Тържествено отбелязване на 140 години от кончината на митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх  Неофит, на 17.02.2024 г., Софийска света митрополия – Архиерейско наместничество в Кюстендил, Община Кюстендил, Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ и Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“
организират отбелязване на 140 години от кончината на блаженопочиналия митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски.

По повод годишнината в храма „Успение Богородично“ в Кюстендил ще бъдат отслужени Заупокойна света Литургия, панихида и ще се състои поклонение на гроба на първия Български екзарх.

Във Възрожденското училище в града ще бъдат представени документална изложба, доклад и публична лекция за живота и делото на митрополит Иларион в качеството му на духовен водач в Кюстендил.

По повод 140 г. от от кончината на Негово Високопреосвещенство митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски в експозиционната поредица „Книжовен калейдоскоп“ на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, разположена в зала „История на книгата“, ще бъдат представени оригинални документи от личния му архивен фонд, които могат да бъдат разгледани от посетителите от 2 февруари до 1 март 2024 г.

Митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски е роден през 1800 или 1801 г. в махала Горни Чукани на град Елена. Светското му име е Иван Иванов. Напуска родния си град рано и постъпва монах в Капиновския манастир. Учи в килийното училище на манастира. Замонашва се през 1819 г.. Служи при търновските митрополити на Гръцката патриаршия като йеродякон, йеромонах, архимандрит и протосингел. През юни 1850 г. е избран за Аксиуполски епископ.

Епископ е на Ловчанска епархия от 1852 до 1872 г. Ръкоположен и изпратен там е от Търновския митрополит Неофит Византиос, поради желанието на ловчанци да имат за епископ българин. Грижи се е за българските училища в епископията си, търси учители за новите класове, преустроява църквата „Света Неделя“, раздава помощи на бедните. Критикуван е като фанариот и лихвар. Ловчанските първенци забраняват на свещениците да го споменават в службите и искат да напусне митрополитския дом. Едва след помирение с посредничество на ловчанския каймакам и писмо на ловчанските първенци до Иларион Макариополски в Цариград през 1860 г. e признат от миряните в епархията си. Но не пътува повече из епархията. На 31 януари 1860 г. служи на български език във Видин – събитие, отразено от вестник „България“.

През 1868 г. заминава за Цариград по покана на водачите на движението за църковна независимост, като оставя за митрополитски наместник в Ловеч дякон Паисий, а след убийството му свещеноиконом Кръстьо Никифоров. В края на същата година Иларион наред с още трима български архиереи подава оставката си от Патриаршията с намерението да се присъедини към бъдещата българска църква. Оставката не е приета от патриарх Григорий VI, но Иларион не променя решението си. От 1870 г. е председател на Привременния Синод на Българската църква.

Като най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно-народен събор през 1871 г.

Иларион Ловчански е един от тримата български архиереи, които в началото на 1872 година извършват Богоявленската служба в българската църква във Фенер, без разрешението на цариградския патриарх. По тази причина е изпратен от турските власти на заточение в Измир, но броени дни по-късно, в края на януари, е върнат в Цариград след протестна демонстрация на местните българи, начело с Петко Славейков и Тодор Икономов.

На 12 февруари 1872 г. Синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Подава оставката си пет дни по-късно под натиска на Високата порта. На извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. Синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I, който е утвърден от султана.

През юли 1872 г. е избран от Синода за титулярен екзархийски митрополит на Кюстендилска епархия. Участва като народен представител в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Умира в Кюстендил на 2 февруари 1884 г. Погребан е в митрополитската църква „Успение Богородично“. На камбанарията на църквата, на 21 май 2005 г., е открита негова паметна плоча. Улица в Кюстендил и Ловеч е наименувана Иларион Ловчански.