За борбата с помислите

За борбата с помисъла чрез молитва. Борбата с помисъла е борба за единството на нашата общност. Нужно е себеосъждане в отношенията ни с ближния. В тази борба е същността на монашеството. За двете молитви за единство. Манастирът е „моят-нашият” дом. „Внимавай, небе” като проява на личността. За неизбежността на страданията. Великата ектения и божественият образ на триединството.

За онези, които сега започват монашеския си живот, навярно ще бъде полезно да знаят как да се борят с лошите помисли, които ни нападат. Ако помисълът съдържа енергия или мисъл, която е отрицателна, тогава се моля: „Господи, огради ума ми! Ти виждаш как в помрачението си той се стреми към гибелни неща, които рушат спасението”. И като повтарям тази молитва: „Господи, възпри ума ми”, аз прекъсвам пътя на лошата мисъл и живея по-спокойно, защото призоваването на Божието име ме спасява от робството на прииждащите мисли. Ако видя в сърцето си недобро движение, казвам: „Господи, изцели сърцето ми! Изцели ме от страстните помисли. Дай ми мисъл за Тебе, за Твоите пътища, за светлината на Твоите повели”. И така прекъсвам всяка атака на всяка лоша мисъл. Този тип борба няма да престане до сетния ни дъх, според свидетелството на нашите велики свети отци. Когато идват лоши мисли, които нарушават душевния ми мир, казвам на Господа: „Ти преди възхождането Си на Голгота си дал на учениците Си Твоя мир. По Твоето благоволение излей и върху мене силата на Твоя мир и в Светия Дух ми дай да Те обичам и да следвам спазването на Твоите заповеди, според както си казал: „Който ме люби, ще спази Моите заповеди””.

За да се молим за всички хора, с които общуваме и които сякаш разсейват ума ни, трябва да правим така, както казва нашият блажен старец Силуан. В разказа си за св. Йоан Кронщадски той пише: „Как той докато беше сред тълпата, успяваше да удържи помненето на Бога? – Чрез молитва за тази тълпа: „Господи, излей Твоя мир на Твоите люде. Господи, зарадвай Твоето наследство с идването на Твоята светлина. Господи, посети всички страдащи и измъчвани от лоши помисли или страсти. Господи, спомни си за всяко страдание на всеки човек и ни ела на помощ”. Ако казвате такава молитва, дори и да сте сред тълпа от хора, ще опазите мисълта си изцяло и в Бога, и в любовта към ближния. ¹

Никога не бива да бягаме от тази духовна работа, колкото и делнични да са дните ни, изпълнени с видим труд над материята, която вечно се противи на духа. Тогава ще опазите мира и духът ви ще привикне да живее в Бога. И после, когато душата след дълголетния си опит на земята премине в оня свят, оставяйки физическото си тяло, тогава „новото” няма да бъде толкова много, защото вече ще сме научили духа си да живее според духа на Господните заповеди.

Когато идват лоши мисли за някого, борете се с лошата мисъл за брата или сестрата! Тогава ще опазите единството на живота, единството на любовта в Духа на нашия Бог. Хората не знаят, че когато си помислят нещо лошо, макар да се намират в своето ъгълче, в своята „бърлога”, те все едно разрушават тялото на цялото човечество. От лошите мисли и отрицателни разположения към брата самият човек се разрушава и се чувства нещастен.

Това е много деликатен въпрос: никога не мога да бъда сигурен дали моята лоша мисъл не е първоначалната, или тя е следствие на неразположението, несимпатията, гнева, раздразнението на сестрата или брата срещу мене. Но всяка лоша мисъл, която се появява в мен, със сигурност се отразява отрицателно на моите взаимоотношения. Сърцето на другия усеща недобрата енергия. И после се получава така, сякаш лошата ми мисъл за брата е наистина оправдана, т.е. съответства на реалната нагласа на брата. Тогава неприязненото отношение се затвърждава и може да прерасне в страст. И тъй като, пак повтарям, ние никога не знаем дали нашите мисли наистина са били чисти или лошите мисли първо са дошли до нас, а след това – до нашия брат или сестра, то следва, че най-добре е винаги да се каем вътрешно пред Бога и пред брата за всяка своя лоша мисъл, като признаваме за виновни себе си, а не някого другиго. Такъв човек при всички случаи ще спечели духовно. Ако той е започнал да мисли лошо и се кае, то така той гаси огъня на тлението. Ако е започнал другият, то любовта към враговете ни се проявява пред Бога именно по този начин – в моето покаяние, а не в обвинение към брата. И тогава, както казва апостол Павел, ще изпълним закона Христов².

