Иконописецът и градът – творчеството на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов в Сливен
Източник: Църковен вестник, бр. 23, 2003
Присъствието на Йоаникий папа Витанов в Сливен е уникално. Никъде в България няма такова доминиращо представяне на един иконописец в един град. През първата половина на ХIХ век тук има три градски храма и един крайградски манастир. През 30-те години на същото столетие всички те обновяват своите иконостаси. Три от въпросните четири иконостаса са поръчани на тревненския майстор.
Така днес Сливен притежава най-голямата сбирка от икони на Йоаникий, по-голяма дори от тази в родния му град Трявна. Причините за този факт са многобройни. От една страна, това са качествата на самия Йоаникий. Той е последният от първокласните тревненски майстори, наследник на най-доброто от традициите на Витановия род.
Най-вероятно това е дело на бащата на Йоаникий – папа Витан. Няколко прекрасни икони от 1800 г., произхождащи от църквата "Св. София" в древния сливенски квартал "Ново село", вероятно са от неговата ръка. Те не са подписани, но издават голям майстор и по стилови белези могат да се припишат на папа Витан и неговата работилница.
Няма съмнение, че Йоаникий е чиракувал именно в работилницата на своя баща, но е трудно да определим кога е започнало това чиракуване. Една икона от 1808 г., подписана от Симеон от Трявна, брат на папа Витан, е вече от времето, когато с положителност Йоаникий вече ще да е чиракувал в семейната работилница. Изглежда е бил под силното влияние на чичо си Симеон, с когото го сродява обща изтънчена чувствителност и нежен ангелски колорит.
Малко знаем за този ранен етап от историята на Тревненската школа. Асен Василиев в своя фундаментален труд "Български възрожденски майстори" (1967 г.) въз основа на най-ранната датирана и подписана икона на този майстор – от 1814 г. – прави извода, че иконописецът "ще да е роден около 1790-1795 година". Предстои публикация на точната година, в която се е родил образописецът, открита наскоро от тревненската изкуствоведка Люба Цанева.
Досега в научните издания се приемаше, че датата на смъртта на тревненския майстор е 24 март 1853 г., според публикация из летописа на поп Йовчо от Трявна, направена от Петко Р. Славейков в 1890 година. Едно вглеждане във въпросната страница от този летопис, чийто оригинал също е показан на изложбата, показва друго. Горе на страницата действително пише 1853, но няколко реда по-долу поп Йовчо отбелязва вече събития от 1854 г., след което идва и бележката: "24 мартъ преставися Йоаникий поп Витановъ".
Така след като през 2003 г. вече почетохме общоприетата досега дата, сега предстои след няколко месеца да отбележим 150-годишнината от кончината на Йоаникий папа Витанов на 24 март 1854 г.
Приливите и отливите на иконописанието в сливенските църкви са пряко свързани с историята. В края на ХVIII в. са кърджалийските времена. Трябва да ги имаме предвид, особено що се отнася до Тревненската иконописна школа, защото кърджалиите ограбват и унищожават много църкви именно в района, където са действали тревненските майстори: Трявна, Жеравна, Габрово и пр. Предполага се, че сливенският квартал "Ново село" е бил изгорен от разбойниците в 1800 г. Тогава ще да е пострадала и тамошната средновековна църква "Св. София Премъдрост Божия", с което можем да си обясним и голямата поръчка икони за храма, изпълнени в същата година от Витановци.
При царуването на султана-реформатор Махмуд II (1808-1839) настъпва време на политическа стабилизация и верска търпимост. Тогава по цяла България започва масово храмово строителство, свързано със съответно иконописание, резбарство и пр. От този период (1819 г.) е иконата на св. Харалампий с житийни сцени от Йоаникий.
Особено важно значение за Сливен имат руско-турската война от 1828-1829 г. и Одринският мирен договор от 2 септември 1829 г. През този период градът временно е освободен от турския гнет, а след това, съгласно клаузите на мирния договор, властите проявяват толерантно отношение към местното българско население, част от което е емигрирала в Руската империя, за да избегне репресиите.
