Меркел: Бог няма да присъства в новата конституция на Европа
Източник: Седмица
След срещата си с религиозните лидери, която се състоя във вторник в Брюксел, Меркел, чиято страна председателства в момента ЕС, съобщи на репортерите, че подкрепата на европейските правителства се е оказала твърде недостатъчна, за да се възобновят преговорите за това дали споменаването за Бога да се появи в конституцията на Европа.
Навремето религиозни лидери от различни страни и особено папа Йоан Павел II дълго убеждаваха лидерите на ЕС да включат споменаване за християнските корени на Европа в текста на конституцията. Полша, Италия и консервативната партия на Ангела Меркел също подкрепяха това искане, но бяха блокирани от Франция, Белгия и други страни, които се страхуват, че едно такова решение може да бъде възприето от представителите на други религии като дискриминация, и предпочитат строго разделение на Църквата и държавата.
Естествено, че представителите на „други религии“ ще го възприемат като дискриминация. На тях това им е задачата.
Естествено, че на Бога мястото Му не е в конституцията. Той е над всички конституции.
Естествено, че Ангела Меркел така ще каже. Тя е комсомолски секретар.
Но горко, жалко, горко!
Ей, Меркел, кого да спомене, Яхве или Алах!? Я кажи си,чия „кукла“ си бе сестро!?
Горко ни,с какви ни съюзиха нашите политици.
… е постлан с добри намерения. Не се чудете. Сега е време на отстъпление от Господа. Господ Иисус Христос беше казал, че „Който мен признае пред човеците и аз него ще призная пред Отца, а който се отрече от мен и аз ще се отрека от него пред Отца.“ Либерализмът и толерантността са новата диктатура. Наричам я либерална диктатура или диктатура на толерантността. Затова ще има мюсюлмански фундаменталисти, дето крещят, че тази земя Европа е тяхна.
Така се почва с апостасията. Първо не си казваш, че си християнин. После започваш да го криеш. След туй да го забравиш. После ще осъдиш. И ще намразиш. А най-накрая ще забраниш.
Нека не забравяме, че Православната църква има една-единствена задача, поставена свише. Тя е да пази Божествената Истина непокътната и непроменена. Част от запазването на тази истина е да се помни миналото и да не се забравя.
Нека не се забравя, че много от мъчениците са пострадали само заради това, че открито са се нарекли християни. Страх ме е да си помисля, че ще се върнат времената, когато ще бъде тежко престъпление това да се наречеш християнин.