Сега: Антикварите не са проблем на Светия синод

Източник: в. Сега

Пъстрото петно в центъра на София е своеобразен културен резерват, който помага да не забравяме миналото

Защо Светият синод призова да се махнат сергиите на антикварите пред "Св. Александър Невски"? Нямат ли Дядо Максим и владиците по-важни неща за решаване? Като съживяването на религиозното чувство особено сред подрастващите. Като намиране на средства за спасяването на стотиците рухнали и рухващи храмове в страната, макар това да не е само тяхна грижа, а грижа и на общините. Като далеч по-гъвкава политика с медиите. Като възстановяването на стойностното християнско книгоиздаване. В момента Светият синод и висшият клир нямат изобщо с какво да се похвалят в областта на християнското книгоиздаване. И ако не е книгоиздателска политика на Зографския манастир, гладът за такива четива ще е крещящ.

Или най-важното – дядо Максим и владиците трябва преди всичко да решат кога в крайна сметка да се проведе неколкократно отлаганият Църковно-народен събор. В тоя смисъл антикварните сергии са, ако може да се изразим по-грубо, нецърковному, е тяхна последна грижа.

Защо? Защото това пъстро петно в центъра на София съществува там вече десетина години.

Не пречи на никого. Погалено е от традицията.

И като такова се е превърнало във висша степен в знак. Помня времето, когато тези сергии бяха в градинката "Кристал". Наистина, тогава не можеше да приседнеш на пейките по време на обедната почивка, но затова пък по-атрактивен топос в центъра на града нямаше. Кой може да отрече, че макар санирана и ремонтирана, градинката "Кристал" днес е едно леко скучновато място. Нейсе. Преди десетина години махнаха оттам сергиите и след големи разправии и перипетии ги локализираха на сегашното място. И то се оказа идеално. "Заспаха" там, както казват младите.

Има простор наоколо. Потоците чужденци, които са главните клиенти на сергиите, минават точно оттук. И не на последно място: наблизо е главният властови център – парламентът. Нерядко запарените депутати сами избират да се поразходят край сергиите. А това, което може да се види на тях, е твърде поучително. Сергиите разказват по ярък визуален начин за световната суета, за това, което е занимавало умовете на хората през различните периоди и как времето превръща почти всичко в прах. Тук можеш да видиш нож на американски командос, воювал във Виетнам, никелирана свирка с пречупен кръст на надзирател от хитлеристки концлагер, тежки бронзови мастилници, украсявали бюрата на банкери, на които никой не помни днес имената, планшети на командири от Червената армия, издути от дежурното шише водка, паламарки-икони с изрисувани Богородички. Изобщо за хората е поучително да държат под око миналото, а по-подходящо място за един такъв интимен музей на открито не може да се измисли.

Разбира се, сред редовите и честни антиквари, напоследък се навъдиха и откровени печалбари, издигащи цели тенти и превръщащи сергиите си в битак. Това трябва да се санкционира. Но преживелите над десет години на това работно място – в студ и пек – почтени търговци на антики не трябва да се закачат. Миналото трябва да се държи под око, както казахме – макар и, както е в случая, да е предимно във вид на сувенири. За да знаем кое от него още носим в душите си. Кое е изчезнало безследно. Тази алейка с антикварни сергийки е вид културен резерват, и то в много концентриран вид. Като минем оттук, много лесно можем да разберем с какъв багаж влизаме в Европа.

Тези антиквари до "Св. Александър Невски" са нещо като последните пазители и охранители на миналото. А тъкмо владиците от Светия синод най-добре знаят, че пътят към атеизма минава най-пряко не от другаде, а през безпаметството.