Представяне на книгата „Мария от Охрид“ от Антон Баев: Многогласов разговор за многогласов роман

В препълнената зала на ателие-книжарница „Къща за птици“ беше представен последният роман на Антон Баев „Мария от Охрид“. Книгата бе отличена в Националния конкурс за християнски роман за 2022 г., организиран от фондация “Покров Богородичен” и портала Православие България.

Авторът Антон Баев и езиковия редактор Венета Дякова споделиха съкровени размисли за създаването на романа, а думи за него от Деян Енев бяха прочетени от модератора на събитието Ралица Кръстева.

Разговорът започна с изразяване на дълбока благодарност към журито, отличило творбата на Антон Баев – Христо Карастоянов, Николай Милчев, Михаил Шиндаров, Ралица Кръстева, както и към редакторите за тяхната вещина и прецизност – проф. д.ф.н. Момчил Методиев, проф. д-р Димитър Попмаринов, Венета Дякова.

Според Деян Енев: „Това е една красива книга, и като текст, и като смисъл, и като оформление“. По думите му, тази книга прилича на сграда, която можеш да видиш по манастирите с чардак открай докрай. От единия край на чардака се виждат очите на Македония – Преспанското езеро и Охридското езеро, а от другия край – Босфора и кварталите на Цариград. Вратите зад чардака крият житията на героите на Антон Баев – всяко от тях, написано на красив и сладък български език.

Редакторът Венета Дякова изрази надежда дискусията да се превърне в многогласов разговор за многогласов роман за съзряването на човека и на твореца; за токовете, които текат през мисълта и сърцето; за паметта, която трябва да пазим. Тя сподели и насладата от поетичността на романа:

„Освен всичко, авторът е и голям поет, което недвусмислено е проявено и в романа, който се чете леко, плавно и благо, с наслаждаване.

Своеобразната композиция – историческите бележки изпод линия, са един особен темел на романа, които уплътняват сюжета и напомнят на факсимиле и откъслеци от древни, храмови книжовища. Тези приписки едновременно дават плътност и тежест, но и се четат с огромно любопитство, оживописани от благия език на автора. Романът разказва за любов и смърт, за грях и за обич към Бога, за страстите и паденията човешки, за борби и стремления, за паметта и спомена, съзерцаването на миналото – ласкавото томление на спомена“.

Авторът Антон Баев разкри, че това е неговият най-съкровен роман, писан с най-голяма страст, но и с много трудна съдба, докато по щастлива случайност не попада на конкурса:

„Благодаря за Фондация „Покров Богородичен“ за тази инициатива и на издателство „Омофор“ за изключителния труд по издаването на този ръкопис, както и за решенията по оформлението, за да звучат частите като симфония. Щастлива случайност е ръкописът ми да попадне именно в такова издателство, което издава християнска, но и философска литература, защото само такова издателство може да обърне толкова голямо внимание на начина, по който една книга, по-особена като текст, може да бъде представена. Благодарен съм и на професионалната редакторска работа. Това не е текст за бързо четене. Винаги имаше едно съмнение, едно глождене нощем дали нещо си направил, дали да не прибавиш още… Така се появи и финалът на книгата:

Блажено усъмняване във Великото

Не може всичко да е толкова против,

не може всичко да е толкова,

не може…

Сигурно аз греша в разказа,

сигурно аз греша,

сигурно…“

Вижте целия разговор тук: