За страданието на тялото Господне и безстрастието на Неговата природа

Самото Божие Слово претърпя всичко в плът, като в същото време безстрастната Божествена природа остана незасегната от страданието. Трябва да знаем, че когато говорим как Бог е пострадал, разбираме, че Той е пострадал по плът, но не и че Божествената природа е пострадала по плът. Ако брадвата сече дървото докато слънцето го осветява, слънцето остава незасегнато и неподложено на страдание, а колко повече безстрастното Божествено Слово, съединило се с плътта, остава неподложено на страдание, докато страда плътта. И както някой излива вода върху нажежено желязо, това, което по природа е склонно да страда от водата (огънят) се гаси, а желязото остава невредимо, защото то по природа не е способно да загине от водата, колко повече единствено безстрастната Божествена природа не е претърпяла страдания докато плътта е страдала, макар и да е останала неотделима от нея.

Нашият Господ Иисус Христос, бидейки безгрешен, не е бил подчинен на смъртта, защото смъртта влиза в света чрез греха. Той умира, претърпявайки смърт за нас, и принася Самия Себе Си в жертва на Отца за нас, защото пред Него, пред Отца, сме съгрешили ние.

И така, смъртта идва и като поглъща телесната примамка е уловена от Божествената природа. Тя вкусва безгрешното и животворящо тяло, загива и връща обратно всички, които някога е била погълнала. Защото, както тъмнината се унищожава от идването на светлината, така и тлението, чрез съприкосновяването с живота, е прогонено и за всички се ражда живот, а за погубителя – гибел.

Макар и Христос да умря като човек и Неговата свята душа да бе разделена от непорочното тяло, то Божествената природа остана неотделена от едното и другото, т.е. от душата и тялото. Тялото и душата в едно и също време – от началото – са имали битие в Личносттта на Словото и, макар по време на смъртта да са разделени едно от друго, всяко от тях и тогава остава свързано в Личността на Словото.

За слизането в ада

Обожествената душа слиза в ада, за да може, както за тези на земята възсия Слънцето на правдата, така и за онези под земята, пребиваващи в "тъма и сянка смъртна", да огрее светлина. Както, докато беше на земята, Господ проповядваше мир, "… на пленените освобождение и на слепите прогледване," (Лука 4:18) и за повярвалите стана Виновник за вечното спасение, а за неповярвалите – изобличение за неверието им, така Той проповядва и на тези в ада: " Та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно," (Фил.2:10). По този начин, развързвайки онези, завързани от века, Той се върна назад – от смъртта към живота – като ни проправи пътя към възкресението.

За онова, което стана след Възкресението

След възкресението от мъртвите Христос отхвърли от Себе Си всички страсти, тоест тлението, разбирано като: глад, жажда, сън, умора и другите подобни. Макар и след възкресението Той да вкусва храна, това става не поради потребност на естеството. Той прави това с домостроителна цел: дава уверение за истинността на Своето възкресение, утвърждава, че това е плът – пострадала и възкръснала. От частите на човешката природа в Себе Си Той не е отстранил нищо: нито тялото, нито душата, а има и тяло и душа, надарена с ум и разум и със способност за желание и действие. В пълнотата на тази природа Той седи отдясно на Отца. Христос желае и върши нашето спасение и като Син Божи, и като Син Човешки: като Бог промисля, пази и управлява всички неща, а като Човек помни миналите Си земни дела, виждайки и знаейки че Му се покланя всяка разумна твар. Святата Му душа знае, че тя и ипостасно (тоест чрез личността – б.пр.) е съединена с Бог – Слово и че тя заедно с Него приема поклонение като душа на Бога, а не просто като душа. И възнасянето от земята на небето, и слизането обратно са действия на тялото и това може да бъде описано: "Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето." (Деян.1:11).

За седенето отдясно на Отца

Христос в тяло е седнал отдясно на Бог-Отец, но за дясна страна на Отца говорим не в пространствен смисъл. Защото как Неописуемият би могъл да има дясна страна, ограничена в пространството? Дясна и лява страна може да има само нещо, което е ограничено. Под дясна страна на Отца разбираме славата и честта на Божествената природа, в които Синът Божи, като Бог и като единосъщен на Отца, се е намирал преди всички векове, а в последните дни при въплъщението пребивава и по телесен начин, тъй като плътта Му е прославена заедно с Него. Ето защо Той в плът приема единно поклонение от всяка твар.