Времето в науката и Библията – 3 част

Съвременни възгледи за сътворението

ЧАСТ 1 >>>

ЧАСТ 2 >>>

 

Научен креационизъм

За негов баща е смятан Хенри М. Морис (1918–2006), който през 1972 г. става и един от основателите на Института за Креационистки Изследвания в Сан Диего, Калифорния. В основата на това становище е залегнало разбирането, че Бог за шест 24-часови творчески дни напълно самостоятелно създава и подрежда мирозданието. Понастоящем креационистки организации съществуват в много страни на всички континенти, като в тях членуват голям брой учени. Научният креационизъм се стреми да съгласува библейското описание на Сътворението с модерната наука (без да позволява тя да управлява и променя буквалното тълкуване на Писанието), но среща няколко сериозни възражения в тази насока:

 

1) Поддръжниците му посочват различни аргументи (повечето – доста оспорвани), че възрастта на мирозданието е от порядъка на десет хиляди години. В полза на теорията за млада Земя, според тях, свидетелстват: бързото намаляване на нейното магнитно поле и на слънчевият диаметър; количествата на солите в океаните, на инертните газове в атмосферата и на лунният прах; някои нови радиометрични датировки и пр. Но за съжаление те и досега не разполагат с нито един особено надежден научен метод, с помощта на който да се установява скорошно сътворение на Вселената.[29]

2) Като основополагащ за общността и до днес си остава трудът на Хенри Морис „Научен креационизъм” (погледни библиографията). В него обаче са допуснати някои сериозни грешки, които непрекъснато се повтарят от всички последователи на движението. Авторът смята, че данните от съвременната научна картина на света могат да бъдат разглеждани както в еволюционна, така и в креационна рамка (като последната дава малко по-добро обяснение за нещата). Тук светогледната позиция се предпоставя и фактите трябва насилствено да бъдат пригодени към нея. Научният път, който се стреми да постигне обективно знание, е точно обратен: опити → теории → мирогледни изводи. Още, от гледна точка на формалната логика е напълно абсурдно две диаметрално противоположни концепции същевременно да се доказват от едни и същи научни данни.

3) Библията се издига като критерий за правдивост: научното знание, което е в съгласие с нея се счита за достоверно, в противен случай – е погрешно. Но ако допуснем, че свещените текстове на различните религии по откровение ни разкриват абсолютната истина, тогава за вярващите в гръцката митология всяко сведение, което не потвърждава, че Слънцето е красив момък, обикалящ небето с огнена колесница, е заблудително и подвеждащо. Нещо повече, става напълно невъзможно християнството да бъде споделено от хората с други разбирания, понеже те ще го преценяват през призмата на своите "божествени" учения като съвършено неприемливо. Природата е другата "книга", в която Бог е записал своите мисли, но нейното свидетелство трябва съвсем независимо да потвърждава разказа за Сътворението в началото на Битие![30]

4) През 1931 г. австрийският математик Курт Гьодел извежда теоремата за непълнотата, според която формалните системи на логиката и математиката са семантично непълноценни и не позволяват строго доказателство (или опровержение). Като най-прост пример можем да посочим невъзможността за разрешение на апориите на Зенон – Ахил (най-бързият бегач от древността) не би могъл да настигне една костенурка, ако тя е стартирала само няколко крачки пред него. Досега никой не е могъл да опровергае твърденията на елейския мислител чисто теоретично, но на практика дори едно малко дете може лесно да се справи с подобна задача.[31] Затова днес не е достатъчно да бъде създадена една научна постановка, но от нея трябва да произтичат определени следствия, които да позволяват експериментална проверка на нейната истинност. Поради тази причина най-същественият недостатък на креационизма си остава обстоятелството, че той се основава най-вече на критиката на еволюционното учение, а не развива своя собствена теория, която да бъде подложена на верификация.

