Митрополит Кирил Смоленски: Руското православие е готово за диалог

Съчиненията на руски православни деятели са малко превеждани и посещенията на йерарси са рядкост. Това означава, че Вашето посещение е важно?

Целта на книгата и на идването ми в Брюксел е да поканя западните интелектуалци да се замислят заедно с нас върху традиционните ценности, сред които и тези на религиите. Някои у вас казват, че дебатът е приключил, след като има единодушие относно тяхната дефиниция. Но нито християнският Изток, нито мюсюлманите, нито традиционните евреи са участвали в него. Същото може да се каже и за Всеобщата декларация за правата на човека на ООН: Съветският съюз я беше ратифицирал, но това се вписваше в политическото взаимоотношение на силите. Това, което го интересуваше, бяха стабилните политически граници и икономическото сътрудничество със Запада, а присъщите на Русия ценности бяха загърбени. Това беше исканата компенсация. Но времената се промениха: по времето на Сталин никой на би се осмелил да си представи, че един ден руските граждани също ще се възползват от тези права. След десетилетия мълчание, дойде времето да се реабилитира и руското религиозно наследство, напълно отхвърляно от марксистите.

…Не, истинският прелом стана след като публикувах през май 1999 година една статия в „Независимая газета”. От този момент реших, че трябва да разширим дебата и съм много признателен на „Серф” (Френското издателство, публикувало книгата на митрополит Кирил – бел. прев.),че събра текстовете ми и ги предложи на западните читатели.

Може ли да се каже, че Православната църква намери отново мястото си в Русия?

Не, тъй като дори спрямо една толкова секуларизирана страна като Франция, остават твърде много празнини. Все още няма войскови свещеници; вероучението още не е признато. Приемам, че този предмет следва да бъде факултативен, но същевременно, какво богатство, ако можехме да обясним и основите на другите религии! Впрочем, нямаме никаква обществена подкрепа за социалните си инициативи, както и недвижими имоти. Можете да ми възразите, че имаме право да получаваме дарения, но и тук законите ни слагат прътове в колелата!

Но Владимир Путин все пак изглежда благосклонен към завръщането на вярата…

Не политическите власти, и дори не църковните са в основата на този обрат, а руският народ! Искаха да му наложат общество, базирано на материалната наслада, което той не искаше. Всички ресурси – технологиите, образованието, спортът, армията, милицията… – бяха поставени на негово разположение, но без успех, понеже четири поколения бяха пожертвани… СССР не можа да постигне целта си и разочарованието последва много бързо: хората вече не вярваха, че Царството Небесно може да бъде построено на земята. Що се отнася до Путин, не можем да отречем, че той изведе страната от хаоса и възстанови някакъв ред, като намали рисковете от нова национална трагедия… Отношенията с Църквата се подобряват и това е добре за диалога и сътрудничеството, но…

Да кажем и за икуменическия диалог: Йоан-Павел ІІ толкова искаше да посети Москва…

С Католическата църква положението значително се подобрява. Бенедикт ХVІ директно заяви, че отношенията с православните са един от приоритетите му. Лично аз вече два пъти съм се срещал с новия папа. Това сближаване е абсолютно необходимо за защитата на християнските ценности в Европа. Диалогът е в ход, както показа една среща миналия месец между интелектуалци и духовници във Виена.

Вие много настоявате върху общата борба срещу някои законодателства…

… Да, срещу законите от морално или етично естество, които противоречат на всички религиозни традиции. Ето защо, не само християните, но и мюсюлманите и евреите би следвало да действат заедно с нас. Проблемът е, че гражданите се подчиняват на двойна вярност: към своите граждански власти и към собствената си вяра. Тези противоречия съществуваха и в СССР, но режимът в крайна сметка се срина…