Великият пост: Светлата печал, която се превръща в духовна пролет

Съвсем скоро настъпва Великият пост, а подготвителните недели за него вече започнаха. Постът е онова особено време на свързване със себе си, в което напълно откровено да прозрем немощите и недъзите на личността си, и осъзнали това, да се заредим с нови духовни сили и да се обновим.
Напълно наясно ли сме обаче какво е постът, как и защо постим? Какви са духовните измерения на поста за вътрешната промяна на личността? Знаем ли защо Великият пост е най-продължителен и строг, и каква е неговата цел?
Отговори на всички тези въпроси намираме във „Великият пост“ от прот. Александър Шмеман (Омофор, 2006).
Преподавател, богослов, проповедник и пастир, протопрезвитер Александър Шмеман е роден в Ревел през 1921 г., завършва парижкия Богословски институт и преподава в катедрата по църковна история, а през 1946 г. приема свещенството. Няколко години по-късно заминава със семейството си в Ню Йорк, а през 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. Декан на Православната семинария в Ню Йорк, почетен доктор на много университети, уважаван лектор и проповедник, отец Александър Шмеман умира на 13 декември 1983 г. в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в светото Православие.
Какво е покаянието? Това ни пита отец Александър Шмеман още в първите редове на книгата си, като припомня Първото слово на Иисус Христос в началото на Неговата проповед, а именно „Покайте се!”.
Как да се покаем?
Достатъчно ли е да спазваме хранителния пост като поредната модерна диета, да споделим проблемите си на изповедника като на терапевт, да вземем Причастие с най-хубавите си дрехи, за да се почувстваме добре и доволни от себе си?
Това ли се иска от нас? Това ли най-доброто, което можем да направим за себе си и собственото си спасение?
С пастирска грижа и топло човешко разбиране, отец Александър обяснява всичко за Великия пост, за Празника на празниците, за подготовката, богослуженията, молитвата, покаянието, значението на Причастието, и не на последно място – радостта да извървим този път:

„Надявам се читателят сам да почувства, че няма нищо по-прекрасно и по-дълбоко, нищо по-вдъхновяващо и по-вдъхновено от това, което Църквата като майка ни открива и щедро ни дарява, щом само встъпим в благословеното време на „четиридесетдневната пролет”, пише авторът.

Път към Пасха – така възприема Великия пост отец Александър – като едно важно, духовно пътуване. По думите му, Пасха е ежегодно завръщане към нашето собствено кръщение, а постът ни подготвя за това завръщане, за постепенното и постоянно усилие, което ни води към Пасха:

„Но още щом встъпим в „светлата печал” на поста, ние виждаме далеч напред завършека на пътя. Този завършек, целта на пътя ни, е радостта на Пасха, входът в сиянието и славата на небесното царство. И видяното отдалеч, предвкусването на Пасха осветлява „постната печал”, превръща я в „духовна пролет”. Нощта може да бъде дълга и тъмна, но през целия път тайнствената и сияеща светлина на зората сякаш осветява хоризонта. „Не ни лишавай от надеждата ни, Човеколюбче”.

Светлата печал, която се превръща в духовна пролет – едва ли има по-точно, съдържателно и красиво обяснение за поста и неговата цел. Възможно ли е обаче да изминем този път в неговата пълнота в съвременния свят, изпълнен с изпитания и изкушения; свят, който никак не отразява Великия пост; ежедневие, което ни отдалечава от особената красота на великопостните богослужения?
Прот. Александър Шмеман с тъга отбелязва, че макар и постът все още да се спазва, той е загубил непосредственото си съприкосновение с нашия живот, престанал е да бъде онова пречистване на покаянието и обновлението, за което говори богослужебното и духовното учение на Църквата. Това, с което можем да се противопоставим, е сериозно отношение към поста и възприемането му като духовен призив, изискващ отговор, убеден е отец Александър:

„Много хора споделят мисълта, че постът е време, когато нещо само по себе си приятно и хубаво е забранено, като че ли Господ намира удовлетворение в това да ни мъчи. Само че за творците на великопостните стихири постът означава тъкмо противоположното – завръщане към нормалния живот, към това въздържание, което са нарушили Адам и Ева и по този начин са допуснали в света страданието и смъртта. Затова Великият пост бива приветстван като духовна пролет, като време на радостта и светлината:
Возсия весна постная, цвет покаяния…
Възсия пролетта на поста, цветът на покаянието…“

Систематично и последователно, „Великият пост“ ни помага да разберем правилно учението на Църквата за поста, да осъзнаем необходимостта от възможно най-често посещаване на великопостните богослужения, да вникнем в смисъла на въздържанието, молитвата и изповедта, да бъдем усърдни в духовната си подготовка, да бъдем търпеливи преди всичко към себе си, да не изпадаме в крайности, а да поставим любовта към Бога, към ближния, но и към себе си в основата на всичко. Само така може да обновим себе си, да втвърдим вярата си и да си върнем радостта от Пътя и от Празника:

„Всеки път, сякаш предварително вкусили „мира и радостта на царството небесно”, ние се връщаме в земния живот и пред нас отново е дългият, тесен и труден път. От празника се връщаме към живота на поста, към живота на подготовката и очакването. Ние очакваме вечерта на този земен живот, за да станем участници в „тихата светлина и святата слава на безсмъртния Небесен Отец” – началото, което не ще има край“.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>