Защо ми помагаш, отче?

В любовта и милосърдието си към нас, грешните, Небесният Отец винаги намира начин да се намесва и да ни вразумява в криволичещите пътеки на многостранното битие, насочвайки ни към светия път до Царството Божие. Той ни прегръща, милва, наглежда по невидим и неизказан начин и така насочва към богоразмисъл и себеоценка. И дори чрез нашата непълнота Той тържествува в Своята пълнота.

Когато един вярващ човек се обърне назад и обозре своя личен религиозен опит, се удивлява от намесата на Неговите ръце в служението си или обгръщащото го ежедневие. Колко пъти Той ни води след Себе Си и дори невидимо носи на ръце, без ние, непрогледналите да знаем това. Едва после, когато се обърнем назад, се възхищаваме на непредвидимия план за нас. Затова и всеки има своя дълбоко лична и съкровена връзка с Него и светите Му ангели, която пулсира и вдъхновява целия му житейски път. Това е необикновена траектория, изпълнена със събития и чудеса, които ни пренасят от болката до възторга и вдъхновението.

Преди доста време, движейки се към храма призори, докато нощта отстъпваше на зората, в близост до пътя преминавах покрай един контейнер.

Когато се приближих, забелязах фигура на мъж, на преклонна възраст, който упорито ровеше в него, търсейки храна и продукти. Забавих ход, извадих от джоба си монета от 2 лева и му я предложих. Казах му: “Вземете, купете си закуска, тук наблизо има и продават още от рано сутринта.“ А той се обърна изненадан и ме попита: “Защо ми даваш, отче? На теб не ти ли трябват?“ Аз се изненадах от спонтанната му реплика, но му отвърнах: “Бог ми дава достатъчно. Ти вземи и се нахрани.“ А той отвърна: “Няма нужда. Ти нямаш ли деца? Мисли и за тях .“

Застинах. Този ясен отговор ме прободе и ме остави вцепенен. Дъхът ми внезапно спря, а ръката ми с монетата в нея изстина. Постоях така, неспособен да отговоря каквото и да е било. После прибрах ръката си в джоба и пуснах монетата. Бавно продължих своя път до храма. Постепенно превъзмогнах внезапния смут и дълбоко в себе си, развълнуван, възкликнах: “Господи, какво благородство! Колко духовно мъжество и доблест има в неговото сърце! Какъв пример за подражание за вярващи и невярващи! Ето един чист характер!

Познавам толкова много просяци, които посещават храмовете в града, досаждат на духовниците и миряните с лични версии за своето падение. Представят им диагнози, експертизи, оценки за минали болести – техни или  на  близки и роднини. Други „атакуват крепостта“ с измислени истории за изгубени портфейли, откраднати документи, или се представят за жертви на грабежи и обири от престъпници или всякакви мошеници.

Всички те имат ясна цел – да изпросят нещо от другите на всяка цена. И в нейно име са готови да се пазарят и уговарят, като на публичните търгове, само и само да измъкнат нещо. Понякога незначително, но достатъчно, за да задоволят жаждата си за печалба и ненаситния стремеж към задоволяване на личния си интерес. Почти всички от тях са част от чудесно изградена мрежа за организирана просия, от която се печелят големи суми, необлагаеми и неконтролирани от данъчните власти. Душите им, прости Господи, са изпълнени с толкова много низост, фалш и користолюбие. Лицемерието им се е превърнало в ежедневие, а измамата в средство за оцеляване. Голямата част от тях са в добро здраве, но симулират болести. Способни са да работят физически и умствен труд, но упорито избягват това и са избрали по-лесен начин за осигуряване на прехрана. Без да изпитват напрежение и най-важното – без никаква отговорност. Така, движейки се безметежно по улиците на големия град, се възползват от великодушието на околните и хранят собствената си леност и безделничество.

Навремето, в древността и по времето на явяването в плът на Спасителя Христос, големите градове са били пълни с просяци и древните текстове и светите евангелия изобилстват от техните образи. Но това предимно са били мъже, останали инвалиди от честите войни или наемници в някоя от множеството армии и фракции в пъстрата палитра на тогавашния свят. Те наистина били хора без всякакво препитание, неспособни сами да се занимават с каквото и да е било.

В древността не са познавали и прилагали тази разработена съвременна система за подпомагане на инвалиди и социално слаби, която съществува днес.  В наши дни общество бди над  бедните и социално слабите и не само ги храни и осигурява, но според разпространеното обществено  мнение, дори разглезва някои от тези хора с грижите си. Те получават помощи от много страни и имат жилища, доходи, получавани безконтролно и някак си невидимо за съда на общественото мнение.

Просяците на глобализацията нямат нищо общо с тези истински страдалци от евангелско време, изхвърлени на бунището на живота. Те са в много отношения дори привилегировани днес. Но този мъж не е един от  тях. Той просто е истински. Има гръбнак, лице, достойнство. Личност в пълния смисъл на думата.  Всъщност, той не проси! Не досажда и не се натрапва. Носи своя личен кръст и не се оплаква от него. Не иска да му помагат, а да го оставят в страданието му. Може би осъзнава, че изкупва предишни грехове, или просто се е заровил в останките на своя малък свят и не иска до допусне никой до него. Не разбрах неговата лична история. Не питах защо е стигнал дотук и е в това жалко състояние на аутсайдер, отвъд прага на бедността.

Аз просто продължих своя ход – замислен, вглъбен и вразумен от тази внезапна среща. Господи, Ти имаш толкова много начини да ни вразумяваш и да ни водиш към великата Си Премъдрост. И за това изпращаш кого ли не – роднини, приятели, колеги. Познати и непознати, близки и далечни, известни или съвършено неизвестни. Но чрез тях ни учиш на мъдрост и познание на вечното, изконното битие и ни преподаваш уроците на живота.

Древните гърци имат поговорка: “Често под скъсания плащ се крие мъдростта!“ А Ти, Господи, Който в беседата на Своя Син със Самарянката си казал че си „дух и истина“, се появяваш и отдаваш Себе Си, винаги многолик и тайнствен, невидим и неизследим.

Апостолът на любовта, св. ап. Йоан, изрича едно мистично откровение: “Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш , отде иде и къде отива. Тъй бива и с всеки, роден от Духа.“ (Йоан 3:8). Защото дишаш, вдъхновяваш, бликаш навсякъде и във всичко! Ти си пропил всичко и говориш на неизказани езици. Дай ни винаги да познаваме Твоите знаци в житейските ни пътища и да допуснем да ни ръководиш по един неизказан начин, като следваме Твоя Промисъл! Да бъдем достатъчно смирени и разсъдливи, за да се учим от другите в училището на живота!