Британската библиотека поправи грешката с Видинското четвероевангелие

Източник: агенция Фокус

Британската библиотека промени текста в обяснителната бележка към изложеното в Лондон Видинско четвероевангелие. Там бе отбелязано, че средновековният ръкопис, дело на Ромил Видински по поръка на Иван Срацимир, е написан на “македонски църковно-славянски” език. Сега в обяснителната бележка присъства по-неутралното определение “славянски” език.

За скандалния факт алармира Руси Минев, преподавател в Университета в Кардиф, Уелс, в писмо изпратено до агенция Фокус.

Минев посетил заедно със семейството си изложбата на средновековни български книги, посветена на приемането на страната в ЕС, когато се натъкнал на скандалното обяснение. Сънародникът ни написа писмо до Британската библиотека, с което настояваше грешката да бъде отстранена.

Отговорът на Британската библиотека вече е факт. Агенция “Фокус” разполага с пълния текст на институцията, който предоставя на вниманието на своите читатели:

“Драги д-р Минев,

Благодаря Ви много за вашите добри думи. Тук в Славянската секция ние всички сме очаровани от факта, че и двата ръкописа са представени в Британската библиотека. И ние се надяваме, че средновековните славянски ръкописи от нашата колекция ще бъдат постоянно изложени в нашата галерия.

С уважение към Вашата справка аз не съм виждал оригиналните надписи, но мога да потвърдя, че в момента са променени към по-неутрално езиково определение от “славянски” или ръкописи на кирилица. Езикът на тези ръкописи е определен като църковно-славянски в македонска версия в „А” обединения каталог на славянските ръкописи в британски и ирландски колекции ["The Anne Pennington Catalogue"-On title page], събрани от Ралф Клеминсън. Лондон: Училище за славянски и източноевропейски изследвания, 1988 г., страница 118-119, каталожен номер МСС 015.47(със свободен достъп до читалня, цитирана литература А. Джурева и И. Дуйчев (1977) Славянски ръкописи от Британския музей и библиотека (София). Тази стандартна работна справка може би е била използвана за каталожно описание и за текста на описанието на експоната.

Надявам се, че това ще Ви помогне и ако се нуждаете от повече информация, вие може да се свържете с д-р Скот Маккендрик, ръководител направление ръкописи и куратор, отговарящ за славянските ръкописи в Библиотеката.

По повод възникналото недоразумение коментар направи и проф. Аксиния Джурова, ръководител на Центъра за славяновизантийски проучвания “Иван Дуйчев”.

“Ръководството на Британската библиотека няма никаква вина в правенето на анотации”, е заявила проф. Джурова в предаването “Преди всички” на БНР. Според нея в такива случаи трябва да присъства специалист от съответната страна, който да защити аргументите за това какъв е един ръкопис.

“През 1977 г. с проф. Иван Дуйчев бяхме в Британската библиотека, за да подготвим изложба, която да включи най-ценните славянски ръкописи от библиотеката. Тогава беше направен първият опис на славянските ръкописи под редакцията на проф. Дуйчев. Преди нас и други учени винаги са определяли тези два ръкописа, които в момента са изложени – Иван-Александровото четвероевангелие и Четвероевангелието на митрополит Данаил – като най-ценните български по произход и редакция ръкописи. И в двата каталога, които излязоха тогава, недвусмислено беше написано, че това са ръкописи с българска редакция”, категорична е проф. Джурова, цитирана от агенция Фокус.