Неоснователни нападки на воинстващите атеисти срещу движението

1) Авторите на креационистки книги са с недостатъчна научна квалификация, поради което не може да се вярва на техните заключения.
В определени случаи това може да е така, но като цяло учените-креационисти са с високи академични титли и работят в престижни институти и университети. По този критерий обаче би трябвало да бъдат дискредитирани именно създателите и най-ревностните поддръжници на еволюционната теория. Чарлс Дарвин е прекратил следването си по медицина още в началото и е завършил единствено тригодишен курс по теология към Кеймбридж, Алфред Ръсел Уолъс няма образование, а Томас Хъксли – само "Сиденхъм колидж", т.е. всички те са били аматьори в областта на науката. Освен всичко друго, наскоро излезе информация, че Ч. Дарвин е плагиатствал идеята за естествения отбор и еволюцията от други хора.[32] Ние обаче сме на мнение, че дори тези сведения да се окажат правдиви те представляват атака срещу личността, а достоверността на научните идеи е необходимо да се разглежда конкретно и по същество.

2) Науката трябва да обяснява явленията в природата, като се позовава изключително на естествени причини.
Проблемът е разгледан подробно в статията „Еволюция или сътворение – размисли и страсти”[33], затова тук само ще цитираме признанието на непримиримия еволюционист Ричард Левонтин, генетик от Харвардския университет: „Не че методите и институциите на науката по някакъв начин ни принуждават да приемаме материално обяснение на феноменалния свят, напротив – тъй като ние a priori държим на материалните причини, сме принудени да създадем изследователски апарат и понятия, които произвеждат материални обяснения… Нещо повече, този материализъм е нашият абсолют, защото не можем да допуснем Бог да пристъпи дори с един крак на прага на вратата ни.”[34] (Макар креационистките автори да допускат слабостите, на които се спряхме по-горе, все пак това е главната причина техните трудове да не се публикуват в реферираните научни издания[35])

3) Християнството винаги е пречило на научния прогрес.
В своята книга „Душата на науката” Ч. Такстън и Н. Пиърси по един блестящ начин показват каква е действителната причина за така наречените „тъмни векове”: Църквата прекалено много се е доверила на древногръцките философи и е възприела техния умозрителен метод за познание на естествения свят. Едва когато е била преодоляна тази зависимост и нещата са застанали на библейски позиции е започнало бурното развитие на модерната наука, основана на емпиричния метод и логическия анализ на данните от действителността. Водещият антрополог и научен историк, проф. Л. Айсли заявява: „… философията на експерименталната наука … започва своите открития и използва своите методи с вярата (а не със знанието), че е изправена пред рационална вселена, контролирана от Създател, който не постъпва според своите моментни капризи, нито възпрепятства силите, които сам е поставил в действие…”.[36] Като прибавим и, че огромното мнозинство гениални учени са били християни (при това – креационисти), които са ни оставили преизобилно наследство във всички клонове на знанието, няма как да се съгласим с горното твърдение.[37]

Теистична еволюция

Пиер Тейлард (Теяр) дьо Шарден (1881 – 1955), йезуитски свещеник, палеонтолог и философ, притежава най-големи заслуги за формулирането и пропагандирането на синтеза между еволюцията и християнската теология. В неговия дух римо-католиците, либералните християни и неоортодоксалните мислители днес смятат, че за да се примири разказът за Сътворението с науката, трябва да се интерпретира в светлината на дарвинизма: Бог е заложил в материята механизмите на изменчивостта и естествения отбор, благодарение на които тя се самоорганизира. Но подобна позиция не е издържана нито в научен, нито в богословски аспект:

А) Дарвиновото учение няма необходимото фактическо и експериментално потвърждение, за да бъде прието за научна теория (в строгия смисъл на думата).
1) В началото на ХХІ век над 600 учени от най-престижните учебни заведения в света (които съвсем не можем да обвиним, че са били подведени от креационистите) подписват декларацията „Анти-Дарвин”. Въз основа на собствените си разработки мнозина от водещите авторитети достигат напълно самостоятелно до извода, че: „Резултатите от научните изследвания в различни области: космология, физика, биология, изкуствен интелект и пр., получени в последните десетилетия, … подлагат на съмнение основния догмат на еволюционизма – принципа на естествения отбор”.[38]

