Всички сме чували и познаваме добре притчата за добрия самарянин. В повечето проповеди на тази тема се говори за това как да му подражаваме и да бъдем милосърдни. В действителност обаче малцина се замислят кой всъщност е самарянинът и кой е моят ближен.

Началото на църковната благотворителност било поставено още по време на земния живот на Спасителя, когато апостолите събирали пожертвования и ги раздавали на нуждаещите се, организирали братски трапези. След Петдесетница апостолите продължили служението на Бога и на хората, което предвижда не само литургичен живот, но и дякония, включваща в себе си грижа за бедните и страдащите.

В нашето общество към хората с увреждания се отнасят различно – едни гнусливо обръщат поглед на другата страна; други снизходително ги съжаляват; трети – самоотвержено им оказват помощ... И едва малцина споделят мнението, че хората „с ограничени възможности” са също толкова ценни, колкото и здравите. Как се отнася към тях Църквата? Защо Бог допуска подобни страдания?

На 22 ноември т. г. група студенти от Православния богословски факултет при Великотърновския университет, организирани от Православния център „Проф. Тотю Коев“ с координатор Зоран Мамучевски бяха на посещение на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на деца от аутистичния спектър „Келер“ - Габрово. На студентите беше предоставена възможността да наблюдават сесиите, като преди това се запознаха с историята на ЦСРИДАС и аутизма като състояние, а не болест, от страна на ръководителя на центъра д-р Димитрина Григорова.

През 2009 година на 10 юни протестантският свят отбеляза 500-годишнината от раждането на женевския реформатор Жан Калвин, социалният хуманизъм в чиито икономически възгледи оказва в началото на 21 век влияние по посока еманципирането на гражданина и засяга всички области и проблеми на живота в съвременна Швейцария.

Поправяне на речника – промяна на визията

Думата „духовност” е опасна също колкото и думата „активност” дори и само заради факта, че и двете са много податливи на погрешно разбиране и неправилна употреба. Когато говорим за някой духовен човек, ние най-често си го представяме като един пътепоказател, чиято глава е на небето, винаги в някакво „друго” състояние, някой, който вижда само мистичните измерения на света. Но рядко се идентифицираме изцяло с такъв човек. 

Доклад от международната конференция "Църквата и социалната дейност", София, 2002 г.

Докладът, който ще представя, се основава предимно на опита на енорията, чийто свещеник се явявам и на опита на болничния храм, носещ името на светия благодатен цар Димитрий при Първа Градска болница, гр. Москва. Този храм беше осветен повторно през 1990 г. след поругаването му през годините на гонение в Съветския съюз. Това е първият болничен православен храм, който беше върнат на Църквата.

На 24 октомври 2008г. в Православния библиотечно-информационен център при Православния богословски факултет на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” започна едногодишен курс за обучение на студенти по жестомимичен език, финансиран от фондация „Покров Богородичен”. Точно след една година интензивно обучение, на 20 ноември 2009г., студентите получиха документ за успешно преминаване на курса, което им дава право да се явят на изпит пред Националната изпитна комисия по ЖМЕ (жестомимичен език), съставена от специалисти от Съюза на глухите в България.

Всеки един от нас е въвлечен в динамиката на този свят. Никой не живее във вакуум. Храним се, пазаруваме, гласуваме и общуваме с други хора. Това всъщност ни прави в истинския смисъл на думата политически, икономически и социални субекти. Но освен всичко това, ние сме приели православно Кръщение и именно тази реалност трябва да предпоставя и определя всички останали аспекти от живота ни в света.