С това ще победиш
Светите равноапостолни император Константин и майка му Елена, които се почитат от Църквата на 21 май са виновниците християнството да стане разрешена религия през далечната 313 г., за да може днес то да е официална религия в по-голямата част от света.
Управлението на св. император Константин е едно от най-важните в историята, тъй като християните свободно вече могат да изповядват своята вяра и да проповядват словото Божие. От 306 г., когато стъпва на императорския престол на Западната Римска империя, Константин се отличава с любов, кротост и мъдрост към своите поданици и не преследва християните в своите области, а напротив те се радват на мир и благоденствие. По това време в Италия, където цезар е злият Максенций населението страда от игото на жестокия владетел. Жителите на тази провинция в Римската империя се обръщат към Константин да ги избави от угнетителя и да ги приеме под своя власт. Преди битката, която предприема срещу насилника, императорът заедно със своята войска бидейки пред вратите на Рим, виждат на небето сияещ кръст от звезди с надпис: „С това ще победиш“. През нощта на Константин му се явява Спасителят и му казва да направи знаме, приличащо на кръст и да изобрази кръстове по бойното снаряжение на войниците. Императорът изпълнява заръката и под спасителния знак на кръста на другия ден, той побеждава врага. А на триумфалните врати на града, построени в негова чест, той заповядва да се напише, че с Божия помощ е удържал победата.
На издигнатата по-късно статуя на Константин, по негова заповед, в ръката на статуята има дълго копие, което завършва с кръст, а под нея пише: „Чрез този спасителен знак аз спасих града от игото на тиранина“. Това събитие още повече засилва благоразположението на Константин към християните. Тогава той уговаря императора на източната част на държавата Ликиний да му съдейства да издадат няколко указа в полза на християните, между които най-важен е Миланския едикт от 313 г., даващ възможност на християните свободно без да бъдат преследвани, да изповядват религията си и да строят храмове в отнетите им по време на гоненията места.
Не се знае кога и къде император Константин приема светото Кръщение. Има различни предания, но по-важното е, че след 324 г., когато става пълновластен владетел на цялата Римска империя християните започват да се ползват от постоянното му покровителство, а вече и сам приел Христовото благовестие през целия си живот се труди и спомага за разпространението му в своята империя, поради което е признат от Църквата за равноапостол.
Освен това той е може би първият държавен глава, осъзнал нуждата от свободата на вероизповеданието. Съветван от свои привърженици да изгони от Рим всички езичници светителят отговаря: „Не иска нашият Бог да идват при Него чрез сила и принуждение. Той приема молитвите само на тия, които искрено вярват в Него. Нека тогава всички свободно да изповядват своята вяра и да не се притесняват единно от друг“. В наши дни смея да твърдя, че историята доказва, че единствено Православието на практика показва, че е осъзнало тези думи.
През царуването на равноапостола се появява ереста на Арий, която дълго време смущава живота на Църквата, а в същото време възникват и някой други въпроси относно устройството й. Приел с цялото си сърце христовата вяра той иска те да бъдат разрешени и по тази причина свиква Първия Вселенски събор през 325 г. в гр. Никея, на който присъстват 318 епископи от Запад и Изток. С речта, която открива събора императорът призовава и увещава всички към мир и съгласие. Съборът продължава около два месеца, осъжда ереста на Арий, решава всички спорни въпроси и съставя първата част от „Символ на вярата“, отнасяща се до първите две лица на Света Троица. В основаната нова столица на империята, наричана Нов Рим, Цариград или Константинопол построените великолепни и многобройни храмове свидетелстват за господстващата вяра, победила езичеството и дала новия морал в отношенията между хората.
След това Константин започва да строи храмове в Йерусалим, за да могат местата осветени от Спасителя да станат предмет на общо благоговение. До това време градът е под властта на езичниците и дори е загубил името си, а се нарича „Елиа Капитолина“, по заповед на император Адриан. За да помогне в строителната и просветителска дейност майката на светеца царица Елена, приела много по-рано Христовата вяра се отправя към Йерусалим. При разкопките на Голгота тя открива животворния Кръст Господен. През 326 г. царицата-майка открива и трите кръста, заедно с дъсчицата с надписа на три езика „Иисус Назорей, Цар Иудейски“. За да се разбере кой е Христовият кръст по съвета на архиепископ Макарий и трите са допирани до болна жена. При допира с Христовия кръст тя веднага оздравява, а доближен до починал, той възкръсва. Така не остава никакво съмнение относно това кой е кръстът Господен. Света Елена взима със себе си в дар за сина си част от светия кръст и намерените при него гвоздеи. Останалата част от него е сложена в сребърен ковчег и се пази благоговейно в Йерусалимския храм „Възкресение Христово“ и всеки Разпети петък се изнася за поклонение на Голгота. Преди да се завърне в столицата царицата-майка построява множество храмове в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина.
От древността Църквата дава на майката и сина званието равноапостоли и ги причислява към сонма на светиите си, заради проявената апостолска ревност в разпространението на християнската вяра.
Из книгата на Ана-Мария Кръстева „От Рождество до Възкресение“, ИК „Омофор“ 2010 г.