Ако у двете страни има подобен тип действие (т.е. борба с всяка отрицателна, недобра мисъл за брата), то по такъв начин – като водим много скромна борба, но с всеки лош помисъл, с всяка отрицателна, недобра мисъл за брата, за да не предадем сърцето си на онова, което ни разрушава, – ще можем да изградим истински монашески живот. Така постепенно целият ни състав ще се научи да пребивава в Господните заповеди. А тези заповеди ни просвещават, и освещават, и ни дават сили и разум, тъй като произхождат от великия Бог на любовта.

С помощта на моите събратя намерих две хубави молитви за нашия манастир. Смятам да ги преведа на други езици и да ги раздам на всички, и да ви помоля, ако е възможно, да ги научите наизуст, и да се молите с тях всеки ден. Тогава ще видите резултата. Едната е взета от житието на преподобни Сергий Радонежки. Той молил Бога да запази неговата обител. И каквиато и бури от ненавист, каквито и нападки и злодеяния да е понесъл този манастир, Бог го е запазил от разрушението, постигнало други манастири. И до ден днешен хиляди и хиляди хора се стичат при мощите на св. Сергий, молейки го за благословение, и го наричат „игумен на нашата страна Русия”. Другата молитва е на един гръцки игумен и ще ви я предложа на второ място след молитвата на преподобни Сергий.

Онова, което има „местен” характер в тези молитви, ви предлагам да отстраните и да се възползвате от останалото им съдържание. Тогава ще запазите манастира и при най-тежки обстоятелства.

Какво ме плаши в бъдеще? Това, че ако не се учите да побеждавате всяка лоша мисъл, ще поставите в опасност самото съществуване на манастира. Но ако се молите за манастира като за място, което Господ е дал на всички ни, тогава нашата цел – спасението на душата – по Божия милост ще бъде достигната.

И аз на шега казвам така: „Господи, запази моя-нашия дом”. Да, „моя-нашия дом!”. Ако този дом ми е даден от Бога за моето спасение, то може да се каже, че това е „моят дом”, а може да се каже и че това е „нашият дом”. Затова – „моят-нашият дом”.

Някой казал по време на изпит на своя професор: „От отец Софроний вземам мисли, по които може да се отгатне къде говори личността”. Помислете си, Христос е заповядал: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух”³, – така говори Личността-Бог. Имаме и думите на Моисей: „Внимавай, небе… слушай, земьо!”⁴. Виждате как личността призовава цялото небе и цялата земя да слуша нейното слово – ето така говори личността! Толкова е приятно да откриваме изрази на личността в Свещеното Писание, както и в живота и в съчиненията на светите отци. Такова дръзновение, израз на личността, виждаме и у Силуан, когато говори на „народите по цялата земя” или се моли „за народите по цялата земя”. И онова, което говорят тези личности-ипостаси, наистина изцелява сърцата и изпълва живота ни със светлина и мир. Молете по-често нашия Бог Иисус Христос: „Господи, дай ми да позная Твоя мир. Господи, излей потоците на Твоя мир и върху моята бедна глава”. И така ще живеете, вървейки по благословен път.

Когато казваме на Бога: „Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя… Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата”⁵, то трябва да използваме тези изрази и за нашия дом, и на такива молитви като на стълбове да градим манастира. Именно тази задача ви дава Господ сега.

Никой не може да промени думите на Христос: „В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света”⁶. Чрез добри мисли и блага молитва за всички, ние трябва да избегнем, доколкото е възможно, скърбите, трудностите, болестите и да опазим мира. Започвайте богослужението с мисълта: „Благословен е нашият Бог”, а след това: „С мир на Господа да се помолим”. Тази ектения се нарича „велика” и тя наистина е велика по своето съдържание: „С мир на Господа да се помолим, за мира на целия свят, за благосъстоянието на светите Божии църкви и за съединението на всички, на Господа да се помолим”, – така „възглася” дяконът от името на цялата земя.

Когато бях в пустинята на Атон и ми се случваше да служа в празни храмове, си мислех: „Колко страдащи хора по света сега са заети с непосилен, изтощителен или болезнен труд, а на мене ми е дадена радостта да викам от името на цялата земя към Бога: „С мир на Господа да се помолим!”. Така и вие се молете „за мира на целия свят, за благосъстоянието на светите Божии църкви, за съединението на всички”. Какво съединение? – Ние сме толкова разединени, че всяко видимо съединение е ценно. Но ние трябва да мислим за единението на всички по образа на единството на нашия Бог Светата Троица.

Така, като четете Свещеното Писание и избирате от него думи, ще градите живота си, който външно ще бъде скромен, но по своето съдържание – от сутрин до вечер, и през цялата нощ, дори когато спим, – Христовият мир ще бъде с нас. И молитвата ми е този мир да бъде с всички вас.

Това е толкова лесно да се забрави – как да се борим с помисъла. И как да се борим? – Като се молим за всички. Господ да ви даде разположението да спазите моите думи!

Откъс от Духовни беседи 2 том от св. Софроний Атонски, „Омофор“ 2023, превод: Мила Игнатова

Бележки