Страх и мрак сковават църковните институции



БЛИЗКИ ТЕМИ:

16 коментара

  1. galka_62 каза:

    Тъжно,защото е вярно.Тъжно защото е и страшно Всеки за своите си грехове ще отговаря.Няма човек роден да не е съгрешил.“само Ти Боже едничък си без грях“.Но и тъжното и страшното е когато миряните в храма един другиму си задават въпроси“Ами сега при кого ще се изповядаме?,Ами сега кой духовен съвет ще ми даде и за моята си житейска ситуация опора и насока ще ме настави?Да един друг се крепим,един друг се изслушваме,един друг се тешиме.Но се молим,молим да не би пътя да объркаме ,по „другия път“ да поемем,че пътя е пътечка тясна и не лека ,и не всеки може я видя.Вярвам че трябва и послушание да имаме и много да претърпяваме ,но но не вярвам че Бог иска да не мислиме ,защотото за какво би ни дал сам Той свободната воля ако няма мисъл ,ако няма питане та дори и настояване да получаваме както трябват духовни напътствия от нашите презвитери?!

  2. scrupus каза:

    ххх

    * от администраторите: коментари на scrupus няма да бъдат допускани в този сайт, след като написа преди време серия клеветнически твърдения и отказа при покана да разкрие самоличността си, за да поеме отговорност за тях.

  3. ... каза:

    „Зограф” на Атон, който ни залива с книги по всякакви проблеми. Или в Руенския манастир, откъдето тръгна първото православно радио… Но тези места са щастливи изключения, събрали в себе си млади и трудолюбиви хора

    представете си да бяха всички така (*: Утопия

    http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?t=353

  4. toshev2006 каза:

    Ако имаше повсеместно ,както в миналото, православни християнски братсва, обединени в съюз, както и свещенически околийски братства обединени от съюз, както е било във времето на Екзархията, щеше да има мощен страничен фактор, който да противодейства на тази мудност и латентност в деятелността на висшия клир на БПЦ. И ако на един мирянин или свещеник се отказва отговор при питане, или съдействие при възникнал проблем, то на цяла една общност едвали ще се откликне по същия начин.
    Затова, миряни и свещеници, обединявайте се!

  5. chaste.tree каза:

    „Църквата не е институция, Тя е богочовешки организъм.“ Ако в това вярваха епископите, те не биха я обявили за „органичен член“ на еретическия световен Съвет на „църквите“. Богочовешкият организъм не може да членува в обединението на враговете на Богочовека. Между това, продължаващото разтваряне на „Църквата“ в икуменическата съобщност говори за умъртвяване с почти вековна давност, за „страх и мрак“ от много по-дълбоко естество и всъщност – последица от това умъртвяване. „Да взема ли членовете на Христа и ги направя членове на блудница“, пита Апостолът? И може ли „евхаристическото богословие“ да се съчетае по какъвто и да е начин с „икуменическото богословие на любовта“. Това би означавало да възприемем модерния език, назоваващ блудния грях – любов. Не, ако ще богословствувате за такива възвишени неща, правете го последователно и докрай. Тогава само богословието Ви ще съответствува на делата Ви, и думите, на духа, който смисълът им предполага. Никакви външни и механични „единства“, „обединения“ и съюзи не могат да излекуват раната, която нанесе на Църквата практическата деятелност на икуменизма, ако преди това раната не се назове рана и болестта – болест. Дълбоките кризи се лекуват дълбоко, а не със сладкия мехлем на думи без последствия. А след като болестта е назована, общите приказки около останалите ранички нямат сила. Болният от рак не се грижи да излекува първо хремата си. Убеденият в наличието на опасност не стои упорито в нея.

