Eдин английски духовник в Русе през 1875 г.

Пътеписите като особен вид исторически документи в последните години печелят все повече привърженици както сред специалистите, така и сред непрофесионалната читателска публика. Микрофилмовата колекция на Централния държавен исторически архив се обогати с изключително много описания на английски пътешественици, част от които излязоха в отделен том¹. Предстои издаването на още два.

Сред това огромно документално богатство, извор за средновековната и по-нова история на България, малка частичка, но заслужаваща внимание, представляват кратките пътеписни бележки за Русе – най-големия наш град през 70-те години на XIX в., съставени от Джеймс Лонг (1814-1887 г.) (ЦДИА- 04; 409/44).²

По народност авторът е англичанин, рано посветил се на духовно служение. Ръкоположен е за дякон в Лондон през 1839 г. и за свещеник през 1840 г. След това е назначен за ръководител на англиканската мисия в Калкута и работи там дълги години.³ Той издава няколко книги включително “Указател на бенгалските мисии, свързани с англиканската църква” (Лондон, 1848, 520 с.), „Описателен каталог на забележителностите в Бенгал” (Калкута, 1855, 108 с.), „Източни поговорки и изрази, онагледяващи стари истини” (Бостън, 1881, 280 с.). След Индия Лонг се занимава с благотворителност във Франция и посещава много европейски страни.

Неговото име влиза в българската история през октомври 1876 г., когато му е възложено да разпредели сред пострадалото население в южнобългарските земи 20 000 лири стерлинги, събрани от т. нар. Манчестърски фонд за подпомагане.⁴ С опита, натрупан в Индия и Франция, той установява седалището си в Пазарджик и развива мащабна дейност. Доставя парни гатери и триони за бичкиджийници, за да ускори строежа на жилища. За пет месеца Лонг и неговите помощници построяват над 400 къщи и 15 училища в 16 села на Татарпазарджишкото окръжие. Строителният материал на стойност 1000 турски лири е подарен от барон Хирш. Лонг раздава на гладуващите 39 200 оки царевица, 11 510 оки жито, много дрехи.⁵ В редица селища той е посрещнат триумфално цялото население с песни в негова чест и благородствени адреси.⁶ Съвременниците на Лонг се оттзовават одобрително за неговите героични усилия.⁷

Пътеписът, чийто текст изнасяме по-долу, не е известен и не е публикуван в България.⁸ Той представлява дневник за впечатленията на Лонг от четиридневния му престой в Русе между 26 и 29 септември 1875 г. неговото репортерско изложение се чуждее от преднамерения стил, граничещ с маниерност, на другите англичани – пътешественици от XIX в. Той не демонстрира ерудиция, цитирайки Тукидид, Шекспир или Гибън. В текста му липсват и евангелски позовавания. Предимството на Лонг се състои в обективното и критично описание на действителността в глухата османска провинция. По същото време, когато неговият сънародник и злополучен дипломат Сен-Клер заявява, че “един турчин струва – като работник или войник – петима българи” и че българите са „националност, неспособна да се управлява сама”⁹, Лонг обяснява изостаналостта на нашия народ само с вековното чуждо потисничество. Поробителите събират данъците за две години напред с нечувани злоупотреби, без да обръщат внимание на протестите. Неслучайно Лонг идва до осъзнаване на „вероятната гибел” на прогнилата Османска империя. Той споменава с язвителност потъналите в прах русенски улици, паянтовите къщи, затворените дюкяни, сънливите физиономии в съда. По време на престоя си мисионерът посещава американския си колега Флокън, английския консул Далиел, българското девическо училище, епископ Климент (Васил Друмев), Дановата книжарница, склада на Библейското дружество, вилаетския съд.

Пътеписът на Джеймс Лонг несъмнено е първостепенно свидетелство за град Русе и отчасти за нашите земи през 1875 г., но в него се установяват някои прибързани заключения и неточности. Те се дължат както на едностранчивото и тенденциозно английско образование на пътешественика, така и на факта, че той почти не контактува с местната българска интелигенция. Фактическите грешки започват със заглавието, което създава впечатлението, че са обиколени едва ли не всички славянски области на Балканите, а не само един град. Отбелязано е невярно, че Русе отстои на разстояние еднодневно пътуване от Цариград и че е „столица на България”. Всъщност дунавският град е само административен център на огромния по мащаби Дунавски вилает. Твърде субективно и продиктувано от неблагожелателност е мнението на Флокън, възприето от Лонг, че българската църква е „полумъртва” пет години след основаването на Екзархията. Не отговаря на действителността и впечатлението на англичанина, че в Русе липсва читалище и обществена библиотека. През 1875 г. в града функционират поне две библиотеки – към читалище „Зора”, основано през 1866 г., и към ученическото дружество „Плод”, организирано през 1869 г. Трябва да се окачестви като клише от инвентара на антируската пропаганда убедеността на мисионера в „анархичната” природа на славяните. Възгледът му за пряка генетична връзка между древните римляни и съвременните румънци също се разминава с историческата достоверност. Той не отбелязва излизането на 21 септември 1875 г. на Червеноводската чета и водените от нея сражения. Въпреки тези недостатъци пътеписът на Джеймс Лонг рисува сравнително пълна и нетенденциозна картина на живота в Русе три години преди Освобождението.

