Езерото и неговата тайна



БЛИЗКИ ТЕМИ:

9 коментара

  1. Антон Николов каза:

    добрият проповедник на 20 век! И не само за мен! Обичам го от все сърце, страшно ми е приятно да го чета. Чакам превода и на другите негови книги. Безкрайно талантлив и облагодатен човек! Светец! Препоръчвам го на всички, които не са го чели! Неговите писания са истински мехлем за душата…

  2. plamen каза:

    да благодарим за прекрасния текст! все по-рядко ми се случва да ме впечатли нещо така дълбоко.

  3. Антон Николов каза:

    И може да съсипе един текст или да го извае! Нужен е усет, интелигентност и ерудиция. Особено когато се превежда поезия в проза, както е в случая с „Езерните молитви“. Много е хубаво да се появяват такива текстове в Православие.бг и поздравления за това!

  4. Metallica каза:

    Много добро е есето на Андрей и то, като послеслов към книгата, се явява овенчаващият преводаческото му дело финален момент.

  5. ieromonah Ioan каза:

    Браво Андрей, гениален текст. Пламен е прав, рядко се случва да се чете нещо подобно. Аз предполагах, че се много талантлив. Имате невероятен стил!

  6. Metallica каза:

    думата „овенчаващият“, от моя коментар (по-горе), да се чете УВЕНЧАВАЩИЯТ!

  7. Ангел Небесен каза:

    Не веднъж съм писал по повод и без повод, давал съм наставления на много хора, че Ницше трябва да се забрани – безусловно! Към този автор изобщо не бива да посяга която и да е ръка, той трябва да е абсолютно забранен за християни и за хора със слаба психика, изнежено чувствителни, болезнено самотни, мистико-пантеистично настроени и в този дух. Много лоша услуга правят издателствата като издават Ницше и той може да стане достояние на всеки човек, който разбира се ще го схване с ограничения си разсъдък за “добро” и “зло” да не говорим за по-сложните му понятия като “свръхчовека”; това последното изобщо не е по силите на който и да е християнин, той неминуемо прави християнски интерпретации върху него и затова трябва незабавно да хвърли книгата попаднала му в ръка с това понятие.
    Всъщност характеризиращото Ницше не е нито дума от неговата философия, а това какъв ТИП човек е написал тази философия; и понеже такъв тип човек се ражда изключително рядко, всякъкв род интерпретации (най-вече религиозни) не просто изопачават написаното от него, но са осъдени да не могат да го схванат и на йота. Не защото е прекалено сложен, а защото трябва просто да си такъв тип човек. Това отлично е схванал Стефан Цвайг в своето есе за Ницше.

  8. Ангел Небесен каза:

    Относно писанията си, самият Ницше предупреждава: “Мисля, че никой не може да извлече от нещата, в това число и от книгите, повече, отколкото знае. Ако нямаш достъп до известни преживявания, не си в състояние да ги разбереш. Нека вземем един извънреден случай – да речем, че в някоя книга се разказва за неща, които са просто извън възможностите на обикновения и дори на редкия опит – че тя съдържа просто първата реч за цяла поредица нови познания. В такива случаи хората просто не чуват нищо – оттук и акустичното заблуждение – там където не се чува нищо, там няма нищо…В това се състои стойността, ако щете оригиналността на моя опит. Онзи, който смята, че ме е разбрал нещичко за мен, ме е възприел съобразно собствената си представа – и нерядко ме е възприел погрешно…….

  9. iliana каза:

    браво андрей! прекрасно е, че тази книга препълни сърцето ти („от препълнено сърце говорят устата“) и то роди този текст. точно така трябва да се пише за нея 🙂 поздрави.

Споделете в социалните мрежи