„Пясък в чекмедже“ – един филм за пътуването по хоризонтала и вертикала
Снощи в Дома на киното беше софийската премиера на филма на Надя Христова „Пясък в чекмедже“ (Великобритания, 2019). Филм за пътуването: хоризонтално – с отправна точка Англия, и вертикално – от нас към онова, което не ни е идвало на ум. Филмът показва как местата, които искаме да посетим, се съотнасят с местата, в които биваме посетени от Христос, или от Празника – в случай че не знаем името на Христос. В крайна сметка това е филм за красотата – за добрия вкус към нея, за порива да я съзрем и за усилията да я увековечим в мигове, когато място, спомен и начин на съществуване са едно и също. Филмът запознава зрителя с чаровната пътешественичка Гинка от Габрово, чийто образ режисьорката извайва с естетическа мярка на Боянски протомайстор. Освен това филмът ни води на пътешествие в българската църковна мисия на протойерей Добромир Димитров в графство Кент, Южна Англия, както и в интелектуалната вселена на професор Калин Янакиев. Оказва се, че тези различни пътувания имат една цел, или, казано по-точно, те ретроактивно проектират една финална конвергентна точка. Раят. Удивителното е, че за Рая нямаме думи, но филмът дръзва да говори за него. Как става това? Чрез картини и снимки на бели плажове, прозирни морета, чрез разкази за пътувания и посещения. Но нима това е Раят? Или може би чрез тези неподобия Надя Христова деликатно напомня на зрителите, че всеки от тях знае за едно настаняване, за което няма как да се говори, но което е най-пълното сбъдване на всяко пътуване… Задължителен за гледане и споделяне!
Текстът е от профила на автора във Фейсбук. Публикува се с негово съгласие.
