Дума: Богословският факултет обновен със стенописи

Параклисът на богословския факултет на Софийския университет грейна с нови стенописи, работа на един от доказалите се с чистотата на рисунъка и точното спазване на канона художник Иво Ковачев – Мистрала. Зографиите бяха осветени от Варненския и Вликопреславски митрополит Кирил, от Русенския Неофит и от Тивериополския Тихон – викарий на Западноевропейската епархия на Българската православна църква. Събитието бе почетено от папския нунций Джузепе Леанца, византолога проф. Аксиния Джурова и историка проф. Георги Бакалов. С освещаването на стенописите на Мистрала започнаха Киприяновите четения, с които Софийският и Великотърновският университет отбелязаха на 16 и 17 септември 600-годишнината от смъртта на Кипрян Български – книжовникът от Цамблаковия род, пренесъл българската книжовност Киевска Рус след падането на България и станал по-късно един от най-значимите митрополити в историята на Руската православна църква.

Както подобава на един академичен параклис, и стенописите са издържани напълно в стила и духа на академичната православна българска живопис. Те са необходими, за да почувстваме чрез тях по-силно и убедително учението на православната църква, заяви след освещаването на митрополит Кирил.

По думите на декана на факултета доц. Емил Трайчев новите стенописи в параклиса изразяват преживяванията и духовната нагласа на техния създател.

 Изписването им отне половин година на Мистрала. Началото им бе поставено на 6 декември, а последната мазка седмица преди Великден. Впрочем тогава зографът започна подготовката за самото рисуване – фина шпакловка, монтажът на скелето и маса други дейности, без които не може да започне работа нито един стенописец. За шестте месеца художникът успя да превърне бялата стена на коридора пред параклиса в естествено негово продължение. Самият параклис е рисуван от покойния Николай Ростовцев. Цялата изписана от Иво Ковачев площ е 100 кв. метра. Проектът е одобрен и от архиереите на Светия Синод.

"Правил съм много други стенописи, но тук се чувствах като на изпит. Не е лесно да се работи пред очи, които познават каноните и изискванията на ермениите (задължителните правила на православната църква за зографии, б.а.), още повече пред студенти, които навсякъде като всички млади хора са и най-взискателни", признава си сега художникът Иво Ковачев.

Стенописите са изцяло с новозаветни сюжети, пресъздаващи евангелски събития, но има и такива, които не присъстват в Светото Писание (Библията), но пък са залегнали в Светото Предание, което православната църква признава също за достоверен източник. Такъв сюжет във фреските е слизането на Христос в ада след Възкресението Му.

Таванът е изписан с четири медальона, издържани напълно в типична българска традиция, със заемки и на възрожденски мотиви. Те са Христос Пантократор, Богородица – Ширшая небес, Бог Саваот и Свети пророк и предтеча Йоан Кръстител. Фонът е син със златни звезди. На двете стени зографът е разположил по две сцени от най-важните църковни празници. На едната е пресъздал Рождество Христово и Възкресение Христово, в което обаче е отразен моментът от слизането на Христос в ада и освобождаването на душите, а на отсрещната – Благовещение и Успение на Пресвета Богородица.

Иво Ковачев споделя, че въпреки отличната школа на проф. Атанас Шаренков, не се е срамувал да пита богословите за някои канонични тънкости. Негов консултант по тези въпроси е бил гл.ас.д-р Иван Рашков. Мистрала вече не се притеснява от студентите. Дори твърди, че вече гледа на стенописите не като на свои, защото по подобие на старите български зографи смята, че изписването свети образи се прави за Бога и хората, а не за задоволяване на лично честолюбие.