Х. Нилсен професор по ботаника и директор на Шведския ботанически институт към Университета в Лунд, заявява: „Заключителният резултат от моите изследвания и дискусии е, че теорията на еволюцията трябва да бъде изцяло отхвърлена, тъй като винаги, когато я сравним с емпиричните резултати от изследванията, тя води до огромни противоречия и объркващи следствия. … Нещо повече, другото ми заключение е, че тя не само изобщо не може да се нарече надеждна природно-философска мисловна школа, но е и огромно препятствие пред биологичните изследвания. Както показват многобройните примери, тя всъщност пречи на процеса на достигане до логически изводи на основата на дори една група експерименти. Тъй като всичко трябва да се нагажда към тази спекулативна теория, точна биология не може да се развие.”[39]

2) Все повече гласове се чуват, че вярата в еволюцията не е необходима за научния прогрес. Ф. Скел, професор по химия от Университета в Пенсилвания, ни запознава с резултата от едно свое проучване: „Наскоро попитах повече от 70 изтъкнати изследователи дали биха вършили своята работа по различен начин, ако знаеха, че теорията на Дарвин е погрешна. Всички отговори до един си приличаха: Не! Освен това изследвах най-важните открития в областта на биологията от миналия век: откриването на двойната спирала на ДНК, характеризирането на рибозомите, разчитането на генома, изследванията върху реакциите към различни лекарствени препарати, подобренията в производството на храни и санитарния контрол, развитието на нови хирургически методи и др. Дори запитах биолози, които работят в области, за които се очакваше, че Дарвиновата теория е била най-много в помощ на изследванията, като появата на устойчивост към антибиотици и пестициди. Както и в другите случаи, открих че и тук не може да се каже, че Дарвиновата теория е дала видима насока, а е била привнесена след осъществяването на научните пробиви като интересно повествование и допълнение.”[40]

Същото потвърждава и д-р М. Кършнър, основател и председател на Катедрата по биологични системи към Харвардския университет: "Всъщност през последните сто години почти цялата биологична наука се е развивала независимо от теорията на еволюцията, с изключение на самата еволюционна биология. Молекулярната биология, биохимията и физиологията изобщо не са вземали под внимание тезата за еволюцията.”[41]

Професор Л. Бонюр, бивш президент на Дружеството по биология в Страсбург и директор на Зоологическия музей в града, заключава: „Тази теория не е подпомогнала с нищо научния прогрес. Тя е безполезна!”[42]

3) Многозначителен е фактът, че дори убедени материалисти изразяват своята загриженост относно идеологическата същност на теорията на еволюцията. Още в началото на ХХ век Е. Гонклин, професор по биология в Принстънския университет, отбелязва: „Концепцията за органична еволюция е високо ценена от биолозите, за много от които тя е предмет на искрено религиозно посвещение … Това е вероятно причината, поради която силната методологична критика, характерна за други катедри по биология, все още не се прилага спрямо еволюционните спекулации.”[43] Малко по-късно (към средата на столетието) водещият философ и историк на науката проф. М. Грийн потвърждава същата теза: „Дарвинизмът е държал и продължава да държи в плен умовете на хората като някаква научна религия … Модифицираната, но все още характерна Дарвинова теория се е превърнала в ортодоксалност, проповядвана от своите привърженици с религиозен плам и поставяна, според тях, под съмнение само от няколко пакостници, неусъвършенствани в тази научна вяра.”[44]

Носителят на Нобелова награда Р. Лафлин признава, че и днес нещата изобщо не са се променили: „Ключов симптом за наличие на идеологическо мислене е поднасянето на обяснение, което не е отразено в действителността и изобщо не може да бъде тествано в лабораторни условия. Наричам подобни логически безизходни положения антитеории, защото те имат точно противоположен ефект при сравнение с истинските теории: те задушават, вместо да стимулират мисленето. Например тезата за еволюция чрез естествен отбор, която Дарвин считал за велика теория, напоследък играе ролята на антитеория, към която се прибягва, за да се прикрият смущаващи експериментални неуспехи и да се припише легитимност на открития, които в най-добрия случай са съмнителни…”[45]

4) Съществуват няколко основни причини, поради които идеята на Дарвин все още не е слязла от своя пиедестал:

