„Раждането за непоклатимото Царство“ – поредната перла в книжната съкровищница на св. Софроний Атонски

„Раждането за непоклатимото Царство“ е поредната перла в книжната съкровищница на св. Софроний Атонски, достъпна за българските читатели в книжно тяло и електронен вариант, благодарение на издателство „Омофор“ и с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Сборникът съдържа архивни материали и статии от отец Софроний, като някои от тях се публикуват за първи път. Изданието е кратко изложение на ясно оформената православна позиция на св. Софроний, отличаваща се със значителна оригиналност на мисълта и смятана за едно от най-важните приноси в християнското богословие.
Статиите в настоящия сборник са разделени в четири тематични части, като първата е посветена на пътищата за познаването на Бога, втората акцентира върху личността и Божия промисъл за човека, третата част е своеобразен пътеводител към отдадения изцяло и в пълнота живот в Бога, а четвъртата част е посветена на онази благодат, в която пребъдва човекът, озарен от нетварната Светлина.
Според св. Софроний да виждаш греха си вече е начало на съзерцанието:

„Огромно е удивлението ми пред Бога и от това как Той се отнасяше с мене. Нещо повече: съзерцанията на нетварната Светлина не само, че не премахнаха дълбокото съзнание за собствената ми сквернота, а дори засилиха себененавистта. По странен начин в мен се съвместяваха две състояния: тиха радост от пребиваването в Светлината и остро усещане за моето нищожество, за моето уродство.“

Въпросът за същността на личността, за нейното историческо значение, за личността на Църквата, но и личността на всеки човек, много силно вълнува св. Софроний – изключителен духовник, аскет и проникновен богослов, той е духовен баща на стотици християни, които въвлича в Христовия живот и в живота на Духа единствено чрез личен пример. По думите му, историческата роля на човека се определя именно от несъкратимото отношение между „малкото” и „великото”. В този контекст той дава пределно ясно определение за това що е християнин:

„Християнин, според нашето разбиране, е онзи, който вярва и изповядва Иисус Христос като Син, съвечен на Отца по Своята Божественост, и следователно като съвършен Бог. Говорейки постоянно за Своя вечен Отец и за същността на вечния живот като за познание на „единия истински Бог” (Иоан 17:3), Христос прави целия ни живот двупланов: ние живеем в две измерения – на вечността и времето. Това, в някои моменти на Божиите посещения, разкрива в нас същото съзнание, което виждаме у апостолите: за предназначението на човека за обожение и за избраничеството на верните „отпреди свят да се създаде” (Еф. 1:4).“

За това как трябва да живее християнинът и каква трябва да бъде неговата жива вяра, св. Софроний също излага своята позиция съвсем конкретно и разбираемо:

„Християнинът отдава себе си без остатък на другите, на възлюбените от него: първо на Бога, а след това – със силата на Светия Дух – и на всичко друго. В тази кенотична любов той трансцендира самия себе си: любовта живее в „другия”, а не в себелюбието; възлюбените са неговият живот. Живеейки в другия обаче, личността-любов не престава да бъде самата себе си. Чрез това излизане извън собствените егоистични граници любовта стига до притежаване на всичко, до съединяване на всичко вътре в самата себе си“.

Молитвата и покаянието, според отец Софроний са единственият път към живота в Бога и спасението на душите ни. Ето как той описва личното си преживяване на монах, аскет, изповедник, основател на манастир, иконописец, автор на множество статии и литургични текстове:

„У мене се бе създало усещането, че всичко, което знам, със сигурност знае и всеки един човек. Преди да бъда поставен за духовник, нямах вътрешни пориви да поучавам когото и да било: пребивавах вътре в себе си, оголен от всяко добро. Понякога се усещах като малко животно, захвърлено от нечия силна ръка над пропаст. Образът на бездната ме плашеше. Докато бях монах в манастира на Света гора, рядко се случваше да разговарям на духовни теми. Това ставаше винаги от желание за братско общение, а ако събеседникът бе по-възрастен от мен, тогава бе продиктувано от жаждата да чуя нещо полезно за душата си.“

Колкото по-устремно е покаянието, толкова по-мощно действа в нас Самият Бог, казва архим. Софроний, като призовава да не изпадаме в малодушие, а да имаме бодър дух и да отворим сърцата си, защото:

„Ако Господ е бил „изкушаван” (Евр. 4:15), то и ние неизбежно трябва да преминем през огъня на изкушенията. Ако Господ е бил гонен и преследван, то и ние ще бъдем гонени от същите сили, които са гонили Христос. Ако Господ е страдал и е бил разпънат, то и ние неизбежно трябва да страдаме и също ще бъдем разпънати, макар може би и на невидим кръст, ако наистина Го следваме в пътищата на сърцето си. Ако Господ се е преобразил, и ние ще се преобразим, и то още тук на земята, стига да Му се уподобим в своите вътрешни стремежи. Ако Господ е умрял и е възкръснал, то и всички вярващи в Него ще преминат през смъртта, ще легнат в гроба, а след това ще възкръснат като Него, ако са умирали така, както е умирал Той. Верните ще възкръснат – първо с душата си, а след това в деня на общото възкресение – и с тяло. Ако Господ след Своето възкресение се е „възнесъл на небето и е седнал отдясно на Бога” (Марк16:19) в прославената Си плът, то и ние ще бъдем възнесени на небесата със силата на Светия Дух и „ще станем сънаследници на Христос и участници на Божеството” в прославените тела на нашето възкресение (1 Петр. 4:13;2 Петр. 1:4; Рим. 7:17; 2 Тим. 2:11–12 и др.).“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>