Археологически материали от манастирския комплекс „Св. св. Петър и Павел“ ще бъдат експонирани в едноименната църква във Велико Търново на Петровден

Археологически материали от манастирския комплекс „Св. св. Петър и Павел“ ще бъдат експонирани в едноименната църква във Велико Търново на Петровден. Църквата музей ще бъде отворена през целия ден за посетители, които освен уникалната архитектура на храма, ще видят и експонати от археологическите разкопки, съхранявани в Археологическия музей във Велико Търново,  съобщиха организаторите от Великотърновска света митрополия, община Велико Търново, Регионалния исторически музей и Националния военен университет „Васил Левски“.

След тържествената литургия в празничния ден и откриването на изложбата пред храма ще се състои военен ритуал, ще бъдат положени цветя пред мемориалната плоча в памет на избитите през 1394 г. 110 български боляри, на въстаниците от 1598 г. и 1686 г., и на покойниците от манастирския некропол.

От 11:15 ч. е началото на безплатен екскурзоводски тур, който включва музейните църкви „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. Иван Рилски“, както и Шишмановата баня, част от знаковите исторически обекти в старата част на Велико Търново.

През март тази година в пресклуба на БТА археолозите проф. Николай Овчаров и проф. Хитко Вачев представиха книга, посветена на съкровищата в средновековния манастир „Свети равноапостоли Петър и Павел“. При представянето медиавистът проф. Пламен Павлов посочи, че църквата „Св. св. Петър и Павел“ е не по-малко важна от Боянската църква, но не е толкова популярна като обект от национално и международно значение, и точно затова привлича интереса на любителите на историята, жадни за нови знания, свързани със славния период на българското средновековие.

Храмът “Св. Петър и Павел” се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221–1237 г.), съпруга на цар Ивана Асен II. След завладяването на столичния Търновград от османските турци през 1393 г. манастирът изпълнява функцията на патриаршеска резиденция. След понижаването на самостойната българска патриаршия в ранг на митрополия, подчинена на Цариградската патриаршия (в периода 1416–1439 г.), комплексът около храма става митрополитска резиденция, а църквата “Св. Петър и Павел” – митрополитска катедра.

В архитектурно отношение храмът е представител на групата, считана за преходна между т.нар. цариградски и провинциален вариант на кръстокуполна църква. От запад и юг тя е обхваната от галерия, завършваща в източния си край със скевофилакий. Първоначално галерията е била с отворена аркада. В края на XVI в. междуарковите пространства са зазидани.

По отношение на зографията са установени три етапа на изпълнение. Първото стенописване е извършено в началото на XIII в. От него са оцелели изписаните в медалиони образи на св. Гурий, св. Симон и св. Авиф.

Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено през 40-те години на XV в. По това време той вече изпълнява функцията на митрополитска катедра. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т. нар. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената “Христос в гроба”, в която се долавят отчетливи западноевропейски влияния.

От първия регистър върху южната стена е запазена композицията “Дейсис”, изображения на теолози и отшелници – Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф, Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете, отделящи наоса от притвора са представени изображенията на най-почитания български светец св. Иван Рилски, патроните на храма св. Петър и св. Павел, Христофор Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавриил. Междуарковите пространства са заети от генеалогичното дърво на Христовия род – Древо Йесеево и медалиони с изображения на светците Борис и Глеб. На западната стена над образите на св. Йосиф песнопевец и св. Козма Творец е разположена сцената “Успение на Св. Богородица”. В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680–681 г.

Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVI в. Върху северната и стена могат да бъдат видени части от стенописен календар (Менелог) за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.

Източник: БТА; museumvt.com

Снимки: museumvt.com