а) Всеки изследовател, който открито разглежда становище за произхода, различно от еволюционното, е вземан на подбив и изправен пред опасността да провали своята кариера. В някои институти учените се сблъскват с преследване и могат да загубят работата си, ако открито подлагат на съмнение Дарвиновата теория.[46]
б) По-голямата част от учените (може би с изключение на САЩ) са индиферентни към мистерията, свързана с нашата поява. В своята работа те се интересуват единствено от устройството на света, а не от начина по който той е възникнал. Мирогледните теории касаят екзистенциални въпроси, а хората с прагматично мислене не се влияят особено от тях.
в) И най-важното: Въпреки огромния емпиричен материал, свидетелстващ срещу еволюционната доктрина, все още не е представена теория, която категорично да я опровергава.
Налага се да признаем, че има някои световноизвестни учени-християни като Ф. Айала, Ф. Колинс и др., които подкрепят еволюционното учение. В техните трудове обаче (както и никъде другаде) не откриваме убедителни доказателства, говорещи за усложняване на организацията на живите организми, т.е. за макроеволюция, което е същността на дарвинизма. (Креационисткият модел също допуска микроеволюция – видообразуване в рамките на рода.)

Б) „Замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.” (Римл. 1: 25)
1) В „Теистичната еволюция и православното богословие” [47] вече сме разгледали твърде значимите проблеми, които възникват при еклектичния синтез на еволюцията с християнството.
Нека да си припомним как завършва епосът „Илиада” на античния поет Омир. Гърците обсаждат малоазийския град Троя в продължение на десет години, но не успяват да го превземат. Хитрият Одисей обаче измисля план, чрез който да измамят доблестните защитници: Епей майсторски изработва огромен дървен кон и в него се спотаяват десетки войници. Корабите на нашествениците привидно си заминават, но всъщност се скриват зад остров Тенедос. Гръцкият шпионин Синон убеждава гражданите, че конят е дар за сключване на мир и троянците го приемат, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Докато през нощта щастливите жители празнуват вдигането на обсадата, войниците излизат от коня и отварят портите на крепостта, за да влязат техните другари. После избиват мъжете, жените вземат за робини, плячкосват огромните богатства, а градът изгарят и разрушават до основи.

Апостолите на Христа са пророкували, че в последните времена лукавият дух ще използва редица коварни хитрости, за да подведе, ако е възможно, и избраните. Предупредени сме още, че измежду християните ще се издигнат водачи, които ще говорят извратено и ще се поставят в услуга на неприятеля на човешкия род. Те ще ни съветват в името на мира с обществото да приемем като „дар” светската ценностна система. Днес наблюдаваме как еволюционната философия се превръща в онзи „троянски кон”, в който са скрити множество заблудителни идеи, разгръщащи широко дверите на Църквата за нейните врагове. От историята са ни известни голям брой ереси, които са атакували един (или няколко) от догматите на вярата, но учението за теистичната еволюция опустошава и разрушава цялото християнско богословие!

2) Еволюционната теория заличава познанието на народите за Бога, като подменя християнската вяра с атеизъм!

К. Маркс, Ф. Енгелс и В. Ленин правилно определят, че възгледът за еволюцията напълно се вмества в рамките на диалектико-материалистическата философия.[48] В целия социалистически лагер идеолозите на комунизма го приемат на въоръжение срещу религията – нещо, което нямаше да се случи, ако еволюционната идея не постановяваше абсолютен натурализъм. И днес воинстващите атеисти като Р. Докинс, Д. Денет, С. Харис, К. Хитченс, Ст. Хокинг и др. заявяват на всеослушание, че техните теории са „затръшнали вратата под носа на Бог”![49]

Нека отново дадем думата на специалистите. Според проф. Р. Старк: „… битката около въпроса за еволюцията не е пример за това как „героични” учени са устоявали на безмилостното преследване от страна на религиозни „фанатици”. От самото начало тя е атака срещу религията, водена от воинстващи атеисти, които се прикриват под мантията на науката в опит да опровергаят всички религиозни твърдения относно Създателя.”[50]

