Какво стана с мощите на свети Евтимий, Търновски патриарх?

Всеки един народ тачи великите си личности. Запазват паметта им в историята чрез биографии, исторически писмена, портрети, паметници и т.н. Ние, православните, съвсем скромно изобразяваме светиите си в иконите, стенописите, описваме житията и чудесата им. Ако е възможно, съхраняваме дори поучителните им слова. Най-голямото благо обаче е съхранението и оцеляването на светите им мощи. По-голяма от тази божия милост и благодат за вярващите едва ли има. Защото не само молитвата на Божия угодник, но и нетленното му тяло стават извор на чудодейна помощ за тях.

Ние, българите, нямаме богат избор сред съхранилите се мощи на родни светци, ето защо наш дълг е поне да опазим малкото останало.

На 20 ноември 1905 г. по време на игуменството на архм. Паисий (Писарев) при импровизирани разкопки под камбанарията на храм „Св. Архангели” са открити мощите на св. Евтимий, патриарх Търновски. За него се знае, че след падането на България под османско иго (1393 г.) е изпратен на заточение на юг, в Македония (чиято област тогава обхваща цяла беломорска Тракия). По-точно заточението му е в Бачковския манастир основан през ХІ в., където патриархът и почива (1404 г.). От тогава непрестанно на мястото, където бил гробът му, се е палело кандило. Това споделила и една възрастна мирянка от Станимака (Асеновград) на игумена Паисий, който по своя инициатива, без благословението и знанието на Св.Синод, предприема разкопките и открива светите мощи: патриаршеско одеяние, инсигнии и свит на руло оловен надпис, в който е указано, че тук е гробът на Евтимий, Търновски патриарх. Назначената синодална комисия – в състав: протосингел Неофит (после Видински митрополит), иеродякон Григорий и проф. Асен Златарски – с доклад освидетелствува разкритието за достоверно. Това наистина е гробът и св. мощи на Търновския патриарх – св. Ефтимий. Започват публикации; мощите са изложени за поклонение и тъй до момента, в който започва тяхното забвение, неясно как.

Първоначално доста време те лежат, увити в платнище (поне онова, което е останало от св. мощи) под св. Престол на главната църква на манастира. След 1961-1962 г. са преместени с едно специално пригодено сандъче в предната дясна страна на храм „Св. Архангели” (горе, където е днес камбанарията на манастира). Затулени, прикрити, без дори посетителите да подозират за съществуването на тази светиня. Накрая (в последно време, незнайно как?!) те попадат в склада, където се събират угарки от свещи. И така сред множество ненужни вещи и натурии се ЗАБРАВЯ една светиня.

Какво КОЩУНСТВО! Къде е православното ни и църковно съзнание? Къде е благоговението ни към Божия угодник, към една паметна личност дори в българската ни история. Как да помним нашите наставници и да подражаваме на делата им, по препоръката на св. ап. Павел, когато сме захвърлили мощите им (както са се изгубили и тленните останки на Левски) в килера, като ненужна вещ. Кое да вдъхнови българина? Кое да усили вярата на християнина, ако не благословението от св. мощи на онзи, когото и без друго обичаме и почитаме като образец на подражание. Когото призоваваме в молитва, да се застъпва за нас пред Бога и да измоли прощение на греховете ни, и добри бъднини.

Време е онези, от които зависи това, да се погрижат и да удостоят миряните с тази радост: св. мощи на св. Евтимий да са достъпни за поклонение за всекиго – за мен, за вас, за всички ни.