Напътствията на един праведник

Дадени са ти само мигове щастие, за да те
нажалят с намека за истинското щастие
в скута на неизменно Щастливия, и векове
нещастие, за да те пробудят от метежната
самсара на измамата.

Господи, младост моя неостаряваща,
в Теб ще се умият очите ми
и ще светнат по-силно от слънцето.
Сълзите на праведника грижливо събираш
и с тях световете подмладяваш.

Напътствие за всеки ден

Вървете свободно с Бога напред: няма да изгубите пътя и няма да останете без подслон. Стъпете с Него свободно на прага на деня и денят ще бъде ваш. Стъпете с Него свободно на прага на нощта и нощта ще си прибере страхотиите и ще ви покаже своите чудеса (LXXXVII).

За любовта

Любовта има три ипостаси: девственост, познание и светост. Без девственост любовта не е милост, а земна себичност и страст. Без познание любовта не е мъдрост, а лудост. Без светост любовта не е мощ, а слабост. Съединят ли се страст, лудост и слабост, настава адът, който дяволът нарича своя любов (XXXIV).

Има ли земна любов? – питат ме съседите ми. Толкова, колкото и земен Бог! Както и всичко земно, земната любов е само сън и гатанка за любовта. Колкото идолите приличат на Бога, толкова земната любов прилича на Любовта. Колкото пушекът прилича на пламъка, толкова вашата любов прилича на божествената (XXXIV).

За приятелите и неприятелите

Човек няма други неприятели в света освен себе си.

Само онзи мрази неприятелите, който не знае, че неприятелите не са неприятели, а сурови приятели.

Наистина тежко ми е да кажа кой ми е направил повече добро и кой повече зло в този свят: приятелите или неприятелите.

Затова благослови, Господи, и приятелите, и неприятелите ми.

Робът проклина неприятелите, защото не знае. А синът ги благославя, защото знае.

Защото синът знае, че неприятелите не могат да се докоснат до живота му. Затова свободно крачи сред тях и се моли Богу за тях (LXXV).

За славата

Бягайте от славата, защото тя е кула, издигната върху китов гръб; да не ви се присмеят от брега и приятелите, и неприятелите.

А единодушната слава, която дохожда от хората, е най-безславна, защото е равнодушна.

Разходете се със славата си през гробищата и вижте дали мъртвите ще ви славят.

Всъщност вие и сега вървите през гробища и от подвижни гробове приемате слава. Кой ще ви слави, щом подвижните гробове станат неподвижни?

Ще се нажалите много на оня свят, щом чуете искреното мнение за себе си от онези, които са ви славили в тоя (XXI).

За здравето и болестта

Знаеш ли… защо се умножиха болести и страшни морове?

Защото хората почнаха да смятат, че здравето се отнема насила от природата, а не се дава от Бога. А онова, което се отнема с мъка, с двойна мъка трябва да се брани (XXXIX).

Безгрешният ще ходи между болни и няма да се разболее. Защото безгрешността е здраве и сила, пълнота на здравето и силата.

Безгрешният не умира. И ако умре поради чужди грехове, ще оживее. Като всички болести и смъртта е болест, донесена от греха. И както ни една болест няма власт над безгрешния, тъй и смъртта няма власт над него (LXI).

За душата и тялото

Своето господство, своята реалност – единствената реалност на тоя свят – е отстъпила душата на тялото от страх и незнание. Отстъпи огледалото си на слепите и слепите го разбиха на парчета (L).

Душата е направила тялото като свой портрет, орган на своя говор. Нямо е тялото и неподвижно за добро и зло, ако душата не заговори (LXXII) .

Не угоявайте тялото си, защото гоенето е гноене. Не товарете костите си с мас, защото те ще отромавеят, а душата ви ще се свие (LXXXVII).

За смъртта

Гледай на себе си като на мъртъв и няма да усетиш идването на смъртта.

Гледай на себе си всяка сутрин като на новородено чудо и няма да усетиш старост.

Не изчаквай идването на смъртта. Виж, смъртта вече е дошла и не излиза от теб. Ноктите й са забити в месото ти. А това, което е живяло преди раждането ти и ще надживее смъртта ти, то и сега е живо у теб.