Наскоро М. Рус, професор по философия и зоология към Университета в Гуелф, Канада, отбеляза: „Еволюцията се лансира от нейните последователи като нещо повече от наука. Еволюцията се разпространява като идеология, светска религия – напълно завършена алтернатива на християнството, съдържаща смисъл и морал. Аз съм пламенен еволюционист и бивш християнин, но … буквалистите са напълно прави. Еволюцията е религия. Това беше вярно за еволюцията в началото и е вярно за еволюцията днес … Еволюцията се роди като някаква светска идеология, като цялостен заместител на християнството.”[51]

В своята книга „Еволюцията като догма”, Ф. Джонсън най-добре очертава горната тенденция: „Стивън Джей Гулд дава пример с генетика Теодосий Добжански, когото описва като „най-великия еволюционист на нашия век, който през целия си живот остава православен християнин" … Този пример е поучителен, защото Добжански всъщност превръща еволюцията в религия. В една възхвала на този учен Франсиско Айала казва: „Добжански беше религиозен човек, макар и по всичко да изглежда, че той е отхвърлил основите на традиционните религии, като съществуването на Бог и на живота след физическата смърт. Неговата религиозност се основаваше на убеждението, че във Вселената има смисъл. Доказателство за този смисъл той намираше във факта, че еволюцията е произвела такова удивително разнообразие в живия свят и е направила възможно развитието на примитивните форми до човешкия вид… Той вярваше, че по някакъв начин човечеството ще еволюира към по-висше ниво на хармония и творчество". Накратко, Добжански е това, което днес бихме нарекли ню-ейдж пантеист. Разбира се, че еволюцията не противоречи на религията, когато тази религия е еволюцията.”[52]

В САЩ беше оказан натиск за премахване на християнството от училищата, понеже не съответства на конституционното изискване за отделяне на Църквата от държавата. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа публикува доклад, в който се твърди, че учението за Сътворението би могло да се превърне в заплаха за човешките права.[53] Навсякъде широко се тръби, че Библията е пълна с митове, погрешни норми на поведение и фалшифицирани исторически сведения. Затова сме призовавани да се освободим от рестрикциите на християнския морал и да създадем едно по-свободно светско общество.

Повече от сто и петдесет години еволюционният възглед служи за утвърждаване на атеизма, като същевременно е довел стотици милиони хора до отказване от религията (т.е. до духовна смърт!), поради което будят изумление опитите на онези теолози, които насилствено се опитват да го интегрират в християнството!

Теория за паузата

Подобна идея за първи път е записана в една от лекциите на Томас Чалмърс (1780 – 1847), наставник и теолог от Свободната шотландска църква. За оформянето и пропагандирането на доктрината по-нататък ключова роля изиграват геологът Хю Милър и писателят Дж. Х. Пембър. Най-добрата й академична защита обаче е представена през ХХ век от Артър Къстанс в книгата му „Пуста и неустроена”. Ако трябва да изкажем обобщена версия на многото разновидности на „теорията за паузата”, тя би звучала горе-долу така:

„Преди милиарди години Бог е създал съвършен небесен и материален свят (Бит. 1: 1). Сатана се разхождал сред „огнените камъни” (Езек. 28) в Едемска градина и владеел Земята, която е била населена от род на „хора без никакви души". Накрая той се разбунтувал и пожелал да стане като Бога, но бил свален и низвергнат (Исая 14). Поради неговата поквара грехът влязъл в творението и предизвикал Божията присъда под формата на глобално наводнение. Растенията, животните и хората, чиито вкаменелости са останали от този „Луциферов потоп”, нямат нищо общо със сегашните. Земята става безвидна и пуста (Бит. 1: 2) за продължителен интервал от време (период на пауза), докато, преди няколко хиляди години, Бог не я устройва отново за шест дни, като заселва познатите ни видове и съвременния човек (Бит. 1: 3-27).”

