Поклоннически слова за Македония



Слово, произнесено от ректора на университета „Св. Климент Охридски", протопрезвитер д-р Стефан Цанков, в древния храм на св. Климент Охридски „Св. Богородица" в Охрид, на 2 юли 1941 г., през време на св. литургия, отслужена от него по случай поклонническото посещение на Охрид от Академичния съвет на университета.

Благочестиви братя!

Ето един от най-свещените дни от живота на нашия университет, посветен, от време на съществуването му, на св. Климента Охридски, ден досега единствен и в историята на нашия народ. В съзнание на свещеното велико дело на св. Климента Охридски за нашия народ и за нашата Българска православна църква, както и в съзнание на собственото си призвание, нашият единствен отечествен университет със сегашното поклонническо посещение на върховното му управително тяло — Академичния съвет — на храма на св. Климента, гдето почиват неговите св. мощи, на града, гдето е той работил и починал, и чрез днешната св. служба на молитва към Всевишния и на благоговение пред Неговия чутовен избраник св. Климента нашата алма матер изпълнява един свой свещен дълг: след придобитата отново свобода на тая древна светиня на Българския народ — старопрестолния град Охрид — да засвидетелствува в нея всенародно своята благоговейна почит и дълбока признателност към светия свой покровител и своята неизменна преданост към неговото велико дело и към неговите свещени завети.

Ние почитаме и славим св. Климента като първопросветител на нашата земя, като „светилник" на българския народ, като „светило" на България, като родоначалник на българското училище, на българската просвета и на българската култура. Най-даровит, най-богопремъдър и най-деен измежду учениците на светите равноапостолни братя Кирила и Методия, св. Климент е бил верният страж, неуморим разпространител и чутовен осъществител на техните свещени завети. Като български първоапостол, той се е борил срещу паганизма — срещу невежеството, суеверието, суровостта, срещу „многобожната измама" и „греховния мрак". И разчиствайки така българската духовна целина от плевелите, той боговдъхновено е сеял семената на божествената истина като ,,учител и устроител на верата Христова". Красноречив проповедник, той обикалял градове и села и разнасял навсякъде духовната светлина на Евангелието и с омайна красота описвал, за пример и подтик, светлия и добродетелен живот на героите на църквата, на нейните светии.

С благовдъхновената си литургична служба, с проникновените си поучителни слова, с горещите си молитви, със сладките си църковни песнопения, с въздиганите и уреждани от него хубави храмове и монастири той привличал масово народа в храма Божий, гдето го осенявал и завладявал и с лъчите на вечната истина на христовата вяра, и с красотата на църковното художество.

Родоначалник е св. Климент и на нашето училище, на нашата просвета. Със стотици и хиляди свои помощници и продължители — учители и пастири народни — е създал той своята знаменита школа, не само за деца, но и за възрастни, и така е станал в нея далечна епоха основоположител на първата висша школа в нашата земя. И затова не можеше да има по-достоен и свят отец и покровител от св. Климента и за нашия днешен всебългарски университет.

Първопросветител е св. Климент и със своята книга — със своите кратки общопонятни слова, чрез които се е издигнал да стане за българския и славянския род „нов Павел".

Ние почитаме и славим св. Климента, по-нататък, и като духовния обединител и одухотворител на българския народ. Продължавайки с изповедническа ревност делото на своите учители св.св. Кирила и Методия, той е поставил началото и здравата основа, както за духовното и националното единство на българския народ, тъй и за неговата народностна индивидуалност.

Св. Климент с пророческо-месиански жар е обичал своя — български — народ и с рядко прозрение се е стремил да го издигне до едно самобитно единство. Принуден да напусне Моравия, той, заедно с другарите си, „се стремял само към България, за нея мислел и на нея се надявал". Със свещения си подвиг в нея той — чрез устните и книжовните си трудове — е създал, издигнал до съвършенство езика на българите, тоя вътрешен и външен белег на всяка народност, който най-вече изразява духовната самородност, който най-вече обединява и пази всеки народ.

