Северният Атон

На 25 януари 2010 г. Православно просветителско общество “Лъч” открива в София програма, посветена на двадесетата годишнина от възраждането на Валаамския Спасо-Преображенски ставропигиален мъжки манастир, наричан още “Северния Атон”. Валаам е архипелаг в северната част на езерото Ладога, най-голямото езеро в Европа, разположено в северозападна Русия.

Манастирът е основан през Х век от преп. Сергий и Герман, дошли тук от “източните страни” – най-вероятно от Византия.  Освен със своите първооснователи, Валаамската обител се е прославила с имена като тези на родения във Велики Новгород Арсений Коневски, дошъл във Валаам от Света Гора в края на ХІV век; с преподобния Александър Свирски (ХV век), основал впоследствие обителта на брега на река Свир, а също и с двама негови духовни чеда, преподобните Атанасий Сяндемски и Адриан Ондрусевски – първооснователи на манастирите в Олонецкия край. Тук се подвизават също и преподобните Савватий, основал Соловецкия манастир (ХV век), свети Генадий, архиепископ Новгородски (ХV век) и множество други свети подвижници. През 1794 година братството на Валаам изпраща духовна мисия в Америка, която посява първите семена на православието на този континент. В тази мисия участва православният апостол на Америка, преподобният Герман Аляскински.

Местоположението на границата между източнохристиянския и западния свят става причина манастирът нееднократно да бъде разоряван от шведите; но той неизменно се е възраждал на същото място. А през годините на своя най-голям разцвет, на границата между ХІХ и ХХ век, той е представлявал истинска монашеска държава, в която живеели около 1000 човека. Освен обширната централна част и прилежащите храмове, по онова време в околните гори е имало още 13 скита и 20 параклиса. С цел по-удобно придвижване във Валаам били прокарани вътрешни канали, били изградени мостове, чудесни пътища и водопровод. Тук имало около 30 различни видове производство, включително тухларна, работилница за смола, кожарска работилница и свещоливница. Освен характерното за манастирите иконописно ателие, през ХІХ век тук се открива и фотографско студио.

Въпреки суровите природни и климатични условия и непригодната за селско стопанство земя, монасите отглеждали всички необходими зеленчуци, а прочутите валаамски градини давали по 60 сорта ябълки, а също и вишни, малини, касис. Манастирските дини стигали до 8 кг., пъпешите – до 3 кг., а тиквите – чак до 30 кг. На изложбите за градинарство и зеленчукопроизводство, провеждани в Санкт-Петербург и Финландия, достиженията на обителта в тази област били нееднократно награждавани със златни и сребърни медали. На острова отглеждали коне и едър рогат добитък, монасите се занимавали и с риболовство.

Валаамският манастир провеждал непрекъсната благотворителна и просветителска дейност. Със самото си съществуване той бил пример за молитва, живот в Христа, усилен труд, грижовно отношение към природата; проповядвал и духовно обгрижвал миряните; влияел благотворно върху руската култура.

Късчето дивна природа, наречено Валаам, е възпято от известни руски писатели, поети, музиканти и художници. Но не само от руските – тук е бил например Александър Дюма, който оставил възторжени отзиви за своето посещение. А един от първите очерци за Валаам е излязъл изпод перото на св. Игнатий (Брянчанинов). Тук са били и Фьодор Тютчев, Николай Лесков и Алексей Апухтин. Веднъж последният довел във Валаам своя приятел Пьотр Чайковски, вследствие на което на бял свят се появила втората част на Симфония №1, наречена от композитора “Край навъсен и мъглив”. През ХІХ век във Валаам работят известни пейзажисти – Иван Шишкин, Михаил Клод, Архип Куинджи, Александър Гине, Фьодор Василиев и други. През ХХ век За този прекрасен остров пишат известни руски емигрантски писатели като Иван Шмельов и Борис Зайцев.

През ХХ век манастирът бива разорен и монашеският живот замира за дълги години. Но ето че в края на века тук отново започва възраждане – на 13 декември 1989 година, в деня на ап. Андрей Първозвани, осветил някога тази земя, на острова пристигат първите шестима монаси. Днес, двадесет години по-късно, тази древна обител на руския Север блести в цялата си хубост и величие и това свято, изумително красиво място, многовековно молитвено средище, може свободно да бъде посетено.

Просветителско общество “Лъч” ви кани на премиерата на първия от трите предвидени за прожекция в София филми за Валаамския манастир:

“ВАЛААМ – ПЕРЛАТА НА ЛАДОГА”

Премиерата ще се състои на 25 януари (понеделник) в 18,00 ч. в киносалона на Руския културно-информационен център, гр. София, ул. Шипка № 34, на партерния етаж.

Вход свободен. Филмът е на руски език, без субтитри.

Снимки: Янина Алексеева