Успение и прослава на Божията майка



Отец доц. Стоян Чиликов

Химнографските творби на празника Успение Богородично описват конкретни исторически събития – смъртта, погребението на Божията майка и преминаването ѝ от смъртта към живота. Те имат своята богословска аргументация, интерпретация и тълкувание, които срещаме и в словата на отците на Църквата. Омилетичните творби на празника във връзка със смъртта и възкресението на Божията майка спомагат за разбиране на използваните апокрифни текстове от църковните писатели, част от които имат предимно образно-преносен характер. Химнографските творби на празника нямат за цел да излагат подробности за събитията около смъртта на Божията майка, а да го възпеят, да възвеличат Бога и родилата Го, да поставят човека в общуване с Бога чрез възвеличаването на Бога и Неговия промисъл, да подпомогнат разбирането на събитията около смъртта на Богородица. Смисълът на химнографските текстове е да осъществят възхвалата на църковния организъм на Божественото домостроителство на Всеподателя Бога и конкретния повод – смъртта на Божията майка.

Затова напълно закономерно химнографските творби имат не повествователен, а възхвалителен характер. В наративите на празника се съдържат много повече допълнителни детайли във връзка с главните събития на празника, отколкото в химнографските творби за Успение Богородично. Освен че възхваляват събитието и Божията майка, светоотеческите слова за празника имат повече повествователен характер и съдържат повече подробности около смъртта на Пресвета Богородица, някои от които са заимствани от апокрифните текстове във връзка с празника. Може да се говори за едно взаимно допълване на химнографските текстове на празника със светоотеческите слова в чест на Успение Богородично, без да се забравя фактът, че химнографските творби имат преди всичко литургична употреба – тяхното предназначение е да възпеят Бога, по волята на Когото става всичко в света.

Химнографските творби свидетелстват за вярата на Църквата в смъртта на Божията майка и преминаването ѝ в царството на славата. Във връзка с това се възпяват и някои други допълващи главното събитие детайли, като събирането на апостолите, погребението на Божията майка в Гетсимания. Светоотеческите слова, както и апокрифните текстове съдържат повече подробности не само за тези важни моменти от празнуваното събитие – смъртта на Богородица, но и за случки преди и след него.

Химнографията на празника възхвалява събитието на успението на Божията майка и във връзка с него посрещането ѝ от ангелските сили и архангел Гавриил, който е благовестил според евангелския разказ безсеменното зачатие на Девата и раждането на Спасителя на света Господ Иисус Христос1.

Архангелският поздрав на Гавриил е същият, който той изрича и на благовестието за раждането на Христос: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе“. С него е възвестено началото на благата вест за преминаването на изпълнената с Божията благодат Богородителница от смъртта към живота, осветена, преобразена в царството на славата със своя Божествен Син.

Омилетичните творби на празника допълват неговата химнография, като предават повторното изпращане на архангела, за да предизвести смъртта на девата. Св. Герман Константинополски в своето слово на Успение Богородично описва срещата на Божия вестител с пречистата Дева. Тази среща според него има за цел да подготви Божията майка за преминаването ѝ във вечността. Св. Герман Константинополски не споменава името на архангел Гавриил. Той говори за ангел2, като вероятно възприема древната традиция, която се съдържа в словото на св. Модест Йерусалимски, който не споменава архангел Гавриил, а свети ангели (ἁγίους ἀγγέλους)3.

В словата за Успение Богородично на Йоан Геометър и на Козма Веститор не се конкретизира ангелът, който говори с Божията майка по повод нейната смърт. Апокрифните текстове в по-голямата си част също не се позовават на конкретни имена4. В Слово на Успение Богородично на Псевдо-Йоан Богослов се посочва името на архангел Гавриил като вестител на Божията воля за успението на Девата5. Другият важен апокрифен текст, от който са повлияни химнографските творби и словата на отците за празника, е гръцкият прототип, известен като R. В него, както и при Йоан Солунски, се говори за „велик ангел“ (ὁ μέγας ἄγγελος), който възвестява за успението Богородично6. Във второто слово за Успение Богородично на св. Андрей Критски и в първата стихира на „Господи воззвах“ на празника се говори за архангел Гавриил, което подтиква някои изследователи да предполагат, че става дума за предизвестяването от първия ангел на Девата за нейното успение7. Това твърдение не отговаря на действителността, защото химнографският текст ясно дава да се разбере, че се има предвид посрещането на Девата след смъртта ѝ от архангел Гавриил, докато в словото на Критския архиерей се говори по-скоро за благовестието на архангел Гавриил на Девата за раждането на Спасителя на света8.

