Как да развалим въздействието на проповедта
Проповедникът може да съсипе всяка проповед. Но това е по силите и на неговите слушатели. Мъничко изобретателност, мъничко практика и всичко ще е наред! Дадените по-долу съвети ще ни помогнат да се ориентираме навреме и да пропуснем дори най-добрата проповед от едното ухо през другото.
Да започнем с най-очевидното: проповедта не трябва да се слуша. Проповедникът се качва на амвона, а ти излез от храма да подишаш чист въздух. Можеш и да потърсиш свободно място по пейките. Ако намериш, седни и подремни. Ако не, не се отчайвай: проповедта няма да засегне съзнанието ти, ако се заемеш с целуване на иконите, палене на свещи или с такова едно добро дело като почистване на свещниците. Нещо повече, дръж се активно и шумно – тогава проповедта ще бъде провалена не само за теб, но и за другите енориаши, които ще се разсейват от твоите действия. Има и други начини да навредиш на околните. Например, щом започне проповедта, присламчи се към някоя позната баба и я попитай за здравето ѝ. Или пък се доближи до майка с дечица и съчувствено се поинтересувай как се справя с тях. С такъв учтив разговор можеш да убиеш два заека наведнъж: проповедта за теб и проповедта за твоя събеседник.
Местенията от един храм в друг също много помагат, ако не да съсипем проповедта изцяло, то поне да минимизираме нейното влияние. Известен е старият виц как след една силна и вълнуваща проповед всички в храма били просълзени – освен един човек. Когато го попитали защо не плаче, този човек отговорил: “Ама аз не съм от тази енория!”. Постоянните скитания от енория на енория пречат да видим в свещеника духовен отец, да се изпълним с доверие и симпатия към него. Неслучайно римляните се казвали: nemo orator nisi vir bonus (никой не може да бъде оратор, ако не е добър човек). А това означава и обратното: ако не виждаш в проповедника добър и стойностен човек, то и проповедите му няма да имат значение за теб.
Още по-добър начин да развалиш впечатлението от проповедта е да постъпваш тъкмо обратното на това, което току-що си чул в нея. Ако се постараеш добре, можеш да съсипеш целия проповеднически труд на свещеника. За тази цел след проповед за любовта побързай да се скараш с някого на излизане от храма; след проповед за милосърдието гледай да изсумтиш презрително, минавайки край просяк пред портите му; след проповед за търпението започни да се вайкаш високо и да се оплакваш от едни или други проблеми в живота. По този начин се демонстрира нагледно, че солта на проповедта е изгубила силата си, че поученията на проповедника са не повече от празни теоретизирания, нямащи отношение към реалния живот. Важно е да проявиш настойчивост и да постъпваш всеки път все в този дух.
Добрата проповед поражда размисли, кара слушателя да я съпоставя със своя живот, да я прилага към себе си. От тези размисли, а значи и от ползата от проповедта слушателят може да бъде откъснат. Достатъчно е след службата да завържеш с познати енориаши разговор за това колко добре или зле е пял хорът, как се е справил дяконът, певците и т.н. Само не говорете за проповедта! За да изсъхне едно растение, достатъчно е да не го поливате. Идете в близкото кафе, поръчайте си нещо и започнете да си чешете езиците за ремонта вкъщи, за това къде ще ходите на почивка, за колата, жената, децата и т.н., но само не и за Христос, Писанието и казаното от свещеника!
В краен случай, ако събеседникът ти все пак се е заинтересувал от проповедта, можеш да прибегнеш до последното спасително средство. Попитай го: “Хареса ли ти проповедта?”. Това е чудесен въпрос с потенциал да разруши всички проповеднически усилия на свещеника! Да зададеш такъв въпрос значи да представиш проповедта не като глътка вода за жадния, а като ястие, което келнер поднася в ресторанта. В първия случай вкусовите качества на водата не се обсъждат, ние я пием, за да живеем, а във втория всеки можe да поклати глава и да сбърчи нос. Ако задаваш този въпрос винаги и навсякъде, максимално високо и максимално често, то той ще започне да витае във въздуха и в края на краищата ще го улови и самият проповедник, който от своя страна може да се поддаде на желанията на публиката и да потърси по-голяма “приятност” на своите наставления. По този начин имаш шанс да осуетиш нормалния път на проповедта към християнското съзнание, когато проповедникът и слушателите са съработници, когато в частните беседи след службата темата на проповедта се задълбочава и разширява, когато енориашите стават рупор, чрез който проповедта започва да звучи по-силно.
Желая ти неуспех, читателю, в тази работа! | Pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов
