Кардинал Ренато Рафаеле Мартино на посещение в Сръбската православна църква

Източник: Инфослужба на СПЦ

Негово Светейшество сръбският патриарх Павле и Негово Преосвещенство бачкият епископ Ириней са приели вчера в Патриаршеския двор Негово Високопреосвещенство кардинал Ренато Рафаеле Мартино, председател на Папския съвет за правда и мир. Кардиналът е на посещение в Белград по покана на Белградската архиепископия (Римокатолическа църква), за да представи книгата „Основи на социалното учение на Католическата църква”, преведена наскоро на сръбски език благодарение на Белградската архиепископия и Фондацията „Конрад Аденауер”.

Сръбският патриарх Павле е приветствал уважавания гост и е подкрепил усилията на Католическата църква да помогне на човека да се справи с изкушенията на съвременния свят. Кардинал Ренато Рафаеле Мартино е изтъкнал, че благодарение на Белградската архиепископия книгата е достъпна и за сръбското християнско население и че християнското социално учение е от голяма важност за Европа в този исторически момент.

След това, в амфитеатъра на Православния богословски факултет се е състоял симпозиум по повод представянето на книгата. Сред официалните участници в събитието са били министърът за вярата Милан Радулович и папският нунций в Белград монсеньор Еудженио Збабаро. От името на декана на Богословския факултет приветствие е отправил протойерей-ставрофор д-р Зоран Кръстич, ректор на семинарията в Крагуевац и преподавател по християнска социология и канонично право в ПБФ.

Преосвещеният браничевски епископ д-р Игнатий (Мидич) е изложил накратко православното виждане по тази проблематика. Епископ Игнатий е започнал с това, че човечеството е преживяло разочарование, след като мечтите и стремежите от времето на Просвещението не са били осъществени през ХХ век. Православните християни днес само външно изглеждат инертни и социално незаинтересовани, но това е привидно, и затова Православната църква набляга на едно измерение на съществуването, което не извира от историческата реалност, а от есхатона, откъдето и черпи своя идентитет. В тази връзка, литургическото събрание е централният отговор на православните на всяко предизвикателство и това е причината, поради която Православната църква не търси себе си в социалното измерение, което винаги е променливо. Онова, към което тя е насочена преди всичко, е проблемът на смъртта, който не може да бъде принципно решен от земния рай. Преосвещеният епископ д-р Игнатий е изтъкнал, че с решаването на проблема със смъртта всички останали проблеми сами по себе си биват решени.

След това към присъстващите са се обърнали д-р Степан Балобан и проф. д-р Антон Стрес, викарен епископ на Марибор. Те са изложили накратко принципите на социалното учение на Римокатолическата църква. Д-р Балобан е говорил за историческите периоди в развитието на това учение, за неговите практически и теоретични предпоставки. Той е изтъкнал особено проблема на секуларизма като последица от Френската и индустриалната революции. От всички папи д-р Балобан е посочил Йоан Павел ІІ като „най-социалният папа” и е заявил, че Римокатолическата църква оказва силно влияние върху развитието на общественото съзнание в света. Той е завършил с призив за изграждане на цивилизация на любовта. Епископ проф. д-р Стрес е изложил основните принципи на общественото учение на Римокатолическата църква – човекът и неговото достойнство, солидарността, спомоществователството, обществената справедливост и общото благосъстояние, като е обяснил, че в тях няма философия, нито пък идеология, а че те са част от ценностната система за живота, произхождаща от християнския мироглед за Бога и човека. Епископ Стрес е определил съвременния материализъм и икономизъм като ключови предизвикателства пред днешните християни.

Накрая, към слушателите се е обърнал и протойерей-ставрофор д-р Зоран Кръстич, който между другото е споменал, че Руската православна църква има официална и разработена система по проблема за социалната дейност, но е поставил и въпроса, дали истината може да се включи в система, и още повече православното богословие, за което апофатизмът е ключово определение. Той е изтъкнал и това, че задачата на Църквата не е да решава обществени проблеми, а да спасява хората. Отец Зоран Кръстич е подчертал, че същността на милосърдието не е в това да се предлагат само предмети, а човек да предложи самия себе си, така че за решаване на проблемите е необходим по-задълбочен анализ.

След докладите лекторите са отговорили на голям брой въпроси от страна на присъстващите, а заключителни обръщения са направили и кардинал Ренато Рафаеле Мартино и бачкият епископ Ириней.