„О, най-дивно чудо! Източникът на живота се полага в гроб и лествицата към небесата става гробница; весели се, Гетсимания, Богородична свята обител! Да викнем, верни, имайки Гавриил за предводител: „Благодатна, радвай се, с теб е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!“9.

В древните ръкописи текстът на стихирата е с някои разлики, но смисълът ѝ остава същият: не се говори за предизвестяване на смъртта на Приснодевата от св. архангел Гавриил, а по-скоро за посрещането ѝ при нейното успение.

Другата стихира, в която се споменава св. архангел Гавриил, е „Τῇ ἀθανάτῳ σου Κοιμήσει“ от вечернята на празника. В някои древни ръкописи тя се изпълнява на „Господи, към Тебе викнах“, а в съвременното последование на богослужението е „Слава и сега“ на „Хвалите“ от утренята. В нея отново няма основание да се мисли, че архангелът известява Божията майка за смъртта ѝ. Химнографският текст недвусмислено говори за вече настъпилата смърт на Девата и посрещането ѝ от архангел Гавриил с евангелския поздрав: „Радвай се, благодатна“.

Химнографията на празника не отразява преданието от апокрифния текст на св. Йоан Богослов, че св. архангел Гавриил е предизвестил Девата за нейното успение10. Светите отци на Църквата, които говорят пряко за това, са малобройни и от по-късно време, като например св. Филотей Кокин. Вероятно той се основава на апокрифните текстове и на словата на някои църковни писатели, като Йоан Геометър и монах Епифаний Йерусалимски, които поддържат тази теза11. Св. Филотей Кокин казва, че архангел Гавриил „благовести“ на Божията майка за нейното успение: „Радвай се, благодатна, благовести ти се…“12. Вестта за смъртта е свързана с радостта от благовестието на Пресветата за въплъщението на Сло#вото Божие. Тогава архангелът благовести раждането на Спасителя на света, сега благовести раждането на благодатната Дева за новия живот.

В някои апокрифни текстове, както е например при анонимния латински кодекс Augensis, се говори, че Сам Господ Иисус Христос се е явил на Своята майка, за да я предизвести за настъпващото ѝ успение13. В действителност тази идея съществува и в най-древния гръцки наратив за Успение Богородично (R), където се говори за великия Ангел (ὁ μέγας ἄγγελος)14. Някои от византийските отци, като св. Атанасий Велики и св. Йоан Дамаскин наричат по този начин Второто лице на Света Троица. В Стария Завет се говори за Ангела на великия завет, Който всъщност е Бог Слово. Св. Йоан Дамаскин изразява този светоотечески възглед в тълкуването на библейския текст и при позоваването на Ангела на великия съвет, под Който разбира Бог Слово15. След позоваването си на великия Ангел апокрифният текст R разкрива с достатъчно яснота, че става дума за Господ Иисус Христос, Който разговаря с Божията майка относно нейната смърт16.

Йоан Геометър през X век и св. Филотей Кокин през XIV в. включват в своите слова на Успение Богородично апокрифния елемент от срещата между Пресвета Богородица и Господ Иисус Христос на Елеонската планина, след като тя е получила от ангела финиковото палмово клонче като „знак на победата над страданията и смъртта“17.

Химнографията на празника Успение Богородично изпуска тези сюжети, като акцентира върху смъртта на Девата и влизането ѝ в новия живот, в който Божията майка не само не е подложена на тление, но и самата като родила Бога „от страсти избавя“18. Св. Климент Охридски във втория тропар на трета песен от канона на празника казва, че Девата се е възпитавала в Светая светих и е хранена с предвечна храна, а след смъртта си (когато отива при Създателя на света) дава милости на нас и ни избавя от страстите (страданията)19. Подобна аналогия се намира и в словата за Успение на св. Йоан Дамаскин20 и на св. Григорий Палама21. Сюжетът с влизането и възпитаването на Девата в Святая святих е отразен и в химнографията на празника Въведение Богородично, като е използван апокрифът Евангелие на Яков.

