Богослужения в прослава на свети Йоан Нови Търновски

В три православни храма във Варненско-Великопреславска и Великотърновска епархия ще се проведат тържествени богослужения в прослава на св. Йоан Нови Търновски, съобщи Стоян Долпчиев, председател на Инициативния комитет на Национално родово сдружение „Свети великомъченик Йоан Нови Търновски“.

Службите в прослава на светеца, роден на 7 януари 1804 г., ще са част от богослуженията, посветени на свети Йоан Кръстител. В Омуртаг – родния град на св. Йоан Нови Търновски, чието светско име е Иван Димов, службата ще се състои в черквата „Св. Димитър“ и ще бъде водена от отец Красимир Андонов. В Търговище отец Славчо Проданов ще води службата в енорийския храм „Св. Иван Рилски“. В Катедралния храм във Велико Търново службата ще бъде водена от отец Асен.

В катедралния храм е поставена и дарената от инициативния комитет икона на светеца, посветена на 200 години от канонизирането му през миналата година. Иконата е изографисана от иконописеца д-р Пламен Събев с дарителството на Инициативния комитет и  Великотърновска света митрополия.

Преди четири години членовете на инициативния комитет започват изследователската си дейност за живота и делото на свети великомъченик Йоан Нови Търновски, резултатите от проучванията бяха оповестени на научна конференция във Велико Търново.

През настоящата година организаторите подготвят поход по стъпките на светеца през месец юни. Той ще започне от родното му място – Омуртаг, ще премине през Камбурово, Изворово, Ястребино, Антоново, Черни бряг, Кесарево, Джулюница, Козаревец и Лясковец. Финалът на поклонническия тур ще бъде край Петропавловския манастир, Ксилифор, крепостта „Царевец“ и Катедралния храм „Рождество Богородично“ във Велико Търново.

Мъченик Йоан Нови Търновски е българин от гр. Осман пазар (сега Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а баща му – Димо и въртял голяма търговия с Германия и Италия. Поради обезценяване на тогавашната монета флорина през 1812 г. той фалирал. Наскоро Димо починал. Починала след него и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съдружник на някакъв тухлар и керемидар. Обаче като млад се увлякъл в някакъв заговор. Турците го арестували. Те обесили сподвижниците му, а когато дошъл неговия ред, той от страх припаднал. Турците го свестили, но и го измамили да приеме мохамеданство, ако иска да остане жив. В онова състояние на уплаха той обещал и изпълнил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта. Той не намирал покой ни денем, ни нощем. Пък и никой от християните не смеел да му помогне със съвета си – нито миряни, нито духовни, защото голяма била отговорността пред корана и турските закони, ако християнин посъветва вече потурчения да се върне в християнската вяра. Само единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си позволил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се приготви за мъченичество. Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, за да я продаде, защото му трябвали пари, а се срамувал сам да я продава. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците започнали да издирват откъде може един мохамеданин да има такова нещо. Издирването стигнало дотам, че Йоан публично изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамеда. Това било съобщено на градоначалника. Йоан бил отново разпитван, но останал непоколебим в своята християнска вяра. Подложен бил на продължителен жесток бой по краката. Той не издал нито един стон – само тихо говорел: „Помени ме, Господи, в царството Си!“ А след като мъчението свършило, за почуда на всички Йоан скочил на крака, като че ли нищо не е било. Окован в тежки железни вериги, той бил хвърлен в тъмница, гдето имало множество затворени за неплатени данъци. Те свидетесвували, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му голяма светлина. В продължение на 7-дневния си затвор Йоан не вкусил от турците ни хляб, ни вода. Хранела го Божията благодат.

Подир седем дни управителят отново изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с ласки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал дори куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било напразно. Мъченикът отново изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал пак жесток побой и поругание, които св. Йоан като истински християнски мъченик приемал с радост. Особено нощно време мъките в тъмницата били тежки, жестоки. Но мъченик Йоан непоклатимо пребъдвал в християнската си вяра. Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: „Мохамеданин ли си или християнин?“ Той и трите пъти отговарял: „Християнин съм и желая да умра за Христа!“ Тогава съдията произнесъл смъртна присъда – мъченикът да бъде обесен на определено място вън от града. Когато войниците водели осъдения, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел прошка и се молел: „Пресвета Богородице, спаси ме! Обхванат от множество напасти, към тебе прибягвам да търся спасение, о майко на Бог – Слово и Дево, спаси ме от моите тежки и горчиви обстоятелства!“ Пред бесилото помолил да му се разреши да си направи последна молитва. После казал на войниците: „Сега изпълнете заповедта!“ И го обесили. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа през деня, 16 юли 1822 г. Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно где са го положили.

Източник: БТА; Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев): pravoslavieto.com