Стандарт: Попове си вадят хляба като трактористи

Мизерията ни натиска, едва свързваме двата края с парите от продадени свещи. Това се оплакаха пред "Стандарт" свещеници от няколко епархии. Те твърдят, че не са получавали заплати от години. Много от Божиите служители са принудени да хвърлят расото и доработват като трактористи или земеделци.

Само свещеник, който продава месечно най-малко 10 кг свещи, може да получава заплата по ведомост на Светия синод, каза за "Стандарт" архиерейският наместник отец Ангел от Монтана. От 45-те служители в Берковската духовна околия само 10 се разписват срещу месечни заплати. Същото е положението и в останалите духовни околии на Видинската епархия. По-голяма част от свещениците се издържат от парите треби, които всеки определя сам. Таксите не са високи, но хората са много бедни. С тези пари гоним миряните от храмовете, твърди отец Ангел.

Свещеникът обслужва храмовете в община Бойчиновци. Той не успява да продаде 10 кг свещи, макар да служи в селата Охрид, Портитовци, Пали лула и Бойчиновци. Колегите ми преживяват трудно, принудени са да работят и нещо друго, за да се издържат. Няколко души са трактористи, двама шофьори, а един дори рови в кофите за боклук, твърди отецът.

Свещениците във Враца редовно получават заплати, но в другите градове и села на региона не вземат пари по половин година. Работят на щат за около 180 лв. месечно, но сумите не идват от синода, а трябва да ги изкарат сами. Това зависи най-вече от алъш-вериша със свещите. Докарват по някой лев и от требите. "В последно време те намаляха до минимум. Народът обедня", разказа отец Георги от катедралния храм "Свети Дванадесет апостоли" във Враца. Тарифата за една венчавка е 75 лв., от тях само 10 лв. са за петимата свещеници, които отслужват ритуала. За кръщавка се плащат 40 лв., а за поповете остават 7. Аз получавам тавана на заплатата – 245 лв., защото имам магистърска степен и над 30 години трудов стаж, изповяда отец Георги. Повечето му колеги обаче може само да мечтаят за такова заплащане.

Най-добре стоят нещата в Сливенска епархия, където отчетата получават редовно заплатите си. Няма особени оплаквания и в Софийска, Пловдивска и Неврокопска епархия. Но и тук има голяма разлика в доходите между градските и селските свещеници. Първите могат да разчитат на т.нар. частни служби – водосвети, курбани, панихиди, които не подлежат на отчет в синода. На Централните софийски гробища в събота могат да се видят доста срамни сцени на наредили се като просяци свещеници, които се конкурират яростно за извършване на панихиди.

Синодът може да разпределя възнагражденията

Митрополит Неофит

Въпросът с издръжката на свещениците наистина е доста тежък и сложен. Има по-богати епархии, има и по-бедни. Русенско-Червенска епархия не може да се причисли към богатите, пък и аз самият не разбирам от финанси. Но очевидно имам добър викарий в лицето на епископ Яков и добри финансови служители, защото успяваме някак да плащаме на свещениците. Всичко е въпрос на добър ред, който дава добри резултати.

А иначе как точно да се намери най-справедливата схема на заплащане на свещениците, разбира се, може да реши само църковно-народният събор. Ако все пак се окаже, че сегашният принцип на самоиздръжка на епархиите не дава резултат, може да се помисли за въвеждане на централизирана система на преразпределение на приходите. Но според мен най-важното е да се въведе по-голяма финансова дисциплина сред самите свещеници. Ако отчитат и част от сумите, получени от частни треби, пари ще има достатъчно за всичко.

Богатите епархии не искат да делят парите

Злополучната контузия на патриарх Максим през миналата есен и последвалото продължително лечение отприщи интригата за най-вероятния наследник на бялото було. Това изтика на заден план друг тежък проблем на църквата, който виси като воденичен камък от години. А именно как да се издържа енорийското духовенство. Проблем, по който и през есента, и сега Синодът няма становище за решаването му. И който можеше да взриви планирания за октомври м. г. шести църковно-народен събор, ако той впоследствие не беше отложен. Въпросът със свещеническите заплати не е от вчера. Дълго време църковните архиереи се оправдаваха с разкола. Наистина през 1992 г. отцепниците успяха да завземат доста тлъсти имоти и най-вече свещоливницата в Илиенци. Така шепа разколници си живяха царски, докато останалото вярно на дядо Максим мнозинство от свещеници едва свързваше двата края.

Доскоро богатите епархии прехвърляха част от приходите си за по-бедните. Но на съответните владици очевидно им омръзна да делят парите с братята си. Остри спорове се водят и относно това кой трябва да плаща заплатите на свещениците – съответният митрополит или енорийските настоятелства.

От ликвидирането на разкола минаха почти две години. Крайно време е Светият синод да намери някакво решение за заплатите на поповете, настояват миряни. Църквата няма полза от свещеник, който, вместо да разнася Божието слово, кара трактор.