Предлаганият пътепис е преведен от английски език и придружен от наши бележки. Между двете оригинални заглавия авторът помества кратък увод.

***

Това пътуване беше предприето с цел да се съберат сведения относно много важен въпрос – положението и перспективите на славяните в Турция, тяхното религиозно и социално състояние, особено във връзка с вероятната гибел на Турската империя… Следният доклад съдържа само извадки от дневник, писан по време на пътуването.

България¹⁰

…След като се сбогувах със симпатичния си руски познат, слязох в Русе¹¹, който е на разстояние еднодневно пътуване от Цариград. Турците ми взеха паспорта и ми преровиха багажа. Отначало помислих, че ще конфискуват тютюна, който имах, и една престилка, която донесох от Сърбия. Що за запуснато място! Съвсем като турското правителство. Най-сетне съм на турска земя. Пътищата са потънали в прах. Жените, както в Цариград, са с фереджета, но това не ги спира да „играят” с очи. Качих се на файтон, минах през старите укрепления на Русе и през самия град, който с праха, липсата на паваж, пуснатите кепенци и общата разнебитеност ми напомняше за копторите на Делхи. Настаних се в хотел с хубава градина и изглед към Дунав.

Когато се събудих, представих си, че съм в Патна¹² и гледам река Ганг. Но около Ганг кипи много повече търговски живот, отколкото около Дунав. Дунав е така мрачен тук, а обширните му пясъчни плажове и острови не са разнообразени, както край Волга, с хубави здания и църкви.

Излязох да видя г-н Флокър¹³, американски мисионер. Говорих много с него за България. Като другите американски мисионери тук той си е поставил за цел практически да американизира българите – твърде трудна задача, както показват събитията. Трябвало да бъде упражнен авторитетът на английския консул, за да бъде погребан българин протестант в българското гробище. Каза ми доста за враждебността на гърците фанариоти, чиято политика към българите е като тази на Ирландската църква към келтите.¹⁴ Българската църква обаче е полумъртва. Тя може да получи известна подкрепа от руската, но аз се съмнявам във вероятния успех на добронамерените усилия, полагани от американците.

После посетих английския консул.¹⁵ Той мисли, че херцеговинците нямат възможности за успех срещу турците.¹⁶ Каза ми много неща за потискането на местните християни от турците, които сега събират данъците за две години напред и то несправедливо. На оплакванията не се обръща внимание. Инициативата е в ръцете на Русия. Говорихме за Източния въпрос, съдбата на Цариград и анархията сред местните християни. Той смята, че старите турци били по-добри от новите, възпитани в Париж. Последните приличали много на младите бенгалци.

Като взех предвид невероятните цени на параходните компании по Дунав и скуката на Варна, до която отива влак само три пъти седмично, аз се отказах от идеята да потегля по този път и реших да продължа за Букурещ, за да видя потомците на старите римляни, които говорят отчасти на латински език.

Посетих българско училище с триста девойки.¹⁷ Такси няма. Поддържа се от общината. Главната учителка учила в Киев.¹⁸ Момичетата не са много напреднали по география или аритметика. Изпяха ми много хубава народна песен. Добре са снабдени с книги, някои от които са преведени от руски.

Срещнах се с българския епископ – интелигентен човек, обучен в Киев.¹⁹ Българите са започнали да образуват свещениците, след като са се избавили от гръцкия език и от гръцките епископи. Говорихме за Бонската конференция, чието ехо е слабо тук²⁰, за моята книга и за нуждата да се проповядва в достъпен стил.

