Богослови изследват отношението на духовенството към междурелигиозния диалог в шест европейски държави

От 23 до 26 септември в София се провежда поредната работна среща на експерти от международния екип по проекта „Религия и мултикултурност. Образователни методи за църковни лидери„. Той се реализира в рамките на международното сътрудничество по Европейската програма за продължаващо обучение (Програма „Учене през целия живот“) и секторна програма „Грюндвиг“.

Проектът обединява усилията на богослови и изследователи от България, Румъния, Естония, Норвегия, Холандия и Италия, и има за цел да идентифицира ключовите компетенции, потребности и добри практики на църковни служители и духовни лидери, насочени към изграждане на отношения на диалог с представители на други религиозни общности.

Участник от българска страна е Фондация за регионално развитие в партньорство с преподаватели от Богословския факултет на Софийския университет и специалисти от Норвежкото училище по теология в Осло (Norwegian School of Theology). Целта е да се изследва отношението на християнските свещенослужители и духовни пастири от шестте европейски държави – три източноевропейски и три западноевропейски, към съвременните проблеми на религиозния плурализъм и срещата на религиозните общности на локално ниво с културното многообразие в съвременното общество.

През първия етап от изследователските дейност по проекта (от октомври 2012 до юли 2013 г.) бяха очертани методологичните рамки на изследването и съответните целеви групи от християнски свещеници и църковни служители в избраните държави. Чрез изработването на анкетни карти беше проведено проучване сред целевите групи, за да се определят основните проблеми и образователни нужди на православни свещеници и християнски лидери в различните страни. Успоредно с това бяха изведени на преден план по-характерни казуси от всяка една от страните, които илюстрират изследваната проблематика на междурелигиозния диалог.

В изследването на българските локални общности са включени различни по своя социален състав и характер енории и енорийски църковни центрове, които се намират както в по-големите градове на страната като София, Пловдив и Варна, така и в по-малки по мащаб, но важни църковни и административни градски центрове като Враца, Видин и Кърджали. Важно място също така имат и селските енории, които се намират в по-отдалечени, погранични и слаборазвити региони на страната, какъвто е например североизточният район на Русенска епархия, който граничи чрез река Дунав със съседна Румъния.

На различно равнище и чрез специално определени представители – архиереи, епископи или енорийски свещеници и богослови, Българската православна църква участва в различни инициативи за междухристиянски и междурелигиозен диалог. През последните години се наблюдава известно нарастване на чувствителността и активността на Българската православна църква по тези важни съвременни въпроси на междукултурния диалог, толерантността и съвместното съжителство.

Инициативата за подкрепа на сирийските бежанци от страна на представители на Видинска епархия, която беше представена пред обществото от епископи и клирици на Българската православна църква през последната седмица, чрез готовността за предоставяне на православни манастири като центрове за убежище за бедстващи лица от друга религия, са красноречиво свидетелство за християнското милосърдие и за църковната традиция на гостоприемство и грижа за нуждаещите се ближни. Това е едно поредно доказателство за християнската духовна традиция на диалог, толерантност и подкрепа за бедстващите хора, независимо от тяхната религиозна принадлежност и културна идентичност.

Събраните данни, оценката за проблемите в различните страни и анализите на конкретни казуси се публикуват на специален интернет сайт на проекта (cultaproject.eu). През следващите етапи предстои оценка на добрите традиции и практики, представяне на изградените модели и анализ на новите предизвикателства, които могат да бъдат използвани в дейността на християнските духовни лидери от различните страни. Ще бъдат организирани серия от обучителни семинари и работни срещи между участниците в изследователския екип за обмяна на натрупания полезен опит от изследванията. Също така предстои да бъде изработено и ръководство за обучение на християнски лидери и църковни служители за създаване на умения и компетенции при водене на междурелигиозен диалог и ползотворно междукултурно сътрудничество в рамките на техните църковни общности.

Снимка: cross-bg.net