А със своята пастирско-просветителна дейност, като истински „воин на Бога", на българската земя, в онова решително историческо време за самостойното съществуване и развитие на българския народ, заплашван в това духовно и политически от Изток и от Запад, св. Климент (заедно с нашите велики царе св. Бориса и Симеона и със своите духовни сътрудници) е поставил незиблимите основи за българското национално единство чрез създаването — наред със затвърдения и усъвършенствуван български език — на българското национално духовенство и училище, славянобългарския богослужебен език и българската национална книжнина, и с всичко това: българската духовна култура. Из това велико и свещено дело се ражда и българската национална църква и българската национална единна държава.

Ние почитаме и славим св. Климента и като първия български светител: светител и като първия българин-йерарх на родната ни църква, и като личност свята, и като творец-светия.

Работил години наред като народен пастир и учител, създал българското училище и българските народни пастири, той е бил въздигнат и като първия българин-епископ в родната му нова православна църква.

А за да стане такъв тоя богоизбран народен светител и любимец, духовна основа му е била неговата светост, неговата свята личност, неговият боговдъхновен вътрешен живот. Свети Климент е живял с Вечността — със светостта, всемогъществото, безсмъртността и милосърдието на Бога: с божествената личност и сила на Великия Пастир и учител — Христа; с вечната сила и призвание на светата Църква. За това св. Климент често е търсел часове на самотна „беседа със себе си и с Бога", „безмълвно се е борил със страстите"; „живял почти безтелесен живот"; нямал никаква привързаност към земните блага; бил християнски аскет — воин Божий в света за духовното издигане и спасение на своя народ; чист и възвишен в мислите и желанията си, „светлина на благоразумието", образец на добродетелите и подвижник в добрите дела вътре в живота; „светило и вожд денем и нощем"; скромен във всичко и към всички; дръзновен в смирението. За това християнската му вяра е била жива, дейна; вярата му — духовно око; делата му — божияръка. Богосъзерцателен Аскет и църковно-християнски общественик — в едно. Основното духовно начало на житейския му подвиг е било: „По стъпките на Божията правда да се вършат добри дела." Ето тая светост на личността му го е създала истински пастир народен: благ, състрадателен и милостив; „баща на сираците, помощник на вдовиците, попечител на бедни и странни, на всекиго според нуждите му"; „денем и нощем в труд", „имайки за своя храна и услада грижата за народа" — грижа както за духовното му, тъй и за стопанското му издигане и благоденствие. Чудно ли е, че народът такъв „пастир добрий" е обикнал от душа и сърце и че и до ден днешен народът в тия места го нарича „златния ни свети Климент" и че и до днес на неговото небесно попечителство той възлага и нуждите, и надеждите си?

Ние хвалим и величаем св. Климента не по-малко още и като апостол на свободата и любовта.

Апостол е бил той на свободата като истински служител на Христа, защото е бил проникнат и движен от Христовото благовестие: „Вие сте призвани към свободата" (Гал, V, 13) и е работил, в евангелски дух, за нейното извоюване и запазване, за нейното благодатно, творческо действие в живота — свобода за всеки човек и народа, и, значи, свобода за всеки българин, за българския народ, за България, тъй застрашела тогава и тъй застрашавана и по-късно отвътре и отвън, от Изток и от Запада. Апостол на свободата — в истината! Защото Божието слово му е разкривало, че истината е, която ни прави свободни (Йоан, VIII, 32) — свободни от господството на умствения и нравствения мрак, от невежеството, греха и порока. Истината е вечната сила господня (II Кор. 6, 7), която разпръсва мрака, лъжата и басните (II Тим., IV, 4; Ефес. IV, 25) и ни води до вечната светлина на Божието синовство и братство, до Спасителя Иисуса (Йоан, XIV, 6), до Духа Господен; а гдето е Духът Господен, там е истината (Йоан, XVI, 3), там е и свободата (II Кор. III, 17, Римл. VIII, 21). Ето въодушевен от тия евангелски истини и тях искайки да осъществи, св. Климент е работил с такава дълбока преданост и велика сила за свободата на българския народ чрез просвета, чрез наука, чрез вечната Божия истина и правда. И като древния апостол на народите, Павла, неговият зов и завет към българския народ от тогава и до сега е: „Стойте твърдо в свободата!" (Гал. V, 1). И доколкото е следвал тоя зов и тоя завет — българският народ е бил народ свободен, народ на свободата.