  6. tzstoykov каза:

    Много е тъжно,че всичко това е вярно.Епископите па и много от свещениците забравят,че който иска да бъде най-голям трябва да бъде слуга на всички.Наскоро един свещеник сподели:“как да кажа,че Христос е посред нас като виждам злоба в очите на събратята си“Земната църква в България загива заради бездушните и кариеристични щения на по-голяма част от духовенството.Има обаче в повечето случаи селски свещеници,които наистина служат на Бога и народа.Макар и да са малко трябва да ги ценим,защото те са стълбовете на вярата и благодарение на тях християнството ще пребъдва по нашите земи.Трябва да гледаме в доброто колкото и да е по-малко в сравнение със злото,но кажете ми как като и в църквата всичко се „урежда“,дават се офикии,дават се награди и блага на хора,които не знаят заповедите?!

  7. Danine каза:

    Проблемът е ужсен. Какви са причините за това положение, кое или кой го създава? Къде е коренът му?
    Дария много добре показва част от ПОСЛЕДИЦИТЕ, които той е породил, но нали за да бъде решен, трябва да потърсим причите.
    Ако някой има виждане по въпроса каква е причината за това, което описва Дария, може да се опита да го напише тук – като коментар, ако е кратко или под друга форма – предполагам, че редакторите няма да имат против да го публикуват в Православие БГ, ако е по-дълго…

    Мисля, че не бива да оставяме въпроса, поставен от Дария, да се удави в поредната локва от безразличие.

    ………………………………………………………….

  8. iliana каза:

    както виждате, въпросът показва всички признаци на удавяне в поредната локва безразличие…

    мисля, че това е донякъде логично (да не кажа и правилно). просто всички сме част от проблема… като при домашното насилие. защото какъв скандал и каква драма може да види в описаната картина един човек, който в собствения си личен периметър има нужда непрекъснато да е на върха на някакви микройерархии, да се утвърждава не с помощта, а за сметка на другия.

    помислете колко често този манталитет се демонстрира тук, в така наречените православни форуми; колко много той е разпространен в обществото ни, и разбира се – в църквата, като събрание на част от това общество.

    аз подкрепям и съчувствам дария за това, което пише. навява ми спомени от началото на моя собствен „църковен“ опит. той бе много по-болезнен затова, че за разлика от нея не съм била образована в богословски факултет и съответно не съм придобила някакъв що-годе имунитет, а се сблъках с тези феномени съмсем неподготвена.

    въпросът е, че корените на тези явление са в душата на църковния народ, „власинките“ на тези корени са нашите отделни и много добре развити егоизми. не вярвам, че е възможно да се промени доминиращият манталитет на йерархията, преди да се промени манталитета ни като църковно общество.

  9. missi каза:

    Ето например вчера,на срещата на архиерейските наместници за Софийска епархия, познайте 5 часа какви въпроси са се диплили в Митрополията между чашките коняк „Плиска“/в сряда през Петрови пости/-:
    кой свещеник колко бланки купил,защо толкова малко,как да увеличим пласмента на свещите!
    Потресаващо!

  10. andrey каза:

    Великолепно е есето на Дария – назовала е нещата с техните имена, сложила е пръст в раната…

    Дали ще се удави в „локвата на безразличието“? Дай Боже да не се удави. От коментарите личи, че ние, обикновените вярващи, не сме безразлични. Виж, за нашите архипастири – не знам…

    Трябва да поискаме най-после от тях открито да се променят. Та Църквата не им е собственост, я!

  11. Danine каза:

    Благодаря Ви! Улучихте десетката! Явно преосмисляте постоянно ситуацията и тя никак не Ви е безразлична. „корените на тези явление са в душата на църковния народ, „власинките“ на тези корени са нашите отделни и много добре развити егоизми. не вярвам, че е възможно да се промени доминиращият манталитет на йерархията, преди да се промени манталитета ни като църковно общество…“ – това е ключалката и изпълнихте сърцето ми, а предполагам, и на онези читатели, които страдат от този проблем – също. Въпросът е, къде е ключът?!

  12. Liturgist каза:

    Бих запитал: Ако в нашата църква нямаше обичай да се палят свещи, тогава как щеше да се издържат свещениците и Църквата като цяло?