Посетих главната книжарница.²¹ Годишно се продава голямо количество местни книги на стойност 1500 лири стерлинги. Някои са преводи от руски, а други от английски. Българският език толкова прилича на руския, че мога наполовина да прочета една книга, но същевременно те се различават толкова, колкото холандския от немския. Затова теорията на Ламански, че тези славянски езици ще бъдат заместени от руския, едва ли ще бъде осъществена.²² Да вземем случая с Полша, където руският едва напредва въпреки официалния натиск.²³ В България има много малко периодическа литература. Как може да има, когато турците потискат народа? Затова, въпреки че Русе е столицата на България, тук няма обществена библиотека, няма читалище и всичко изглежда, както в Средновековието.²⁴ Турците и жители на Махаращра²⁵ си пасват! След това видях склада на Библейското дружество.

Днес минаха два турски полка – хубави момци, силни на вид, които с физиката си много превъзхождат французите. Те имат пламенното желание да се включат във войната, но узнах, че са от последните турски резерви. Преводачът Григориев ме заведе да видя турски съд. Заспала работа. Бяха петима съдии и един от тях ме попита дали харесвам Русе. Чудех се какво да кажа, понеже нищо хубаво не ми идваше наум. Върнах се пеш по прашните улици- добри за производители на вакса, ако ваксата може да бъде от полза сред толкова прах. Влязох в турско кафене и получих чаша много добро кафе за ¾ пенса. Кога работниците в Англия ще видят нещо подобно? Едва не се изгубих, тъй като улиците нямат имена и са твърде заплетени.

Вечерта г-н Флокър ми показа ценен труд, съставен от него на немски за руските секти, с фотографии на скопците.²⁶ Много иска да го отпечата.

29 септември, Архангеловден. Връщам се вкъщи. Тази сутрин напускам земята на славяните, която е от такъв голям интерес във връзка с Източния въпрос и каузата на източното християнство. За краткото време, през което бях тук, научих много за отношенията с Русия, за славяните и славянските поданици [на империята]. Както славяните, така и келтите са анархични. Съществуват малко елементи за образуване на велика южнославянска конфедерация. Тя би била против интересите на Австрия и Русия, но за славяните ще бъде вредно, ако те бъдат понемчени…

Публикувано в: Известия на държавните архиви. Т. 57, 1989, 149-154.

