По повод репликата на г-жа Миленова

Г-жа Миленова, ръководител на българското отделение на Фонда за единство на православните народи, написа текст, от който се вижда, че тя е била дълбоко засегната от моето есе „Добър ден, г-н Юда“. Във връзка с това бих искал да се обърна с няколко думи към нея.

Госпожо Миленова, в моето есе няма нищо обидно или оскърбително за Вашия Фонд. Засегнал Ви е един пасаж от текста, в който се говори за наградите, връчвани от Фонда. Но забележката, която си позволих, беше направена от приятелски позиции, а не от враждебни. От продължението се вижда, че аз съм привърженик на идеята за единство на православните народи, а не неин враг. Когато изказвам шеговитото предположение, че през първи век премията на Фонда е могла да бъде връчена на римския император, това трябва да се възприема с чувство за хумор, както и предположенията ми за евентуалната днешна стойност на „сребърниците“. Разбира се, че не се отъждествявам с православните народи – всичко, което пиша, си е мое лично мнение.