Маслоу и човешките потребности

о. Лъчезар Лазаров

Аврам Маслоу казва, че зрящият е неприспособен всред слепи. Когато се заговори за потребности, и у нас, и на Запад, повечето хора се сещат за името на Маслоу, известен със своята пирамида. Сигурен съм, че една друга част от хората не знаят нищо за нея. И това също е напълно естествено. Самият Маслоу – университетски преподавател, психолог, професор, поставя в основата на своята таблица основните човешки необходимости, като сред тях нарежда дори водата и въздуха. Свойствено-примитивно за западната наука… Като че ли ние сами можем да си подсигурим водата и въздуха, ако Творецът не ги е излял щедро и безвъзмездно над всички…

Съобразно актуалността трябва да споменем, че в атмосферата има порядъчно количество кислород и още повече въглероден диоксид. С кислорода се храним (дишаме) ние, с въглеродния двуокис се хранят зелените растения, а после отделят кислород. Зелените растения на планетата са стотици пъти повече от хората (особено в България – „чудно-красива страна с огромни безлюдни територии“)¹, и те преработват въглеродния двуокис, освободен от нашите бели дробове… Това го споделям заради опитите да бъдем убедени в нуждата от декарбонизация.

И така: добре че сред тези основни потребности, Аврам (Маслоу) не е изрично упоменал и лъчите на нашето слънце (чрез които протича фотосинтезата), защото тогава щеше да стане наистина за смях. Всъщност, без тях нямаше да съществуват и предните две неотменно необходими за човека блага или поне не във вида, в който ни вършат работа. Но забележете! С тях отдавна се търгува.

Напълно естествено в тази графа Аврам добавя храната, облеклото, подслона, средствата… и други подобни. Да, наистина. И това е необходимо за човешкото съществуване. Но ние виждаме, че не всички хора могат да си подсигурят тези потребности, въпреки усилията си. Често изглежда, че дори и те са в сферата на даденостите, а тръгнем ли да разсъждаваме върху въпросите как се сдобиваме с тях и с какво количество трябва да се задоволи човек, когато ги придобие, нещата ще се усложнят неимоверно. Ще срещнем проблеми още с първото стъпало от стълбицата на Аврам.

Нейният „откривател“ някъде твърди, че преминаването нагоре в пирамидата е възможно, само когато човек е задоволен с потребностите от предходното стъпало…. А по-нагоре стои сигурността.

Имаме ли нужда от сигурност? О, да. Безспорно.

Значи охраненият, модерно облечен, добре подслонен човек, с порядъчно заплащане, задоволил и някои животински нагони, които, според Аврам попадат в основата на човешкото съществуване, би трябвало вече да се чувства сигурен. Сигурни ли сте? Аз – не. За да бъде сигурен, същият този човек се заключва, строи огради, сключва застраховки… По-скоро го принуждават да го прави, защото всички знаят, че сигурност няма никаква и никъде. Но въпреки това тя си остава човешка потребност. Как и кой е обезпечил своята сигурност и кога го е сторил? Отговорът е труден. Но съвременният свят всячески се мъчи да задоволи и тази своя потребност, защото тя е вписана в таблицата; защото Аврам тъй е казал: подслон, безопасност, обезпеченост.

А какъв трябва да бъде подслонът ни? Като този на снимката, или малко по-изискан, или пък малко повече…?

Когато се ражда Аврам Маслоу, са минали едва осем години от началото на двайсети век. В Америка християнството, макар и протестантско, е в разцвета си. Но той се ражда в семейството на еврейски емигранти – строги и взискателни – като повечето евреи, решени синът им да стане юрист.

Сред младото американско общество теорията на Аврам работи. Всеки се бори за храна, вода, сън, здраве, секс, въздух. Както се казва: за място под слънцето… После за сигурност и обезпеченост, за дом.

Разбира се той не пропуска и социалните потребности: връзки, общуване, привързаност, загриженост за другите и внимание към себе си. Както казва Мечо Пух: „Колкото повече – толкова повече!“.

Аврам не забравя и американските джентълмени – мечта и идеал на всеки младеж, но да не бързаме: всичко с времето си, до престижа се стига бавно и трудно… искат се много пари и връзки, за да обладаваш почти фантастичните „самоуважение, уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и висока оценка, развитие в работата“.