Апокрифните и омилетичните текстове за празника Успение Богородично съдържат в себе си още един сюжет, който не е отразен в химнографията на празника. Ангелът при своята среща с Божията майка, след предизвестието за нейната смърт, ѝ дава финикова палмова клонка. Св. Герман Константинополски пропуска епизода със срещата на ангела и неговото предизвестие, но говори за „победата над смъртта“ („σύμβολον νίκης κατὰ θανάτου“)22 и като предобраз на небесния живот и преодоляването на тлението на човешкото естество23. Св. Герман Константинополски сравнява значението на финиковото палмово клонче, дадено от ангела на Девата, с палмовите клонки, с които децата и жителите на Йерусалим са посрещнали Господ Иисус Христос при влизането му в града на Давид след възкресяването на Лазар. Както онези палмови клончета са предизобразявали символично победата над смъртта от Христос, така и финиковото палмово клонче, дадено като награда на Богородица, е „удостоверение“ (уверение) за победата ѝ над смъртоносното тление“24.

Ранните химнографски творби на празника не отразяват сюжета със срещата на Божията майка с ангела и получаването на финиковото палмово клонче като потвърждение на вестта за преминаването ѝ от смъртта към живота. Тези апокрифни елементи намираме в проповедите на някои църковни автори, както и в по-късни последования към празника (каквото е чинът с опелото на Божията майка) и в някои от късните икони във връзка с празника, в които започва включването на иконографския елемент с финиковото палмово клонче.

Откъс от Празникът Успение Богородично в православната богослужебна традиция на о. доц. Стоян Чиликов, Омофор, 2019

Бележки

1Вж. Лук. 1:26 – 35.

2S. Germanus Constantinopolitanus. In Dormitionem III PG 98, 360B – 360C. TM 2, 361.

3S. Modestus Hierosolymitanus. Encomium in Dormitionem PG 86, 3296C.

4Φιλοθέου Κόκκινου Πατριάρχη Κωνσταντινουπόλεως, Εις την Κοίμησιν της Θεοτόκου, (ed.) Ψευτόγκας, Β. ΕΕΘΣΘ 27. Θεσσαλονίκη, 1982, σ. 24.

5Ioannes. Liber de Dormitione Mariae 45. – In: Tischendorf, K. op. cit., p. 96. „Τὸν ἀρχάγγελον Γαβριὴλ κατελθεῖν πρὸς αὐτήν , καὶ εἶπεν χαῖρε ἡ γεννήσασα Χριστὸν τὸν θεὸν ἡμῶν“ – „Архангел Гавриил слезе при нея и каза: радвай се, ти, която си родила Христос, нашия Бог“.

6Τοῦ ἁγίου Ἰωάννου τοῦ θεολόγου καὶ εὐαγγελιστοῦ διήγησις. In: Wenger, A., op. cit., р. 210; PO 19 (2), 378 – 379.

7Φιλοθέου Κόκκινου Πατριάρχη Κωνσταντινουπόλεως, Εις την Κοίμησιν της Θεοτόκου, (ed.) Ψευτόγκας, Β. ΕΕΘΣΘ 27. Θεσσαλονίκη, 1982 σ. 24 – 25. В коментара си относно събитията, които съпровождат успението на Божията майка известният гръцки учен Β. Ψευτόγκας неволно бърка двата случая, където става дума за срещата на Девата с архангел Гавриил: този преди смъртта ѝ с този след смъртта ѝ.

8S. Andreas Cretensis in Dormitionem S. Mariae II PG 97, 1392C – 1392D.

9Първа стихира на „Господи, към Тебе викнах“, глас първи. МR VI 406; Β. Ψευτογκάς, Β.,се основава на изданието Μέγαν καὶ Ιερὸν Συνέκδημον, Αθήνα, 1969 (Μὴν Αὔγουστος 15), σ. 796. Вж. Φιλοθέου Κόκκινου Πατριάρχη Κωνσταντινουπόλεως, Εις την Κοίμησιν της Θεοτόκου, (ed.) Ψευτόγκας, Β. ΕΕΘΣΘ 27. Θεσσαλονίκη, 1982, σ. 24

10Канонът на св. Климент Охридски за полагане ризата и пояса на Божията майка, който съдържа в себе си множество отпратки към празника Успение Богородично, също анонсира идеята, че архангел Гавриил е посрещнал Девата след смъртта ѝ: „С Гавриил, Господарко, похвално се провикваме днес: Радвай се, граде душевен, в който Христос живя, и не те остави на земята, но за небесен живот те повика, Пречиста!“. Свети Климент Охридски. Слова и служби. с. 476 – 477.