Едно такова обяснение се опитва да примири Библията с научните данни за геоложката възраст на Земята (без обаче да признава еволюцията на организмите), но търпи критика по няколко пункта:

1) В книгата Изход 20: 11 четем: „Защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях…”, т.е. мирозданието е било завършено в края на тези шест творчески дни. Няма никаква възможност за вмъкване между тях на едно по-раншно съзидание, разрушение и възстановяване.
2) Преди нашите прародители да вкусят от забранения плод творението е било „твърде добро” (Бит. 1: 31) – нещо, което нямаше да бъде отбелязано, ако в него вече е царувала неправдата. За Адам изрично е подчертано, че е първият човек и поради падението му грехът и смъртта влизат в света (І Кор. 15: 45; Римл. 5: 12).
3) Хората се отдават на разврат, грабежи, насилия и убийства, което води до световния Потоп, причинил гибелта на (почти) всички живи същества. Библията свидетелства само за едно такова събитие по времето на Ной, затова резонно е да смятаме, че вкаменелостите, откривани днес в скалните пластове, се дължат именно на него.
4) Св. ап. Петър пише: „Понеже и Христос, … бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строенето на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата.” С други думи онези, които са били завлечени от Потопа съвсем не са били „хора без души”…

Щом като никъде не се споменава за управление на Сатана в Едемската градина, за „хора без души”, „Луциферов потоп” и т.н., можем да заключим, че теорията за паузата е изградена върху чисто спекулативни допускания, които нямат необходимото основание в Свещеното Писание.

От гледна точка на езикознанието, привържениците на този възглед се опитват да ни убедят, че:

1) Битие 1: 2 трябва да се преведе като „Земята стана безвидна и пуста…”, намеквайки, че преди това планетата е била унищожена (според версията им, от Луциферовия потоп).
2) А в Битие 1: 28 Бог казва на Адам и Ева „плодете се и множете се, напълнете отново Земята…”, което предполага, че тя е била населена някога при първоначалното Сътворение, а после обезлюдена.

Въз основа на сложен лингвистичен анализ (който тук ще пропуснем), мнозина библейски екзегети и специалисти в областта на древноеврейския език считат горепосочения превод за некоректен, като оборват всички основания за подобно тълкуване на текста.[54] Фактът, че теорията за паузата става популярна горе-долу по същото време, когато се появява геологията, ни кара да мислим, че тя просто е нагодена към униформизма.[55]

