Как се дава и получава благословия?

Искам да знам повече за смисъла на благословията – каква е  била традицията, променена ли е тя във времето или в различните православни страни; как се получава благословия, по какви поводи най-често се търси, какви са случаите например, когато тя може да бъде отказана? Има ли място да се говори за "отговорността" на този, който я получава, или този който я дава? Въобще, интересува ме всичко…  Благодаря ви предварително.

Отец Стефан Стефанов: Този въпрос вероятно се е породил във Вас, когато сте получавали или сте наблюдавали формално даване и получаване на благословение. За съжаление, много неща в нашата църковна действителност се вършат формално и инертно. И молитви се четат формално, и кръщения и венчания се извършват инертно, дори богослужебната книга, по която се отслужват, носи грозното име “Требник”. Дори Литургия често се служи разсеяно, за жалост.

Но когато погледнем по-задълбочено и по-отговорно, благословението е нещо, което трябва да идва от душата и сърцето. Така, когато Иаков иска благословия от баща си Исаак, казва: “Да ме благослови душата ти” (Бит. 27:19, 25). Това е така, защото всъщност благословението идва от Бога. Бог благослови Авраам и неговото потомство (Бит. 22:17 – 18). След смъртта му Бог благослови сина му Исаак (Бит. 25:11).

Благословията не е просто благопожелание, подобно на тези, които се отправят по повод рожденни дни или Нова година. Не е просто изречени думи. Именно затова Исаак не може да даде на любимия си син Исав същата благословия, която по-рано е дал на Иаков, а му дава по-малка. В този смисъл може да се каже, че благословията е молитва, с която измолваме от Бога това, с което благославяме. С други думи, отнесено към днешната практика, благословението не се изразява в целуването ръка на епископа или презвитера. То не е само израз на почит, а нещо много повече.

Това много повече е любовта. Най-ярък израз на благословение с любов виждаме, когато Иисус Христос благославя децата: “И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше” (Марк 10:16). Възкръсналият Господ благослови учениците си, събрани зад заключената врата с думите “Мир вам!” (Иоан 20:19, 21, 26), след което ги праща да учат и да кръщават. Така те донесоха и до нас Неговото благословение, което ние преподаваме в светата Литургия, отправяйки към Божия народ думите “Мир на всички”. В Литургията има още много думи, с които се благославя народа. Сигурно сте обърнали внимание, че и светите Апостоли започват с благословение всичките си послания.

И накрая, ще ви обърна внимание на благословението, което нашият Спасител ни остави: “И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, като ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето” (Лука 24:50 – 51).

Така Божието благословение присъства и днес сред нас, когато сме събрани в Негово име в съградената от Него Църква. И когато сме причастни на Неговия мир и на Неговата любов.