За богословското образование и пътя към вярата

Честваме Деня на светите Трима светители, който е и празник на богословските школи. Днес, за жалост, продължава тенденцията броят на младите хора, желаещи да учат богословие, да намалява. Но каква е ситуацията в една съседна православна страна*? За перспективата на богословското образование и за вярата като естествена потребност  разговаряме със сръбския студент по богословие Стефан Зелкович.

Стефан е на 23 години и учи в Православния богословски факултет на Белградския университет. Председател е на студентския съвет и е член на академичния съвет на факултета.

От религиозно семейство ли си? Как направи първите си стъпки във вярата?

Роден съм в Баня Лука, но уча богословие в Белград. Семейството ми са много вярващи хора. Баща ми е свещеник в едно село недалеч от Баня Лука. Брат ми също е свещеник, но в града. Когато живееш в Босна, където само преди 25 години е имало война, ако си християнин, традициите на твоята вяра са неразривна част от живота ти още от първите ти дни, защото да принадлежиш към дадена религия се е превърнало в белег за национален произход. За мен, да, бих казал, че вярата е начинът, по който гледам на света от началото на съзнателния ми живот. Когато бях малък, майка ми винаги ме водеше на църква и участвахме в светата Литургия.

Днес, въпреки че съм млад, се опитвам да живея с мисъл за грешките, които допускам, и да ги поправям. За мен да си християнин означава да участваш в съграждането и да си част от общност, която въплъщава вярата си в думите, но и в делата. Всеки от нас има грехове, но както казва св. Петър: „…най-вече имайте усърдна любов един към други, защото „любовта покрива много грехове“ (1 Петр. 4:8).

Понякога се опитвам да се откъсвам от ежедневните неща, да изключвам телефона си, да съм далеч от интернет и да се посвещавам на четенето на книги, на някаква доброволческа работа или просто да се разхождам и да мисля за Бога, за вярата и за пътя, по който съм поел.

Как би описал православните сърби?

Православните сърби имат някои интересни и специфични елементи в духовната си традиция, подобно на вярващите от другите поместни църкви. Такъв специфичен елемент е честването на „слава“ – ритуал на възхвала на светец, който е патрон на семейството, например св. Георги или св. Йоан Кръстител. Семейството чества ежегодно своята „слава“ на празника на светеца. Тази традиция датира още от Средновековието в Сърбия. Свързана е със св. Сава, първия архиепископ на сърбите.

Но Църквата и религиозният светоглед като цяло са изстрадали много през последните десетилетия и все още се възстановяват от пораженията, които нанесе комунизмът. Ако трябва накратко да опиша православните сърби днес – обичат вярата си, но уважават и религията на другия.

Какво е необходимо да направим, за да има повече вярващи?

Ако искаме да има повече вярващи, трябва да имаме по-добро мисионерство. Свещениците трябва да са креативни, активни и отдадени на мисията да предават православното учение на хората. Но преди всичко, за да спечелиш някого за Христовата истина, трябва да изпитваш собствената си вяра винаги и навсякъде.

Като млад човек, който учи богословие, имаш ли за себе си отговор на въпроса – как православното учение може да бъде в крак с времето без да прави компромиси със същността си?

Според мен светите отци са били новатори за времето си. Тогава те не са били светци, които от днешна гледна точка виждаме идеализирано, като безплътни образи. Вижте например св. Атанасий Велики, той пет пъти е напускал Александрия и е пътувал из Римската империя. Св. Василий Велики е открил болници, писал е за природата, за животните, за цялото мироздание, и е пътувал повече отколкото може би ние с вас днес. И при това те са вършели всичко това, придвижвайки се на кон или на магаре. Св. Йоан Златоуст е бил истински реформатор. Той е привел в хармония литургичния живот на Църквата, а днес ако някой направи нещо подобно, може да го обявим за еретик.

Свещениците трябва да са с хората, в добро и зло, защото в противен случай започват да бъдат възприемани като служители, които механично извършват услуги – опела и кръщенета. Има такава приказка – че някога сме имали дървени кръстове и златни свещеници, а сега имаме златни кръстове и дървени свещеници. Слава Богу, има изключения, но според мен изключенията трябва да станат правило.

В Сърбия имате ли катехизаторски курсове за хора, които тепърва навлизат във вярата, и може ли човек да се самообразова по отношение на православието?

Поколенията преди нас, които са отраснали по времето на комунизма, не са имали катехизатори и катехизация, и всичко, което са знаели, е било от бабите… Днес в повечето енории няма никаква катехизация, което вероятно е лошо, но аз съм срещал чудесни примери на по-възрастни хора, които не са имали никакво богословско образование, но за сметка на това са изпълнени с изключителна вяра.

В днешно време човек може да намери достатъчно източници, откъдето да почерпи знания за вярата – от книгите, от интернет, но също така е добре да се говори със свещеници, защото е възможно в някои от тези източници да има подвеждащи твърдения, които да внасят объркване. Важно е преживяването. Необходимо е да се участва в църковните служби, за да може човек да преживява вярата.

Какви усилия трябва да положи човек, за да придобие този личен опит във вярата, наистина да преживява онова, за което слуша?…

Когато отидат на църква, някои хора очакват да преживеят някакво пречистване, освобождаване. Мнозина се молят дълго на сутрешни или вечерни служби. Но не трябва да забравяме думите на св. ап. Яков, че вярата без дела е мъртва.

Не познавам човек, който да не е изпадал в униние или усещане за безизходица. Но не бива да се отчайваме, защото Господ е Светлина и както казва св. Йоан: “ И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. “ (1 Йоан. 1:5). Винаги трябва да се водим от тази Светлина и когато е най-тъмно, тя никога няма да ни остави.

Нека четем псалмите, защото те най-добре говорят за славата Божия, могат да потушат съмненията ни и да заздравят вярата в нас. И никога да не забравяме, че спасението е в търпението – да отговаряме на злото с добро, на омразата – с любов, на гнева – със смирение.

Сръбските ученици изучават ли религия в училище?

В Босна и Херцеговина религията е задължителен предмет в началното училище, а в Сърбия е свободноизбираем предмет и в началния, и в гимназиалния курс.

И християните, и мюсюлманите в двете държави са на едно мнение – че религиозното обучение е важен елемент от образованието на младите хора, и въпреки факта, че двете държави са светски, религиозното обучение – може би изненадващо за някои – не само „оцелява“, но и дава добри резултати. Убеден съм, че няма нищо притеснително в това религията да присъства в учебната програма, като имаме предвид, че човек по същността си е homo religiosus.

Като студенти по богословие имаме педагогическа практика и изнасяме уроци пред ученици в началните училища и гимназиите. За мен е важно да им говоря за житията на светците и това как един човек става светец… Когато си говорим на тази тема, обичайният отговор на децата е, че някой става светец, защото е бил добър, но тогава идва въпросът – какво точно означава да си добър! В тези часове е важно винаги да се отделя време и за обсъждането на конкретни проблеми, които вълнуват децата, за споделяне на личния им опит. По-големите задават по-сложни въпроси, но винаги трябва да си прецизен в думите, които подбираш, и да внимаваш с езика, който използваш.

Какви въпроси ти задават учениците?

Логични или пък нелогични въпроси, понякога смешни. Веднъж едно момченце ме попита дали може да стане папа. По-големите задават въпроси като: „Защо Бог позволява невинните да страдат?“; „Как можем да вярваме в нещо, което не сме видели?“; „Къде е Господ, когато ни е трудно?“. Понякога отговорите са лесни, друг път – не толкова.

Как реши да учиш богословие?

Завърших Семинарията и образованието в Богословския факултет бе естествено продължение на пътя, по който съм поел, особено като се има предвид традицията в семейството ми. Въпреки че, трябва да призная, бях заинтересован от медицината и биологията.

Имаш ли приятели, които са извън тази среда и например са атеисти?

Имам много приятели, които са мюсюлмани, католици, а също и атеисти. Според мен междурелигиозният диалог – с мюсюлманите, както и междухристиянският – с католиците, са много важни днес и с това са свързани част от извънучебните инициативи, с които съм се захванал.

Приятелите ми атеисти уважават вярата ми, както и аз уважавам тяхната гледна точка. Но, както казах, според мен човек е homo religiosus и може единствено да се отдалечи от Бога, но тази духовна потребност винаги остава в него…

Каква е перспективата за младите хора, които завършват богословие в Сърбия? Каква част от тях работят след това по специалността си?

Сръбската православна църква има три богословски факултета – в Белград, Фоча (Босна и Херцеговина) и Либъртивил (САЩ). Последните два имат общо около 300 студенти, докато факултетът в Белград има около 1500 студенти в бакалавърска и магистърски програми.

Много студенти стават свещеници, учители по религия или работят в църковни медии. Според проучванията, които сме правили, студентите са доволни от образованието си, а Църквата се старае да осигури работа на всеки.

Как би следвало да реагира съвременният християнин в тези неблагоприятни условия на средата, която го заобикаля, и на назряващи конфликти с другите религии?

Стойността на междурелигиозния диалог се състои основно в акта на любов и разбирателство с другите. Проблемът назрява, когато религията е употребявана, за да оправдае национализма, но това става във всички религии и държави. Имаме завет от Христос да обичаме Бога и ближните си. За истинския християнин няма място за колебание кой е Бог и кой е наш брат.

 

*Сръбската православна църква чества празника на св. Трима светители по стар стил на 12 февруари.