За първи път Св. Киприан Българина “оживява” по БНТ

Източник: БНТ

На 21 май, в навечеието на Деня на славянската писменост и българската култура – 24 май, Канал-1 ще излъчи от 22.40 ч в рубриката “БНТ-Представя” документалния филм “Светителят”. Негов автор е журналистът Горан Благоев, оператор – Христо Обрешков, а режисьор – Олег Ковачев. “Светителят” е продуциран от БНТ със специалната благословия на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Светия Синод на Българската православна църква. Пред близо 300 зрители, сред които и синодални архиереи, филмът бе показан премиерно на 14 май в Руския културно-информационен център в София при подкрепата на МОФ “Единство на православните народи” – Представителство в България, и Руското православно просветителско общество “Лъч” в София. На 28 май, от 18,30 ч документалният филм “Светителят” ще бъде излъчен и по Сателитния канал “ТВ България”.

Филмът разказва за драматичния, но изключително духовен живот на родения в Търново Киприан, който в края на XIV в. става духовен глава на руските земи и де факто оглавява най-обширната църква в Европа като митрополит на Киев, Литва, Москва и на цяла Русия. “Светителят” изважда от забравата името на един велик българин, който пренася в руските земи големите достижения на българското православие и спомага за единството на руската църква. Умел дипломат, Киприан успява да помири враждуващите руски княжества и допринася за отслабването на татарското влияние над Русия. Неговия архиерейски благослов и молитви помагат на московския княз Дмитрий да разгроми татарите в прочутата Куликовска битка през 1380 година. По-късно Киприан спасява още веднъж Москва от нашествието на Тамерлан, като нарежда в града да бъде донесена чудотворната икона на Св. Богородица Владимирска. Благодарение на него и досега тази изключително почитана светиня се намира в руската столица. Екипът на БНТ е заснел Сретенския манастир в центъра на Москва, основан от
Св. Киприан на мястото, където е посрещната иконата. Във филма участва игуменът на манастира архимандрит Тихон, смятан за изповедник на руския президент Владимир Путин и неговата съпруга. Духовникът подчертава приноса на българина от Търново за издигането на Москва като обединителен център на руските земи и за спасяването на града от татарско нашествие.

Водещият Горан Благоев и операторът Х. Обрешков са успели да заснемат оригинални ръкописи на Св. Киприан, които се пазят в Московската държавна библиотека – сред тях и автограф на митрополита върху превод на “Лествицата”. Въпреки изключително трудния достъп, камерата на БНТ е била допусната и в Успенския събор на Кремъл, където е саркофагът с мощите на българина от Търново. Документалният филм показва също Трисветителския хълм в Троицко-Новоголенищево, където е била извънградската резиденция на светеца – тук той развива богата си книжовна дейност и тук умира на 16/29 септември 1406 г., в Спасо-Андрониковия манастир, чийто каменен храм съгражда със свои средства.

Зрителите ще научат също, че българинът от Търново е духовен учител на прочутия иконописец Андрей Рубльов и вдъхновител на световно известната му икона “Старозаветна Троица”. Заснети са също и най-важните места от младините на Киприан в България – родното му Търново, Килифаревският манастир, където приема монашество, и манастирът “Св.Троица”, откъдето тръгва към Атон и Константинопол. За Св. Киприан Българина във филма разказват български и руски учени и духовници. Сред тях най-известният изследовател на делото му – проф. Невяна Дончева-Панайотова, и доц. Пламен Павлов от Великотърновския университет. За ролята на Светителя като реформатор на руската църква и обединител на руските земи говорят известният руски българист проф. Игор Калиганов и специалистът от Музея за древна руска култура “А. Рубльов” Олег Улянов.

Тъй като в Русия и досега има спорове за произхода на Киприан – едни го смятат за сърбин, други за грък и малцина – за българин, създателите на “Светителят” показват едно от най-авторитетните мнения. Филмът показва, как руският патриарх Алексий II отправя пред гроба на Св. Киприан молитва, в която го нарича “потомък и предивно украшение на българския род”.