Иконографски събор Царево – 2009
От 14 до 18 август тази година в Царево се проведе иконографски събор. Той беше естествено продължение на Фестивала на иконата (1992-1993) и Дните на иконописта (2006-2008). От 1993 г. Фестивалът на иконата трябваше да се провежда от Православния богословски факултет към Великотърновския университет.
През 2006 г. да възкреси фестивала се зае г-жа Донка Ангелова – издател на списание Алтера, като беше избрано названието "Дни на иконописта". Център на събитието стана гр. Несебър, но по-късно, когато София "приюти" Дните на иконописта, стана ясно, че дните на тази инициатива са преброени. Превес взеха чисто светски произведения, художници и претенции, които бързо размиха основната идея и първоначалния замисъл. В същото време, от катедра "Иконография" към Богословския факултет в Търново най-сетне се събудиха и решиха да направят нещо много подобно – Биеналето на иконописта, за съжаление също проблемно начинание, тъй като там иконата бе представена като предмет на състезание; бяха раздавани и награди на принципа "магаре чеше магарето". Иконата беше превърната от средство за потушаване на страсти в средство за създаване на такива. Всички тези събития и процеси са предистория на идеята за иконографския събор.
След 9 април тази година пък бе измислена и нова "иконографска ерес" – влезе в сила Законът за културното наследство, известен като Закона "Чилова". Това катализира допълнително процесите по възстановяване на фестивала в първоначалния му вид, както и създаването на иконографска общност, която да бъде от полза на Църквата. Целите и задачите, възникнали в следствие на тези обстоятелства наложи замисления като иконографски пленер "Царево 2009" да прерасне в Иконографски събор. Беше учредено и Българско иконографско сдружение.
Храмът Св. Успение в Царево
В деня на пристигане на участниците, 14 август, в навечерието на храмовия празник Успение на св. Богородица, след като беше подредена експозицията в наоса на храма в Царево, всички взехме участие в литийното шествие с храмовата икона на Божията майка. Участниите в събора носеха собственоръчно изписани икони с нейния образ. На празника 15 август участвахме в празничното богослужение, след което се проведе беседата за учредяване на иконографското сдружение. Вечерта изслушахме и първата лекция – на Георги Тодоров, на тема "Светлината в иконата", която стана и тема на събора.
Литийно шествие на участниците в събора
На следващия ден, 16 август, чествахме своя иконографски празник – Пренасяне на неръкотворния образ на Господ Иисус Христос от Едеса в Йерусалим. Преди и след обяд иконографите имаха теоретични и практически занимания по различните методи за полагане на златото, символизиращо в иконата светлината на Царството Божие, показано ни чрез Таворската светлина на Преображение. Вечерта беше изслушан и втория лектор, доц. Димитър Киров, декан на Православния богословски факултет във Велико Търново. Последва и иконографска венчавка – нашите колеги Борислава и Георги Кацарови сключиха църковен брак.
На 17 август, докато се изготвяха учредителните документи на новото сдружение, отново се върнахме на някои пропуснати моменти от практическите занимания по полиране на златото – древните техники "гранаре" и "гратаре", както и възстановка на техниката по направа на т. нар. Синайски нимбове. По-късно в храма о. Стоян Кралев прочете молитва за мир и успех на сдружението и учредителите подписаха документите. За председател с тригодишен мандат бе избран о. Стоян Кралев. Решено беше мястото и времето на бъдещите иконографски събори да останат същите.
Вечерта изслушахме последния лектор в нашата програма – Мариян Стоядинов – и определихме темата за следващия събор догодина: "Успение на Пресвета Богородица" – скромен жест на благодарност към храма, който ни приюти в Царево. След това фестивалът бе закрит.
Всички участници ползваха базата на сдружение Духовно огледало в с. Бродилово, като нощувките бяха осигурени с любезното съдействие на фондация Покров Богородичен. Лекторските хонорари бяха осигурени от анонимни частни дарители. На всички тях оставаме благодарни и задължени.
Надяваме се догодина да успеем да организираме и детски иконографски пленер. Иска ни се да вярваме, че един ден ще доживеем да видим и всеправославен иконографски събор, който да предложи гостоприемство на иконографи от всички православни страни.
много се радвам че най- после тази инициатива намери верния път.Подкрепям с две ръце и дай Боже този път да няма лутане.