Бележки

[29] Ето какви възражения имат креационистите срещу казионното радиометрично определяне на възрастта на Земята:
http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Ham/khab/chap07.htm
http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Ham/khab/chap09.htm
Както отбелязахме обаче, те все още не могат да намерят начин да сведат съществуването на Вселената в рамките на своя възглед:
http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Ham/khab/chap19.htm
[30] Ако отхвърлим действителността като критерий за обективната истина, се стига до релативността на постмодернизма: всяка идейна система (философия, религия, политическа идеология и пр.) е правдива по своему и се приема предимно на вяра. Тоест има безброй „истини”, а коя от тях ще изберем зависи единствено от нашите нагласи, убеждения и предпочитания. Постмодернизмът е течение с доста сложна философска концепция, затова на вашето внимание предлагаме едно интересно изследване в тази област:
http://harta-bg.info/resources/papers/postmodern_thought.pdf
Виж и книгата „Доказателства, които изискват присъда” стр. 611 – 626.
[31] За повече информация виж:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Теорема_на_Гьодел_за_непълнота
http://bg.wikipedia.org/wiki/Парадокси_на_Зенон
[32] За справка погледни:
http://botevgrad.com/news/5999/Charlz-Darvin-e-otkradnal-ideyata-za-evolyuciyata/
http://www.monitor.bg/article?id=66885
http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Ham/khab/chap22.htm
[33] Виж: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/02/blog-post_19.html
[34] Richard Lewontin, “Billions and Billions of Demons”, The New York Review, 9 January 1997, p. 31.
[35] Предлагаме разсъжденията по темата на известния юрист Филип Е. Джонсън:
http://kosmos-21.blogspot.com/2011_09_01_archive.html
[36] Loren Eiseley, Darwin`s Century: Evolution and the Men who Discovered It (New York: Anchor Books, 1961), p. 62.
[37] Виж: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/05/blog-post.html
http://kosmos-21.blogspot.com/2011/06/blog-post.html
[38] Виж: http://www.dissentfromdarwin.org/about_rus.php
http://www.pravoslavie.bg/Светът/Учени-от-цял-свят-подписват-апела-Анти-Дарвин-
http://www.uni-plovdiv.bg/GetResource?id=270
(Има сведения, че през 2011 г. броят на учените, присъединили се към тази декларация, вече е достигнал над 10 000.)
[39] Heribert Nilsson, translated and cited in Werner Gitt, In the Beginning Was information (Bielefeld: Christliche Literatur – Verbreitung, 1997) pp. 105-106.
[40] Philip S. Skell, “Why Do We Invoke Darwin? Evolutionary Theory Contributes Little to Experimental Biology”, The Scientist, 19/16 (2005), p. 10.
[41] Цитирано от Peter Dizikes, “Missing Links”, Boston Globe, 23 October 2005, at:
http://boston.com/news/globe/ideas/articles/2005/10/23/missing_links/?page=1.
[42] Цитирано в The Advocate, 8 March 1984, p. 17.
[43] Robert Laughlin, A Different Universe: Reinventing Physics from the Bottom Down (New York: Basic Books, 2005), pp. 168-169.
[44] Cited by William R.Fix, The Bone Peddlers ( New York: Macmillan, 1984), P.211
[45] Marjorie Greene, “The Faith of Darwinism’, Encounter, 13/5 (1959), pp. 48-5
[46] Cited by William R. Fix, The Bone Peddlers (New York: Macmillan, 1984), p. 211
[47] Виж: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/02/blog-post_5030.html
Възгледите на основателите на теистично-еволюционното учение за „появата на висша раса от свръхчовеци”, „обединението на всички религии”, „еволюционен космически Христос” и пр., твърде много се доближават (за да не кажем „напълно припокриват”) до тези на окултистите и Ню Ейдж. Не случайно мнозина смятат Пиер Т. дьо Шарден за „пророк на Антихриста”, като, за съжаление обаче, не малко православни богослови са пленени от неговата "мистична философия":
http://pravoslavna-vyara.blogspot.com/2009/06/ii-iii.html
[48] Виж: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/09/1.html
[49] Виж: http://ns1.nauka.bg/a/стивън-хокинг-затръшна-вратата-под-носа-на-бог
http://mystics.eu/fizika/138-v-modernata-fizika-gospod-niama-miasto-v-sazdavaneto-na-vselenata-zakluchava-stivan-hoking.html
Някои християни явно не могат да осъзнаят, че последователно проведеният еволюционизъм напълно изключва Бог от научната картина на света. Затова Ст. Хокинг на едно място съветва тези богослови (и/или учени) да развият малко повече въображението и логическото си мислене.
Други пък смятат, че антагонистичните възгледи на теистичната еволюция и креационизмът трябва да се разглеждат като алтернативи на ИСТИНАТА за Сътворението. По тяхната логика ще излезе обаче, че хомосексуализмът и общението между мъжа и жената (в семейството) са само различни проявления на ЛЮБОВТА.
На едно място ап. Павел пита: "… какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? (ІІ Кор. 6: 14, 15)
[50] Rodney Stark, For the Glory of God: How Monotheism Led to Reformations, Science, Witch-hunts and the End of Slavery (Princeton: Princeton University Press, 2003), p. 176.
[51] Michael Ruse, "How Evolution Became a Religion: Creationists Correct?", National Post, 13
[52] Виж стр. 7: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/09/blog-post.html
[53] "Council of Europe to Vote on Creationism", ABC News, 26 September 2007, at: abc.net.au; "Council of Europe of Europe States Must "Firmly Oppose" the Teaching of Creationism as a Scientific Discipline, Say Parliamentarias`, press release by the Council of Europe, 4 October 2007, at: assembly.coe.int.
[54] Екзегетичните трудности, които възникват пред теорията за паузата са разгледани много внимателно от B. Ramm в книгата му "The Christian View of Science and Scripture", Grand Rapids, Eerdmans, 1954, pp. 201-211.
Можете да се запознаете по-добре с възгледите за Сътворението, които се опитват да съчетаят постиженията на геологията със значението на думата "йом" (евр. – ден), от доклада, представен пред Симпозиума по библейска херменевтика на 11-12 ноември, 1982 г. в Чикаго, Илинойс: Bradley, W. and Roger Olsen, "The Trustworthiness of Scripture in Areas Relating to Natural Science", (Относно теорията на паузата – стр. 36-39).
[55] Виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/Униформизъм

Част 1 >>>

Част 2 >>>