Стандарт: Общинари погребват древни храмове

Връщат под земята археологически находки, за да ги спасят от иманяри

Перник не може да задели 15 000 лв. за руините под Кракра

Вместо да печелим слава с уникалните ни археологически находки, сме на път да смутим света с безумната идея да погребем повторно безценните си старини. Точно това смятат да направят общини, които нямат пари за реставрация и охрана, алармират археолози.

Местните управи оправдават идеята си с безпаричието и набезите на иманярите. След години труд за откриване на древни храмове и могили днес те са застрашени да се превърнат в паметници на глупостта, негодуват учени.

"Няма средства за консервация, нито за охрана, камо ли за превръщането им в туристически атракции, както правят цивилизованите държави", контрират общинари. Намерението за затрупването с тонове пръст на находките се афишира като загриженост. Така щели да се съхранят и запазят за поколенията. Няма да се разрушат от времето и разграбят от незаконните търсачи на съкровища. Това е най-евтиният вариант. Но както пътят към ада е осеян с добри намерения, така и историческото ни културно наследство ще потъне отново в земята и едва ли ще има достатъчно средства за неговото "преоткриване", притесняват се учени.

Заплаха от погребение е надвиснала над храм-кладенеца в брезнишкото село Гърло, който е обект на ЮНЕСКО. Той е включен в световните каталози на паметниците на културата още при откриването му през 80-те години на миналия век. Уникалният храм е под земята, прикрит от иззидан на повърхността бунар. Направената защитна постройка около обекта се руши, а иманяри на няколко пъти са слизали, за да ровят за монети и злато.

Община Брезник не може да отдели от малкия си бюджет нужните пари за укрепване и защита на находката. От няколко години местната управа обмисля да я затрупа с пръст.

Това засега е и най-приемливият вариант за Пернишката община. Безпаричието може да върне в земята най-голямата гордост на местните археолози – християнския църковен комплекс под хълма "Кракра". Там бяха извадени руините на три храма, строени един над друг. Най-древният е от VI век по времето на Юстиниян II, а последният – параклис от миналия век. След тържественото откриване на комплекса миналото лято и обявяването му за археологически паметник на културата сега той е изоставен и се руши. Местността Св. Спас е култова за местните хора. Векове наред там е имало черква. Въпреки че находката не е довършена и обработена, перничани често я посещават, оставяйки цветя и монети върху камъните за здраве.

Комплексът се намира под останките от крепостта на Самуиловия болярин Кракра Пернишки, която е емблематична за града. Ако се обединят двете старини в общ парк и се превърнат в туристическа дестинация, биха донесли завидни доходи. За това е нужно да се довърши проучването и да се възстанови действащ храм от руините. Стенописите от древните храмове се пазят в пернишкия исторически комплекс и могат да се използват при възстановката. За да се привличат посетители, в района трябва да се направят алеи, кът за отдих и паркинг. Това засега е недостижима мечта за археолозите. Вместо възкресение уникалният обект е обречен на повторна смърт.

Общината не може да отдели от бюджета си пари дори за запазване на антиките. Още през юли миналата година Националният институт за паметниците на културата е направил предписание за укрепване и защита на храмовия комплекс. Високата научна, културно-историческа и експозиционна стойност на находката изискват нейното безусловно запазване и предприемане на мерки за експонирането й, категоричен е директорът на НИПК арх. Угринов. Той изисква спешно изграждане на защитно покритие над раннохристиянската църква и параклиса, укрепване на черковните зидове и осигуряване на периодично наблюдение срещу иманярски намеси. Това по груби сметки на археолозите ще струва около 15 хиляди лева. Няма кой да ги даде. По-евтино е всичко открито да бъде затрупано. Трагично е, че дори за погребение няма финанси. Музеят няма откъде да извади дори 1500 лв. за техническо заснемане на обекта, без което той не може да се върне в земята.

Държавата е абдикирала от археологическото ни историческо наследство, въпреки че то е нейна публична собственост. На кметовете е дадена ролята на стопани, но без портфейл. Липсва и инициатива за кандидатстване за финансиране по европейските фондове. Всеки е замрял в една удобна, но срамна апатия, възмущават се археолози и общественици.