Паневритмията в българското училище?

Физическо възпитание, гимнастика за здрав дух и здраво тяло. Или вероизповедание. В края на месец март тази година Дарик радио информира за скандал, провокиран от въвеждането на обучението по паневритмия в детски градини в Димитровград.

По този повод потърсихме за коментар г-н Георги Кръстев, съветник към Дирекцията по Вероизповеданията на МС.

Програмата на обучението по Паневритмия е представена от сдружение "Паневритмия" като оздравителна гимнастика и не е свързана с възгледите на вероизповеданието регистрирано като Общество „Бяло братство”. В случая става дума за програма, разпространявана от сдружение „Паневритмия”.

От Дирекция по Вероизповеданията преди години са потърсили мнението на представители от Братството. Паневритмията представлява неразделна част от тяхната доктрина. От Братството са дали своето съгласие, че техниката може да бъде практикувана в училище самостоятелно, защото според техните принципи, никой не става член против волята си.

Но въпросът, обаче, дали се упражнява контрол (и от кого) върху това обучение, остава на съвестта на всеки директор (или учител) и зависи от вътрешните разпоредби на учебното заведение. Децата не би трябвало да посещават тези занимания, без знанието на родителите си. Ако са открити нарушения, отговорност носят директорите и учителите.

Както обаче често се случва у нас, едно говорим, друго пишем и трето и четвърто вършим.

Това сочи и предисторията, представена като колаж от линкове, в които може да намерите и повече информация поне за известните факти около присъствието на паневритмията в българското училище.

18 ноември 2003 г.

Един директор на дом за сираци бива уволнен заради това, че негови възпитаници са били принуждавани да присъстват на сбирки на Бялото братство и да участват в ритуални танци (в. Новинар).

5 юли 2004 г.

Възпитаници на дом „Детелина” са поканени да участват в лагер на Рила. Те, заедно с други деца участват в занимания по паневритмия. За да участват в лагера, децата се нуждаят от 600 лв. (в. Посредник).

Февруари-март 2005

В два поредни броя на изданието на Синдиката на българските учители, в. Учителско дело, се публикуват материали за значението на обучението по Паневритмия като оздравителен образователен модел (?!). Автор на публикациите е инж. Антоанета Янкова, председател на сдружение Паневритмия.

„През миналата учебна година (2004 – б.а) работихме с ученици от 16 училища в 14 града, с децата в три дома за деца лишени от родителска грижа в Габрово, Шумен и София, помощното училище в гр.Елхово и една детска градина” – четем в материала озаглавен Паневритмията лекува със светлина (бр. 6 от 21 февруари 2005 г.).

В статията са събрани положителните оценки за програмата, изразени от представители на заинтересованите институции като:

Шерин Местан, председател на Държавната агенция за закрила на детето: "Обучението по Паневритмия може да бъде насочено към деца с увреждания, като алтернатива за преодоляване на изолацията и по-успешното им интегриране и социализация. Запознавайки се с описаните от вас методи и резултати, считаме, че заниманията по паневритмия ще бъдат полезни за подобряване мотивацията , здравето и двигателната култура на децата със специфични трудности и проблеми в развитието."

Зам.-министър на образованието Юлиян Наков: "Оценяваме създадените от вашата организация методи и форми и ви пожелаваме успехи. Оставаме с пожелание за ползотворно бъдещо сътрудничество. Директорите на училища, които желаят да приложат модела, могат да потърсят преподавател от сдружението, които ще му предоставят писмото от МОН, проекта към него, свидетелство за правоспособност и удостоверение от НСА."

Освен това в програмата е ангажиран Центърът за следдипломна квалификация при НСА "В. Левски". Той организира всяка година курсове за преподаватели по паневритмия. (бр. 7 от 1 март 2005).

Изводите дотук са, че програмата е безвредна за деца и възрастни; това е метод, който хармонизира целия организъм.

Тогава какво толкова му е скандалното на това обучение?

След няколко месеца четем:

8 ноември 2005 г.

„Бялото братство проникнало в 3 бургаски училища” (в. Сега). Според публикацията родителите били разгневени, защото под „благовидното наименование на проекта Оздравителна програма за подрастващи” на децата им се преподава идеологията на Бялото братство. Ръководителите на учебните заведения от своя страна са се оправдали с писмо на Министерството на образованието, което давало зелена светлина на проекта. Въпросното писмо е подписано от бившия зам.-министър Венцислав Панчев…

И така до наши дни.

На 22 март 2006 Дарик радио алармира: „Съмнения за секта в детски градини” . В материала четем:

„12 родители от Димитровград са подали жалба до образователния инспекторат в Хасково, в която твърдят, че децата им без тяхно съгласие се включват в групи по паневритмия. Жалбата е на родители, чиито деца посещават детските градини “Радост” и “Приказка”.”

Според заповед на МОН, заниманията с деца не могат да бъдат провеждани без знанието на родителите. Една от майките споделя, че според нея паневритмията не е просто гимнастика, а промиване на детските мозъци. В Димитровград започват проверки по случая. Пак според информация на Дарик в две от детските заведения са установени нарушения, свързани с това, че децата посещават групи по паневритмия, без съгласието на родителите си.

Междувременно председателят на Института за изследване и прилагане на паневритмията, Антоанета Янкова, също подава жалба до Инспектората по образование в Хасково. В опита й да защити лансираната от сдружението Паневритмия (явно вече прераснало в Институт) програма, се открива следното противоречие:

1. Тя се опира на становище на МС, което гласи, че общество “Бяло братство” е официално регистрирано в МС и в никакъв случай учението на Петър Дънов и паневритмията като част от него не могат да бъдат определени като дейност със сектантски характер (тоест обучението по паневритмията като част от учението на Братството не е обучение в сектанство?! – б.а.).

2. Институтът няма нищо общо с братството, а само ползва модела паневритмия като оздравителен метод (кое е вярното?! – б. а.).

Няколко дни по-късно занаманията са прекратени. Директорите декларират, че прекрятяват заниманията по паневритмия в ръководените от тях учебни заведения, защото общественото менине е насочено срещу тях (те не искат да се конфронтират с общественото мнение и искат да запазят реномето си, или смятат че са били подведени?! – б.а.). Родителите са настоявали за проверка, дали е правомерно провеждането на тези занимания. Директорите обаче са изпреварили резултатите и са прекратили експеримента (Дарик).

Защо не са изчакали решението на съответните комисии. Може да са постъпили и правомерно… Защо ли? Гузен негонен бяга, сбъркали са от незнание, или са постъпили по съвест?…