Учен от БАН изследва произведенията на светогорските зографи в новата си монография

„Произведения на светогорски зографи в България (1750 – 1850)“ е новата монография на доц. Александър Куюмджиев, доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства. Книгата е издание на Института за изследване на изкуствата на БАН.

В нея той проучва стенописите и иконите на територията на съвременна България, дело на светогорски зографи. Те са класифицирани в три групи. Първата обхваща произведенията на зографите, принадлежали към двете светогорски ателиета, основани от Никифор от Карпениси и Макарий от Галатиста, представители на автентичния светогорски стил от края на XVIII и началото на XIX в.

Втората група обединява иконите на зографите, които не са обучавани на Света гора, но системно работят там в продължение на десетилетия, каквито са например Константин и Атанас от Корча и Митрофан от Хиос.

В третата група са разгледани произведенията на множество анонимни майстори, които по стилови белези или по исторически данни би трябвало да се обвържат със светогорското изкуство. Заедно с тях са проучени сведенията и за българските зографи, за които се предполага неправилно, че са обучавани на Атон.

Специално внимание е отделено на теоретични проблеми като значението на термините „светогорски стил“ и „светогорски зограф“, които са разгледани критично на базата на съществуващата досега литература. Анализирани са и пътищата, по които проникват произведенията им на наша територия, като водещ акцент е поставен върху таксидиотската институция, която трябва да се смята за основен посредник в поръчването и доставянето на иконописна продукция за нашите земи. Проучена е ролята на отделната личност, тъй като има преобладаващо количество случаи на частни ктиторски поръчки на икони от Света гора.

Посочената в заглавието хронология маркира формалните границите на периода, в който се появяват и развиват двете светогорски ателиета. Ако се подходи конкретно, тяхната най-активна дейност би трябвало да се ограничи между 1773 г., откогато датира първото известно произведение на зограф от двете ателиета, до 1821 г., когато окупацията на Света гора от османската власт преустановява масовото разпространение на светогорски икони извън монашеската република. Но преди и след посочените години са налице процеси и факти, които са част от формирането, развитието и заключителния етап в съществуването на двете светогорски ателиета, поради което хронологичните граници са разширени между 1750 – 1850 г.

Текстът е защитен като дисертация за присъждане на научната степен „доктор на изкуствознанието“ през март 2021 г. в Институт за изследване на изкуствата-БАН.

Източник: Институт за изследване на изкуствата на БАН