Добрата дума е пролет

о. Лъчезар Лазаров

С нетърпение очаквам идването на всяка пролет. Слънчевите лъчи изпълват сърцето ми с неописуема радост. Както стоплят замръзналата земя, така стоплят и душата ми, уморена от студа на зимните дни. Виждам как живителни сокове изпълват дърветата и по клоните им едреят пролетните пъпки… Леската е цялата в злато. Радостни, пчелите пърхат около гирляндите от реса и се отрупват с това безценно за тях богатство, за да приготвят чудния пчелен прашец.
Как да не се радваш?! Реката разлива младите си снежни води, пълни със свобода и смелост… Птичият хор те омайва с песента си; а майката земя? Тя, след дълго и болезнено чакане, лека полека се покрива с живот и цвят, с божество и аромат… Вятърът издухва сивите облаци, а после утихва и става едно топло, приветливо, омайно…
Нежното кокиче ще надигне глава през снега, крехкият нарцис – и той ще го последва, за да разкраси света с бяло-жълтите си, като множество слънца, цветове… Минзухарът и зюмбюлите ще добавят разкош и съвършенство на пролетната картината, докато игликите покрият всичко с килим от скромни разноцветни звездици… Ще започне мощно да диша всяко дърво, разцъфвайки с цвят и листа.
… Разхождам се из гората, докосвам старите дървета, усещам жаждата им за живот, чувам младият ручей, избликнал през отминалите нощи, непритесняван от никого… Стъпвам в размекнатата земя, отпиваща от водите му, докосвам зеления мъх по камъните, а снегът се топи пред очите ми и дава възможност на слънчевите лъчи да погалят скритите под неговата завивка поляни…
Как в природата едното не пречи на другото?!… Камъните и земята не си завиждат, снегът не се сърди, западът не въстава срещу изтока, нито клоните на гората – срещу вятъра… Може би затова всичко е толкова трогателно и мило, толкова божествено и чудно… и макар че тази картина се повтаря всяка пролет, тя не омръзва. Така е: доброто никога не омръзва, не спира да радва, не избледнява… стига да имаш очи и уши да го видиш и да го чуеш, както ни призовава Христос.
А кога ще дойде пролетта в нашия свят, Господи?… Пролетта между хората? … Когато няма да си завиждаме, няма да злобеем един срещу друг и да се лъжем в очите. Когато няма да се мразим, заради думите и делата си, заради достойнствата и недостойнствата си; когато няма да се обиждаме и ненавиждаме… Когато няма да злосторничим и да кроим пъклени планове. Когато братът няма да убива брата си и човекът – съседа си. Когато няма да ламтим за богатство и в този ламтеж да погубваме човечността в себе си и да заразяваме с него другите; когато няма стремглаво – до безразсъдство – да бързаме да вършим едно и също всеки ден, цял живот… да повтаряме греховете си, защото сме спрели дотам и няма какво друго да направим.
Докога ще заравяме дарения ни талант в земята и ще мислим по-богатите и свободни от нас хора за жестоки престъпници, дори и когато ни правят благодеяние? Докога ще мълчим като глухонеми срещу несправедливостта и докога ще викаме, разгласявайки лъжи? Докога ще се самозаблуждаваме? Докога ще спестяваме истината и добрата дума, защото нямаме сила да ги кажем…, защото нямаме силата на любовта?
Ние сме хора, когато си кажем една добра дума, когато си благодарим, когато сме нежни един към друг. От една добра дума имаме нужда, та дори да е казана по телефона, та дори да е написана в някой имейл. Тя е човещина, която дарява човещина, сила за добро, устрем към съвършенство. Тя е нежност, проповядваща нежност, тя е истинското общуване, тя е истинската любов между хората… Колко много е добрата дума, казана с внимание към ближния, казана с нежност, с благодарност… Тя е евхаристия, защото евхаристия значи благодарност…
Настъпва истински празник в душата на човека, щом чуе една добра дума, било тя нежна похвала или благодарност – истинска и от сърце… И не гордост и тщеславие обладават човека, а устрем към още по-далечни висоти, към ответна благодарност, към съвършенство…
Добрата дума има силата на природен закон… Тя стопява леда, огрява сякаш с пролетни лъчи, стопля целия свят на човека, дава му крила, прави го ангел – показва му истинската любов и го задължава да я следва…
Добрата дума не воюва, не обижда, не ранява, а напротив – лекува раните и изведнъж… разцъфва пролетта: пролет нескончаема и вечна… Пролет, очаквана с нетърпение.
Нека никога не спираме да казваме добри думи! Благодаря!