Завърши шестнайсетият международен кинофорум «Златният витяз»
Източник: Благовест-Инфо
Главната награда на кинофорума получи руският филм «Остров» (режисьор Павел Лунгин), а изпълнителят на главната роля Пьотр Мамонов бе награден в номинацията «главна мъжка роля». В конкурса «Игрални пълнометражни филми» победи сръбският филм «Синовете на моите братя», като изпълнителката на главната роля Лиляна Благоевич получи награда за главна женска роля. Във филма, дебют на режисьора Синиша Ковачевич, се разказва историята на сръбско семейство, всички мъже на което са загинали във войните на ХХ век.
В номинацията «Пълнометражни документални филми» главна награда получи «Поетът Николай Рубцов», на руския режисьор Дмитрий Чернецов. За най-добри късометражни документални филми бяха признати «Селският фотограф» на Алексей Погребной (Русия) и «Коледният подарък» (Любов Битно, Беларус). Заедно с тях бе награден и филмът «Слънцето и бодливата тел» (Симо Бърдар, Сърбия) – разказ на жена, ослепена на 12 години в усташкия концлагер Ясеновац по времето на Втората световна война. Хърватските усташи изтезавали затворниците, карайки ги да гледат с часове яркото слънце или да стоят с широко отворени очи под проливен дъжд. Очите на героинята на филма просто изтекли. По думите на режисьора, неговата героиня-светица е «континент на човешкото нещастие, но и на надеждата».
В конкурса «Анимационни филми» победи 26-минутният руски филм «Моята любов» на известния аниматор и притежател на «Оскар» Александър Петров.
Специалната награда «Духовен витяз» бе връчена на Ставрополския и Владикавказки епископ Теофан. В словото си той каза: «През последните 15 години всичко добро се ругаеше, всичко достойно се принизяваше и всичко славно се петнеше. Народът изпадна в смут. И изведнъж се появиха личности, които започнаха да градят в епохата на хаоса. Всички разбирахме колко трудно е това. Казваха ни, че живеем в постхристиянска ера, виждахме как се руши великата страна. И изведнъж – «Златният витяз» с неговата нравствена идея на християнското възраждане». Владика Теофан отбеляза, че на фестивала са показани филми за бесланската трагедия: «Моят живот се раздели на две части: «преди Беслан» и «след Беслан». Това е напомняне, че той никога не трябва да се повтори».