11Epiphanius Monachus. Vita s. Deiparae 25 PG 120, 213 C: „Ἡ δὲ ἀγία Θεοτόκος πρὸ δεκαπέντε ἡμερῶν προεἴπεν περὶ τῆς ἐξόδου αὐτῆς καὶ πρὸ τριῶν ἡμερῶν ἦλθεν ὁ ἄγγελος Γαβριὴλ καὶ ἐμήνυσεν αὐτᾕ τὴν ἐξοδον καὶ τὴν παρουσίαν τοῦ Κιρίου“ – „Света Богородица петнадесет дни (преди смъртта си) предсказа за своя изход и три дни (преди него) дойде архангел Гавриил и ѝ съобщи за отшествието ѝ и за идването на Господа (Иисуса Христа)“. Йоан Геометър говори за архангел, без да назовава точно името му. Срв. Ιωάννης Γεομέτρης. Εἰσ τὴν κοίμησιν 2, Wenger, p. 364. TM 2, 953.

12Срв. Φιλοθέου Κόκκινου Πατριάρχη Κωνσταντινουπόλεως. Εις την Κοίμησιν της Θεοτόκου (ed. Ψευτόγκας, Β.), p. 99.

13Wenger, А., op. cit., p. 245. Вж. още в предговора на критичното издание Φιλοθέου Κόκκινου Πατριάρχη Κωνσταντινουπόλεως. Εις την Κοίμησιν της Θεοτόκου (ed. Ψευτόγκας, Β.), p. 34.

14Τοῦ ἁγίου Ἰωάννου τοῦ θεολόγου καὶ εὐαγγελιστοῦ διήγησις. – In: Wenger, А., op. cit., p. 210.

15S. Jean Damascene. Sur la Nativite 4 SC 80, 56; АΓ, 76

16Τοῦ ἁγίου Ἰωάννου τοῦ θεολόγου καὶ εὐαγγελιστοῦ διήγησις. In: Wenger, А., op. cit., p. 212 – 214.

17Ιωάννης Γεομέτρης. Εἰσ τὴν κοίμησιν In Dormitionem 2. – In: Wenger, А., op. cit., p. 364. TM 2, 953. В. Ψευτογκάς с основание мисли, че св. Филотей Кокин е повлиян по този въпрос от словото наЙоанГеометър.Срв.ΙωάννηςΓεομέτρης.Εἰστὴν κοίμησιν 3.  –  In: Wenger, А., op. cit., p. 364; Φιλοθέου Κόκκινου Πατριάρχη Κωνσταντινουπόλεως, Εις την Κοίμησιν της Θεοτόκου, (ed. Β. Ψευτουγκάς), p. 35, 101.

18Климент Оридски. Канон на Успение Богородично. – В: Свети Климент Охридски. Слова и служби. с. 464. Преводът на Искра Христова – Шомова е „от страдания ни избавяш“. с. 465.

19Пак там.

20S. Jean Damascene. Sur la Dormition 1, 6 SC 80, 96; АΓ, 116.

211 S. Gregorius Palamas. Homilia XXXVII, In Dormitionem PG 151, 461 C – D.

22Sanctus Germanus Constantinopolitanus Patriarcha. In Dormitionem praegloriosae Dominae Marie III PG 98, 364 D.

23Ibid., срв. Ιωάννης Γεομέτρης. Εἰσ τὴν κοίμησιν 2. In: Wenger, A., op. cit., p. 363; TM 2, 953;Τοῦ ἁγίου Ἰωάννου τοῦ θεολόγου καὶ εὐαγγελιστοῦ διήγησις. In: Wenger, A., op. cit., p. 210, 214.

24„πληροφόρημα νίκης ὐπῆρχεν θανατοποιοῦ καταφθοράς“. Вж. Sanctus Germanus Constantinopolitanus Patriarcha. In Dormitionem praegloriosae Dominae Marie III PG 98, 364 D.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...