Смъртта и любовта: рецепта за безсмъртие

В суетата и грижите на живота забравяме за най-важното – за това, за което сме създадени. За безсмъртието. Как да постигнем безсмъртие, съветва митрополит Антоний (Паканич).

Да обикнеш

Жадни сме за любов. Трудно я даваме на другите, но в същото време постоянно я изискваме от тях. Търсим я навсякъде, но не и там, където тя всъщност се намира. Любовта, като в кристален съд, се намира в сърцето ни.

И докато не отворим този съд и не раздадем съдържанието му, няма да срещнем любовта в живота си. Тя не може да бъде намерена в някой друг човек, а в самите нас.

Колко храбреци в различни времена са тръгвали да търсят любовта, колко пътища са изминали, колко години са отделили за това търсене, колко битки са спечелили, но само малцина са осъзнали в края на това пътуване, че любовта, в чието търсене са изразходвали толкова усилия, като най-голямото съкровище, се намира във всеки от тях. И само като отворят заключеното си сърце могат да намерят това, което търсят.

Любовта откликва на любов.

Любовта не познава отказ и поражение, тя е като пълноводна река, винаги готова да напоява и да успокоява.

Липсата на любов превръща живота ни в пустиня, в която няма растителност, няма спасителна влага, а само миражи. Ние погрешно ги приемаме за реалност, но те са само илюзии. Навсякъде около нас е изпепелена земя.

Любовта търси различни начини и поводи, за да излезе наяве, но ние, с нашето упорство и гордост, я задържаме всячески, приковаваме я, пречим ѝ да се излее и да говори с пълен глас. Не ѝ позволяваме да прояви себе си.

Жадни сме за любов. Тази наша жажда е породена от самоволието и самолюбието. Ако човек е сигурен, че всички блага в живота му съществуват само благодарение на него и на неговите усилия, че целият свят се върти единствено около него и неговите интереси, ако приема за даденост светлината на деня, пролетното слънце, топлия вятър, красотата около себе си, и не смята да благодари на никого за това, ако иска с всичко сам да се справи, без ничия помощ, тогава сърцето му неизбежно е сковано от жажда и алчност, а злото задушава любовта в своята хватка.

И гласът ѝ едва се чува.

Но любовта чака. Тя е дълготърпелива. Любовта всичко прощава. Любовта е милосърдна.

Любовта винаги се радва. Тя не е нито завистлива, нито горделива. Любовта вярва. Тя всичко обгръща. Любовта никога няма да спре да чака и да се надява. Любовта никога няма да умре.

Но най-важното свойство на любовта е да направи тези, които обичаме, безсмъртни. В любовта няма смърт. Всички онези, които сме обичали истински в миналото и обичаме сега, са свързани с вечността чрез силата на Божествената любов. Душите им са обезсмъртени от нашата любов. Докато любовта гори в сърцата ни, те са живи.

Любовта е единственият път към безсмъртието за живите и за починалите.

Любовта руши всички бариери, за нея няма ограничения във времето, няма минало и бъдеще, има само безусловна безкрайност, няма ограничения в пространството, тя преминава през вселената, обединявайки световете в безкрайност, необятност и безграничност… Любовта никога няма да спре да бъде любов. Тя никога няма да предаде. Тя никога няма да завърши своето шествие. Тя е неизчерпаема, както Бог е неизчерпаем.

Човек е роден за любов, но поради греховната си природа се бои от нея, задушава я със страхове, заглушава гласа ѝ със самовлюбеност и високомерие. Любовта само плахо му напомня за себе си.

Човек винаги търси сили за живот, търси ги навсякъде, но не черпи от главния източник, даден ни от Бога при раждането, от неизчерпаемия източник на Божествената любов, който се намира в душата ни.

И докато не отвори този извор в себе си и не започне да черпи жива вода от него, няма да може да живее пълноценно, ще живее безцелно.

Бог ни е дал целебни дарове за преобразяване на душата – Светото Причастие, сърдечната молитва, въздържанието заради Христос. Благодарение на тях можем да очистим душите си от мръсотията, под която се крие вечният източник на живот. И любовта ще възтържествува.

Животът се преобразява в един миг.

Защото победоносната любов се отразява във всичко, до което се докосне. Тя не се страхува от злото, мръсотията или тъмнината. Тя намира своето отражение във всичко.

Освен това любовта се проявява в нашите немощи. Защото само когато почувстваме своята несъстоятелност, си спомняме за Създателя, Източника на любовта, надеждата и вярата, обръщаме се към Него за помощ и Му предаваме живота и душата си.

Любовта постоянно благодари. Това е нейното второ „аз”. Тя непрекъснато възхвалява Твореца и с това живее.

Превод: Виталий Чеботар

Източник: pravlife.org