Но бидейки апостол на свободата в истината, св. Климент, пак по тоя евангелски път, е бил проникнат и движен още и от тая основна християнска истина: че свободата — тоя най-драгоценен дар Божий в човека — е само тогава истинска и творческа, когато е вкоренена в свободата на всички, когато е свобода на единната общност, на цялото общежитие, на целия народ, т. е. когато не е самоуправство и потисничество, а творческа божествена сила за постигане на висшата цел на живота — народното, и чрез това — общочовешко братство и благоденствие. Само в тая общност вкоренена, свободата е чиста, задълбочена и разширена, зиждителна и ощастливяваща.

Ето за това и сам вкоренен в тия вечни евангелски истини, св. Климент е можал да стане апостол-просветител и същевременно апостол-обединител на нашия народ.

Но свободата в истината и в братство е една Божия даденост и една зададеност. Тя е Божия мисъл за осъществяване от човека, от народите. А това е единст-гсно възможно само чрез силата и подвига на любовта. Няма, и не е имало, и не може да има — според разкритието на Богочеловека Христа — свобода, ако тя не се корени и оживотворява в любовта, както и обратното: любовта, закърмена и живяна — в свободата. Затова и всичката сила в идеала и в делото на св. Климента за българския народ е в неговата любов — в любовта му към Бога, в любовта му към ближния, в любовта му към българския народ. Каква трогателна, синовна е неговата любов към Бога — същината и изворът на любовта в света. И как богато е засвидетелствувал Бог Своята любов към светого Климента. И разнасял тая свещена любов между българския народ, как и нашият благочестив народ е обикнал тоя свой първи „пастир добрий" – „златния св. Климента"!

Ето за това всички почитаме и славим светого Климента Охридски — като наш всебългарски първоучител, духовен обединител, първосветител и народен светец, като апостол на истината и правдата, на свободата и любовта сред българския народ.

Към всичко това ние почитаме и славим, най-сетне, св. Климента Охридски и за това, че с полагане у българския народ здравите основи на осъществяването на свещените завети на първите наши славянобългарски светители св. равноапостолни братя Кирила и Методия, той даде смисъла, насоката и силата на историческото духовно призвание на българския народ в средата и живота на всички останали народи; създавайки от българския духовно единен и силен народ люлката на нова самобитна духовна култура.

На тая култура да служи е предназначен и нашият университет.

Избрал за свой покровител именно свети Климента Охридски, нашият университет се е посветил на продължение на свещеното дело на тоя „светилник на българския народ", следвайки вярно и неуморно неговите свещени завети.

Прекланяйки се пред великия дух, светото дело и свещената памет на св. Климента, Охридски и в знак на нашата неизменна преданост към неговите завети и към неговото дело, както и в изпълнение поръката на Академичния съвет, поднасям, от име на университета, в тоя свещен древен храм тая художествена рамка за древната св. икона на св. Климента, която се пази в този храм, както и тоя светилник пред св. мощи на св. Климента като символ на благоговението ни пред топлината на неговата любов към нашия народ и пред светлината на учението и заветите на това драгоценно светило на България.

Нека да бъде вечна славата и вечната животворната духовна сила на св. Климента Охридски за духовния напредък и всестранно благоденствие на единна и свободна България, за достойно изпълнение на нейното историческо призвание и за разрастването на Божието царство.

Амин!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...