Забележете наистина колко високо стои върхът на Аврамовата пирамида! Духовни потребности: познание и себереализиране?!

Нима не е ясно, че начертаната пирамида е типов западен модел на икономически растеж, превърнал се в религия на утилитарния материалист на двайсети век. Едва ли е тайна за всеки истински християнин, че тази градивна (или по-скоро деградивна) система е в противовес на християнската нравственост, че е диаметрално разположена спрямо Христовото евангелско благовестие… Нещо повече: тя е създадена, за да го замени , защото самият Маслоу заявява, че човекът за него е „искащо животно“.

Аврам Маслоу

Не, човекът не е искащо животно, но със сигурност ще се превърне в такова, ако припознае като необходимост така описаните потребности и ги следва. Няма да се впускаме в размисли за това, какво ще се случи, ако случайно не постигне някоя от тях…

Маслоу е бил прав, че зрящият е неприспособен всред слепи, тъй както праведникът – всред грешници, добрият – всред зли, вярващият – всред атеисти, онзи който казва истината – всред лъжци…

Разпознати като висши духовни потребности, познанието и себереализирането са елементи на фантазирана псевдодуховност, те са цели в илюзорните представи на съвременните личности, обладани от собствения си „аз“ – заслепени и объркани. Самоуважението и уважението от страна на другите са стремеж на съвременния „развиващ се“ индивид, единица, атом, гравитиращ около собствения си „аз“ и ограничен от тясната си индивидуалност, който е до такава степен самовлюбен, че не вижда нищо от заобикалящия го свят, нито пък може да надникне зад неговите материални измерения.

Нима човекът няма потребност от молитва, от общение с Бога? Нима нямаме нужда от покой и вътрешен душевен мир? Нима в живота на човека не идва момент, когато почти нищо от многото потребности няма какъвто и да било смисъл? Нима тихият и скромен живот не е сто пъти по-достоен и съдържателен от шумния, скъп и суетен живот, който винаги води до неудовлетворение?

Ние знаем, че презадоволяването с материални блага не води до самоусъвършенстване и духовност, а към чревоугодие, безнравственост и духовна смърт. Историята, евангелието и човешкият опит сочат въздържанието и аскетизма като път към самоусъвършенстване. И всеки, който е постил истински, дори само една седмица, може да го потвърди. Но всичко това е абсолютно ясно.

Мен ме вълнува един друг въпрос: как и защо евреинът Аврам Маслоу, възпитаван строго във вехтозаветната история, сътвори подобна пирамида на потребностите, когато примерът за нейната несъстоятелност се намира именно в Стария Завет и се казва Соломон. Най-мъдрият човек на света, който се бе обградил с всички блага на земята, който задоволи и презадоволи всяка своя потребност, заключи, че всичко е суета и гонене на вятър (Ср. Екл. 1:2), деградира морално, духовно и физически и умря като скот. Нима на мъдрия професор, преподавал в няколко елитни американски университета, не му е хрумвало, че именно такава ще е съдбата на всеки, тръгнал да задоволява самоцелно една по една всичките си „потребности“? Едва ли. За това има прекалено много примери през вековете и до наши дни; както и за обратното.

„Затова казвам ви: не се грижете за душата си (живота си), какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове (цветето Крем), как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето“ (Мат. 6:25-34)

Ние доживяхме времена, когато сред нас се разхождат хора с най-различни нови и съвсем непознати на Маслоу и на други като него, потребности; „специални“ потребности. Дойдоха такива времена, за да се убедим че нашите собствени нужди не са най-важни и не след тяхното задоволяване трябва да тичаме цял живот… Че по-достоен, смислен и оправдан е животът, отдаден на Бога, на обществото и на нашия ближен…, но това е друга и обширна тема.

Иначе, никое питие и никоя храна няма да ме заситят, ако съм разяждан от безразсъдния глад на злобата и алчността, от завист и злопаметност… И нищо не ми трябва, ако обичам Бога и хората като себе си, вместо себе си, защото вече „не аз живея, а Христос живее в мен“ (Гал. 2:20).

Бележки