В този момент сливенци използват благоприятната ситуация и предприемат мащабна акция по възстановяване и въздигане на всичките си църкви. Храмът "Св. Димитър" в централната част на града е въздигнат в периода 1831-1832 г. През 1834 г. е въздигнат храмът "Св. Николай" в квартал "Клуцохор". В 1836 г. завършва основният ремонт и обновлението на средновековния храм "Св. София" в квартал "Ново село". В същата година се обновява и иконостасът в храма на манастира в с. Сотиря.
През тези години сливенци са били в градивно празнично брожение. Докато храмовете се обновявали, настоятелствата сключвали договори с тревненските иконописци и резбари, които вземали поръчките и ги изпълнявали в домашните си работилници. Пролетес от Трявна към Сливен през старопланинските проходи са потегляли конвоите на Витановци с изработените през зимата икони и дърворезби за иконостасите. Сглобявали са ги в храмовете, които засиявали от дъгоцветните и боговдъхновени образи. Одринският владика е освещавал обновените църкви, гражданите са ликували и са се любували на прекрасните изображения. А иконописците и резбарите са уговаряли следваща работа.
Несъмнено първенствуващ сред тях е бил майстор Йоаникий, синът на стария зограф и резбар поп Витан от Трявна. През 1831 г. той рисува няколко икони за сливенската църква "Св. Николай". В 1832 г. завършва работата си по огромния иконостас на обновения главен храм "Св. Димитър". За съжаление този шедьовър пострадва при пожара в тази църква през 70-те години на ХХ век и понастоящем продължава да е в много тежко състояние. Необходимо е своевременно да започне методична и професионална реставрация на тези икони, за да може днешният митрополитски катедрален храм в Сливен да си възвърне онзи блясък, който е имал през времената на турското иго.
Такава програма по реставрация от няколко години е в ход за църквата "Св. София", благодарение на активността на директора на Сливенската художествена галерия Светослав Милев и съдействието на последователните председатели на храмовото настоятелство отец Денко Цветков и отец Силвестър Янакиев. Някои от вече реставрираните икони от тази църква са представени на изложбата.
Подписаните и датирани икони от Йоаникий в същия храм са от 1836 г. Това е била една особено напрегната и плодоносна година за работилницата на майстора, защото по същото време той рисува и огромните великолепни икони за царския ред на иконостаса в храма на сливенския манастир при с. Сотиря.
Проф. Никола Мавродинов различава три периода в творчеството на Йоаникий, когото нарича "един прелестен малък майстор". Първият период – до 1820 г., когато е още ученик на баща си. Прави най-хубавите си работи между 1820 и 1835 г. А след 1835 г. бил "явно повлиян от самоковските майстори и в работите му забелязваме явен упадък".
Нито едно от тези твърдения не е вярно. Йоаникий папа Витанов е "малък" само по гордост, но тъкмо затова и истински велик. Всъщност той е последният голям майстор на тревненската икона
Неговото творчество е тъкмо обратното на "прелестта" в истинския духовен смисъл на това понятие. А тъкмо в 1836 г. той е на върха на творческите си способности, които се проявяват особено ярко в някои икони от "Св. София" и Сотирския манастир.
Особено съвършена е в това отношение храмовата икона "Живоносен източник". Сравнението с многобройните икони на същата тема у самоковските майстори показва несъмненото превъзходство на тревненеца. В тази творба с особена яркост личи основният творчески метод на Йоаникий, който той едва ли е осъзнавал: методът на любовта. С тази трептяща любов-вдъхновение са изрисувани всички детайли на тази прекрасна икона. И ако в иконостасните ансамбли, идващи от неговата работилница, понякога срещаме по-тромави и небрежно изпълнени творби, които издават работата на чираците, то в случаи като този безпогрешно разпознаваме художествения почерк на онзи ангел, който е вдъхновявал сърцето и движил ръката на тогавашния тревненски първомайстор иконописец Йоаникий папа Витанов.