Бележки

¹ Английски пътеписи за Балканите (края на ХVІ – 30-те години на ХІХ в.). Увод, съст. и коментар М. Н. Тодорова. С., 1987.
² Според енциклопедия „България”, т. 3, С., 1982, с. 833, годините на раждане и смърт на Лонг не са известни.
³ Crockford’s Clerical Dictionary. London, 1885, p. 750. За полученото ксерокопие от този наръчник благодарим на П. Томас, архивар в Кентърберийската архиепископия.
⁴ Драголова, Л., Д. Томова. Благотворителни комитети и помощни акции след потушаването на Априлското въстание. – Известия на НБКМ, т. 16, 1981, 505-506.
⁵ Стара планина, № 60, 31 март 1877; Зорница, № 20, 19 май 1877.
⁶ Напредък, № 135, 10 юни 1877.
⁷ More, R. J. Under the Balkans: Notes of a Visit to the District of Philippopolis in 1876. London, 1877, 51-52 (мой превод на книгата – Мор, Р. Дж. Под Балкана. С., 1992, 255 с.); Ников, П. Документи за новата история на българския народ из виенските държавни архиви 1830-1877. Ч. І. С., 1948, с. 193, № 194.
⁸ Long, J. The Slavonic Provinces of Turkey: A Tour by Rev… in the Autumn of 1875. – In: The Christian Observer and Advocate… for the Year 1876. London, 1876, 379-394.
⁹ Stclair, S. G. B. Bulgarian Horrors and Mr. Gladstone’s Eastern Policy. London, 1876, p. 19.
¹⁰ Пътеписът започва и завършва с многоточие.
¹¹ В текста – навсякъде Русчук.
¹² Столица на индийския щат Бихар.
¹³ Неправилно вместо Флокън. Този мисионер е изпратен в Шумен и Тулча от Методистката епископална църква в началото на 1859 г. От 1874 г. той открива едногодишен пастирско-богословски курс в Русе, където от юни 1875 г. негови помощници са Чалис и съпругата му, по професия лекарка. Вж. Христов, Хр. Ст. Протестантските мисии в България през ХІХ в. – Годишник на Духовната академия, т. 26, 1981, 175-176, 217.
¹⁴ Kenney, J. F. The Sources for the Early History of Ireland: Ecclesiastical – an Introduction and Guide. 3rd ed. New York, 1979.
¹⁵ През 1875 г. английски консул в Русе е Робърт Далиел. Вж. Сиромахова, Ж. Консулства в Русе през Възраждането и ролята им в националноосвободителната борба на българския народ. – В: 1300 г. България и Русенският край. Русе, 1981, 30-31.
¹⁶ Става въпрос за въстанието в Босна и Херцеговина през 1875-1878 г. По-нови изследвания за него: Карасев, А. В. Босийско-герцеговинское восстание 1875-1878 гг. и Восточный кризис. – В: Россия и Восточный кризис 70-х годов ХІХ в. М., 1981, 44-65; Вяземская, Е. К. Российская дипломатия и вопрос об автономии Боснии и Герцеговины в 1876 году – Советское славяноведение, 1984, № 1, 17-32; Същата. Босния и Герцеговина. – В: Формирование национальных независимых государств на Балканах. Конец ХVІІІ – 70-е годы ХІХ в. М., 1986, 278-282.
¹⁷ Цифрата е пресилена. По данни от 1876-1877 г. броят на ученичките в четирите русенски училища е 316, а само в основното девическо училище – 150. Вж. Димитров, Ст. Към историята на просветното дело в Русе през Възраждането (офсет). Русе, 1984, с. 99.
¹⁸ От учебната 1874-1875 г. в Русе е назначена Магдалина Царичинска, завършила Фундуклиевата гимназия в Киев, по-късно съпруга на писателя Михалаки Георгиев. За нея вж. Димитров, Ст. Цит. съч., 182-185.
¹⁹ Васил Друмев, от 1874 г. Браницки епископ, а от 1884 г. Великотърновски митрополит. За стажа му в Русе вж. Леков, Д. Васил Друмев – живот и дело. С., 1976, 94-98. На 18 август 1875 г. епископ Климент се намира на ревизия в Силистра. Вж. Из архива на Васил Друмев – Климент Търновски. Ръкописи, материали и документи (Литературен архив. Т.V). Подбрал и подготвил Д. Леков. С., 1973, 176-177, № 26. На 26 август с.г. митрополит Григорий Доростолски и Червенски отправя окръжно до паството си за запазване на спокойствие и подчинение на османската власт. Вж. Маркова, З. Диоцез и управление на Доростоло-Червенската епархия през 70-те години на ХІХ век. – Известия на Църковноисторическия и архивен институт. Т. 3, 1985, с. 301.
²⁰ От 11 до 16 август 1875 г. се провежда втората Бонска конференция за обединение между Старокатолическата, Англиканската и Православната църкви за сближение и съединение. – Цоневски, Ил. Преговори между Православната и Старокатолическата църкви за сближение и съединение. – Годишник на Духовната академия. Т. 16, 1967, 52-56; Lemopoulos, G. N. Le dialogue théologique entre I`Eglise orthodoxe et l’Eglise des vieux-catholiques. – Internationale Zeitschrift, 1986, № 3, 161-190. Общо за Старокатолическата църква вж. Pruter, K., J. Melton. The Old Catholic Sourcebook. New York, 1983.
²¹ Главната книжарница в Русе е основана от Хр. Г. Данов през 1867 г. По време на посещението на Лонг неин управител е Стоян Вежинов. Вж. Антонова, Г. Огнище на родолюбие. Първите книжарници в Русе. – В: Възрожденски книжари. С., 1980, 194-200.
²² Лонг вероятно е чел статията на Ламанский, Вл. Ив. Распространение русского языка у западных славян. – Журнал Министерства народного просвещения, 1867, Ч. 134, июнь. Современная летопись, 441-447. За руския славист и историк Владимир Ламански вж. Булахов, М. Г. Восточнославянские языковеды. Библиогрофический словарь. Т. І. Минск, 1976, 142-144; Славяноведение в дореволюционной России. Библиографический словарь. М., 1979, 214-217.
²³ От 1815 до 1918 г. по-голямата част от Полша влиза в състава на царска Русия. Вж. Wandycz, P. S. The Lands of Partitioned Poland, 1795-1818. Seattle, 1974.
²⁴ За библиотеките на читалище „Зора” и ученическото дружество „Плод” вж. Великовски, П. Просветната и театрална дейност на читалище „Зора” до Освобождението. – В: Сто години читалище „Зора” – Русе. С., 1967, с. 22; Сиромахова, Ж. Културно-просветни дружества в Русе през Възраждането. – Годишник на музеите в Северна България, т. 9, 1983, с.52.
²⁵ В оригинала: Mahratta. Махаращра е щат в Индия.
²⁶ Ако се вярва на каталога на Конгресната библиотека във Вашингтон, която е най-голямата библиотека в света, такъв труд на Флокън не е издаван. Вж. A Catalog of Books, Represented by Library of Congress Printed Cards, Issued to July 31, 1942. T. 46. Fleming-Forsyth. New York, 1958.