  13. missi каза:

    В устава на БПЦ в глава “Издръжка на църквата“ чл.211 пише, че приходите на църквата са от приноси, дарения, завещания, наследства; имоти; църк. такси и глоби; свещи; фондове и др.
    Да,трябва да се наблюдава пласмента на свещи,но не само него и не на първо място!
    Задачата на Църквата е да води хората към Бога,а това не става само чрез вторачване в пласмента на свещи.
    Другите приходи къде отиват?!а-а,ама това е мръсна дума и който говори против владиците прави грях,нали така пише в изповедника на дядо Йоаникий?!
    Трайте и давайте пари….статията на Дария е много вярна и правилна,поздравявам я още веднъж!

  14. Danine каза:

    Обърнали сме се с главата надолу.
    Кой е Църквата? Свещениците, клира и сградния фонд ли? Ха, който си мисли това, е много далече от истината. Църквата сме всички ние – миряни и духовенство, тя е от Бога, но с наше участие и за нас, така че, ако не сме си на мястото, ние обезсмисляме съществуването й.
    Свещениците работят, но те не „произвеждат“ материални блага, „произвеждат“ духовни. Ние от света сме тези, които ползваме плодовете от техния труд, като от своя страна би трябвало да им даваме от плодовете на нашия труд – материалните блага. Само така може да има обмен и ВЗАИМООБЩУВАНЕ. Това обаче се получава, ако сме за-Едно…
    Ама не е така, за съжаление. Дайте да помислим защо свещениците са стигнали до там, че да вършат разни абсурди, за да се издържат.
    И едно загрижено чедо как постъпва, когато вижда, че баща му безобразничи? Плюе го в махлата пред хората и къде свари ли?

    ………………………………………..

  15. o. g. каза:

    200 лв. е една свещ. заплата. Бих искал да знам колко от тях сдвещеникът е длъжен да подари на миряните, та те да са доволни? Или сме свикнали да изискваме от другите да са светци, без ни най – малко да изискваме от себе си? Понятието „обикновени хора“, използвано в този контекст, бих го заменил с „неуспяли хора“. Неуспяли да се издигнат в кариерата! И слава Богу! Накратко – всеки народ заслужава своите водачи! А статията на Дария показва много верни неща, но и липсата на християнска надежда!!! На къде вървим? Възхваляваме собственото си безверие и търсим кого да осъдим заради него!
    „Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея!“

  16. Ipodqkon_Psalt V.Stanoev каза:

    От сърце и душа поздравявам авторката и колежка на това истинно писмо Г-жа/ца Дария Захариева,аз също не отдавна писах по този изключително наболял проблем,писмо до Св.Синод,а също и до Софийска Митрополия,но уви все едно да чакаш от умрял писмо…За съжаление БПЦ не може да разбере,че Църквата сме всички ние миряните,и всеки истински вярващ християнин,може да допринесе за благоукрасяването и боголепието на Храма,а също така и за добрите обноски и отношения м/у миряните,и духовниците!В БПЦ за съжаление се говори само на приказки,както за съжаление се получава и в държавата ни…но в Св.Писание е казано,ясно,точно и категорично:“Вяра без дела е мъртва…“,също така няма разпределение на кадрите,които завършват Семинарийте или Бог.Факултети,поради оялите се свещеници и владици младите бъдещи духовници остават на улицата,уви това е суровата действителност!Скоро бях на поклонение в Св.Гора-Атон.Най-важното,което научих от там е да имаш смирение и после послушание.Както Сам Господ Иисус Христос ни завещава в Св.Писание:“Със Смирение се спасявайте…“Единствено там са запазени в днешно време смирението и любовта м/у братята,които за съжаление в нашите Църкви и Манастири липсват.А също и още нещо много важно да има всеки ден Богослужение,което за съжаление липсва в повечето градски(а да не говорим за селски) Църкви,та дори и Манастири!Защото чрез Богослужението(независимо какво е то)получаваме Божието Благословение и Благодат,и след това денят,някакси върви по леко…!

Споделете в социалните мрежи