Белащички манстир “Св. Георги Победоносец”

Местоположение: Северно подножие на дела Черница на западните Родопи, на около 1 км югоизточно от с. Белащица. Най-близкият манастир до Пловдив – 12 км южно от града.

Описаниена посещението: Пристигнахме в манастира в същия дъждовен и мъглив ден, след като посетихме Кукленския манастир. Дворът веднага ми заговори, за работливата женска ръка, която се грижи за него. Толкова подреден с толкова много цветя! Разни котки щъкаха насам-натам. Нямаше никой наоколо. Повиках, но никой не се появи. Накрая от някаде изкочиха две жени. Едната носеше тава с нещо като шкембе – сурово месо някакво, като карантия. Другата беше обута в гумени ботуши, явно бяха току що излезли от стопанската част… Първата с тавата се шмугна в едно помещение, аз по нея, влязох в една обширна зала, явно предназначена за посрещане на гости, но и явно, че от години това не се беше случвало. По старите и мухлясали дивани капеше вода от протеклия покрив. Не посмях да влизам по другите стаи след жената, реших да я изчакам, все пак, няма начин да не ме е чула. Баща ми остана навън и май се заговори с другата жена. Ето че първата се върна, вече оставила тавата. По облеклото и не можех да разбера, дали е монахиня… Заговорихме. Стресна ме, аз я питах, може ли ако дойде група, тя да бъде посрещната, да чуе някои духовни наставления. Не знам дали от смиреност или от друго, но тя ме прати да чета историята на манастира на вратата, а за наставленията – имало книги. Не очаквах такъв отговор. Поисках да говоря с майката, оказа се че нямали, имало друга сестра. Помолих с нея да говоря. Жената тръгна по някакви стълби. Върна се след малко и каза, че другата сестра не иска да говори с мен. Помолих поне една свещичка да запаля, съгласи се. Тръгнахме за храма, баща ми след нас. На излизане я попитах за телефон за връка, каза ми три цифрички, после каза че май са други три, не знаела кода и така. С голям смут в душата си си тръгнах от манастира.