Можем ли да оставим вярата си да умира? Митрополит Калистос (Уеър) отговаря чрез „Царството вътре в нас“

„Излязох от църквата преди службата да свърши, поразен от две неща. На първо място, разбрах, че нямам никаква представа точно колко време съм прекарал вътре – може да са били само двадесетина минути, или два часа, не мога да кажа. Бил съм в такова състояние, в което астрономическото време няма абсолютно никакво значение. На второ място, стъпвайки на паважа отвън, ревът на лондонския трафик ме погълна целия като огромна вълна – същият този звук трябва да се бе чувал и вътре в църквата, но аз не съм му обърнал внимание. Намирал съм се в друг свят, където времето и трафикът не съществуват…“

Мнозина от нас биха се припознали в удивителното описание на безвремие и другост, което само обятията на един храм може да ни даде, независимо къде се намираме. Това е и усещането на Диоклийския митрополит Калистос (Уеър) в неговите първи стъпки по пътя към православната вяра, споделени в книгата му „Царството вътре в нас“ („Омофор“, 2019). За превода си от английски, преводачът Борис Маринов е удостоен с награда от Съюза на преводачите в България. Редактор на книгата е доц. д-р Мариян Стоядинов, зам. декан и ръководител на катедра „Библейско и систематическо богословие“ в Православния богословски факултет във Велико Търново.

„Излизайки от църквата, с ясно убеждение си казах: това е мястото, към което принадлежа – дойдох си у дома“, споделя митрополит Калистос и разкрива собствените си преживявания, наред с прозренията си за личното призвание, мъченичеството, духовно ръководство и за неравния и труден път към дома.

Диоклийският митрополит Калистос (Уеър)  е един от най-вдъхновяващите богослови на нашето време, а неговите книги и лекции са докоснали и просветили много хора през последните десетилетия. Съчетавайки научни факти, съкровени преживявания и духовни напътствия, той разкрива богатството на православната традиция и го прави достъпно и понятно за съвременния човек.

Демонстрирайки дълбоките си познания за духовните традиции на християнството, изключителния си интелект и същевременно ясния и разбираем стил на писане, митрополит Калистос с лекота представя просветляващи прозрения за покаянието, смъртта и възкресението, описва света на монасите и аскетите, предизвиква размисъл и дискусии дори по привидно познати теми.

Независимо дали читателят е прохождащ в православната вяра или вече е потопен в нея, той ще намери своя пристан в книгата и ще остане там, колкото е нужно, за да осмисли миналото или настоящето в една нова перспектива.

 „Моделът смърт – живот е очевиден, по малко по-различен начин, още в процеса на порастването. Постоянно нещо в нас трябва да умира, така че да можем да преминем към следващия етап от живота. Преходът от бебе към дете, от дете към юноша, от юноша към възрастен – всичко това включва в себе си вътрешно умиране, така че да може да заживее нещо ново. И всичките тези преходи, особено в случая на превръщащото се в тийнейджър дете, често могат да бъдат истински кризисни и дори остро болезнени. И все пак, ако на всеки етап ние отказваме да възприемем необходимостта от умирането, едва ли ще успеем да се изградим като реални личности. Както Джордж Макдоналд казва в своя фентъзи-роман Лилит, „… ще бъдеш мъртъв дотогава, докогато отказваш да умреш“. Тъкмо смъртта на старото е това, което прави възможно появяването на новия растеж в нас, и без смъртта просто не би имало нов живот.“

Как да преодолеем страховете и опърничавостта си и да тръгнем с непоколебимо доверие по отредения ни път? С безусловна вяра. А как да закалим вярата си? Отговорът е очевиден за митрополит Калистос – като я оставим да умира:

„Истинската вяра е непрестанен диалог със съмнението – Бог е несравнимо по-високо от всичките наши предварителни представи за Него; мисловните ни представи са идоли, които трябва да бъдат съборени. Така че, за да бъде напълно жива, нашата вяра трябва непрестанно да умира.“

Интелектуалните предизвикателства са запазена марка на автора и доставят истинско наслаждение на читателя, а препратките му към изкуството и литературата са блестящи допълнения към научната рамка на богословието:

„Ти си музика… Две седмици преди смъртта си композиторът Ралф Воон Уилямс е попитан какво за него означава бъдещият живот. „Музика – отговаря той – музика. Само че в следващия свят аз няма да пиша музика – с всичките съпътстващи усилия и разочарования. Сам ще бъда музика“. А Т. С. Елиът написал: „Дотогава, докато музиката продължава да звучи, ти сам си музиката“. На небесата пък музиката звучи вечно.“

За да открием тази вечна музика обаче трябва да открием радостта и красотата на Небесното царство, което е вътре във всеки от нас, а за да влезем в това вътрешно царство е нужно просто да се молим, убеден е митрополит Калистос:

„Да се молим „непрекъснато“, означава да правим това постоянно. Макар и пълната слава на това Царство да се открива само на малцина в настоящия век, всички ние можем да открием поне частица от неговото богатство. Вратата е пред нас и ключът е в нашите ръце“.

Ако искате да се сдобиете с безценните напътствия на Диоклийски митрополит Калистос и „Царството вътре в нас“ да бъде ръцете ви:

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>