Истина, днешният ден на човешките синове е изпълнен главно с грижи за утрешния. Но малцина са онези, които вярват в Твоето обещание и грижа на другия ден след смъртта. Нека смъртта ми, Господи, бъде последна въздишка не за тоя свят, но за блаженото и вечно Утре (XX).

На какво можем да се надяваме на тази земя

Мащеха е земята и като мащеха постъпва с нас. Като на доведеници гледа на нас, като на чужденци от далечни места, като на сираци, докато не ни направи свои роби.

Аргатуваме й ден и нощ и затова ни плаща надница с най-калпавите си притежания: грях, болест и смърт. Който само от нейния хляб живее, този не знае що е ситост. Колкото повече яде, все по-силен глад го мъчи. И колкото повече играе по гайдата й, все по-голяма мъка го наляга (LXVII).

Дето и да погледне окото, вижда смърт. Каквото и да пипне ръката, усеща гроб.

Каквото и да придобиеш, добиваш и страх да го не изгубиш. Каквото и да обикнеш, изпълваш се с мъката на загубата (LXXXVIII).

Да отмъщаваме ли на враговете си?

Отмъщението няма край, и потомците продължават делото на своите предци, и си тръгват, оставяйки го недовършено.

По широк друм тича злото, и от всеки нов мегдан добива сила и мощ, и умножава своята свита.

Мъдрият се отмества от пътя и оставя злото да търчи.

Лаещото псе по-бързо ще се умири от един комат хляб, отколкото от куп камъни.

Този, който е учил хората: око за око, учил ги е как да станат всички слепи (LXXIV).

Защо страдат добрите хора?

Праведниците се учат неуморно клас подир клас. Свършат ли една школа по праведност, Господ ги праща в по-висша и по-тежка. Грешникът се мъчи от неукост, праведникът се мъчи от учение. Но наистина по-сладки са мъките на праведника от мъките на грешника, както пътуването към родината е по-сладко от стоенето в чужда земя (LXXX).

Защо светът не обича християните?

Светът ви гони, защото вие имате мир, а той няма.

Светът ви завижда, защото вие имате богатство, а той е сиромах.

Светът се бои от вас, защото вие сте мощни, а той е слаб.

Светът ви мрази, защото вие сте блажени, а той е нещастен.

Не намразвайте света и не наливайте масло в огъня. Защото светът цял гори с огъня на омразата.

Самотни сте, казвате? Мигар гробовете стават за компания? Един жив сред гробовете е по-несамотен от цяло гробище мъртви (LXXXVII).

Ще накаже ли Бог грешниците и злодейците?

Като дете Той е неспособен да стори зло. И не отвръща на злото със зло, защото е пресиромашен в злото. Но само прибира Своите добри дарове и си тръгва от онзи, който скърца със зъби срещу него. И оставя Господ неверниците на самите тях. И те се разпадат като червиво дърво, от което е изтекъл сокът на живота и по чиято гнилоч червеи търсят храна като в напусната къща (LXXXII).

Праведникът живее и след смъртта, а неправедникът се губи като бразда на морската вода (LXXXVI).

Какво трябва да направим за децата си?

Не се грижете само за тялото на децата ви, защото и лисиците правят това за лисичетата. Но се погрижете за Бога в децата ви. Опазеният Бог ще стори всичко останало. И това, което събирате с мъка за децата си, Той ще им събере без мъка, бързо и лесно.

Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото ще им изгоните мира, и щастието, и здравето, и добруването.

И цялата земя да оставите на оставените от Бога, ще я оставите на гладни, които ще изпоядат всичко и ще умрат от глад.

Не осигурявайте на децата си парче хляб, а парче душа и съвест. И децата ви ще бъдат осигурени, а вие благословени и в двата свята.

Царски деца са ви поверени. Истина, Царят няма да даде малка награда на тия, които са Му опазили царските синове и не са изтрили името на Родителя от паметта им.

Царят ви гледа през очите на децата ви и чака вашия отговор. Ако отговорът бъде смъртоносен, Царят ще си тръгне от децата ви и вие ще се грижите за трупове (XCV).

 

Подбор: Андрей Романов

Из книгата Езерни молитви на св. Николай Велимирович, „Омофор“ 2009, превод: Андрей Романов

Сп. „Свет“ бр. 1/2009