„Кълбо и Кръст“ – вярата като крайно спокойствие и необяснимо доволство

Не можете да се смятате за образован, докато не сте прочели Честъртън. Задълбоченото четене на Честъртън е образование само по себе си. Той не просто ви учудва. Той не само ви кара да мислите. Той отива отвъд това. Той ви кара да се усмихвате.

Дейл Алкуист, автор и президент на дружество „Честъртън“

Наричан най-добрият писател на ХХ век, Джилбърт К. Честъртън е майстор на криминалния разказ, романист фантаст от висока класа, поет и есеист, християнски мислител и журналист. Писателят си спечелва славата на чудак и ексцентрик, вероятно защото винаги и безусловно застава на страната на доброто, на ценностите, на истината. Честъртън не просто има какво да каже на всеки читател, но и го казва по най-добрия начин:

„Често правилно се казва, че религията е това, което кара обикновения човек да се чувства необикновен, но също така е вярно, че религията е това, което кара необикновения човек да се чувства обикновен.“

Честъртън обаче съвсем не е идеалист и утопист. Той показва злото в света във всичките му прояви с хирургична прецизност и въпреки това продължава да вижда човечеството през „очите на любовта“.

Творбите на Честъртън са белязани с характерния за писателя остроумен хумор, но без да засенчва дълбоките философски прозрения за едни от най-екзистенциалните въпроси за истината, вярата, разума и чувствата.

Романът „Кълбо и Кръст“ („Омофор“ 2007) не прави изключение. Той е едно увлекателно пътешествие в света на противопоставящите се вярвания и възникващите от тях нескончаеми дебати и спорове.

Читателят е възнаграден с насладата от интелектуалните дуели между основните герои – християнин и атеист. С колоритния си стил и забавни парадокси, Честъртън успява да изложи идеите си по изключително важни въпроси и то без никакво усилие.

– Сигурен съм, че няма Бог.

– Да, но има – каза кротко Мадлен с тон, сякаш убеждава дете в съществуването на слоновете. – Та аз и тази сутрин приех Неговото Тяло.

– Просто коричка хляб – Търнбул нервно гризеше кокалчетата си. – О, мога да ви кажа много неща, от които направо ще побеснеете.

– И мислите, че това е просто парче хляб? – момичето леко сви устни.

– Не мисля, а знам, че е просто парче хляб.

Тя отметна глава и се засмя:

– Тогава защо не искате да го изядете?

Търнбул се дръпна крачка назад. Може би за първи път в живота му в съзнанието му проблесна и го порази мисъл, която не е негова собствена.

Честъртън не само показва дълбокото си християнско отношение към Евхаристията. Той не крие и своята загриженост към раждането на един изключително секуларен свят, като провокира с журналистическата и философската си прозорливост:

„Започвате с разрушаване на кръста, но завършвате с разрушаването на целия обитаем свят. Оставяме ви да говорите, че никой не трябвало да влиза в църквата против собствената си воля. При следващата среща вече говорите, че никой нямал воля да влиза в нея. Оставяме ви да си говорите, че нямало такова място като рай. А после ви хващаме да казвате, че няма такова място като Ирландия. Започвате с омраза към нелогичното и стигате до омраза към всичко, тъй като всичко е нелогично и така…“

Умело боравещ с парадоксите и абсурдите, Честъртън с лекота разкрива многото лица на атеизма и най-вече ужасните последици от безразличието.

Вярата, от друга страна, има съвсем естествено, съвсем човешко и негероично описание. За Честъртън, тя е крайно спокойствие и необяснимо доволство:

„В най-страшните мигове на неуспокоима болка човек внезапно бива обзет от крайно спокойствие и необяснимо доволство. Тук не става въпрос за надежда – вече я няма надеждата; освен това тя е нещо романтично, копнеж за бъдещето. Онова, за което говоря, е истинска пълнота. Не е вяра, защото вярата по самата си природа е непримирима, едновременно изпълнена със съмнение и с дързост. А това е един вид удовлетвореност. Не е и знание, защото тук интелектът, изглежда, не играе съществена роля. Нито пък е (както със сигурност ще се изразят днешните глупаци) просто вцепенение, парализа, лишаваща ни от способността да страдаме. Това ни най-малко не е лишеност. Напротив, то е пълнота, идваща като блага вест.“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>