Московската патриаршия няма намерение да променя календара
Източници: Патриархия.RU, РИА «Новости»
В Московската патриаршия не се разглежда въпросът за възможната смяна на църковния календар и празнуването на Рождество Христово заедно с католиците и православните от редица други страни.
„Въпросът за промяна на календарния стил не е на дневен ред пред Руската православна църква. Преобладаващото мнозинство вярващи от нашата Църква са привърженици на запазването на юлианския календар”, е заявил в интервю пред РИА «Новости» секретарят за междуправославните връзки на Отдела за външноцърковни отношения на Московската патриаршия, протойерей Николай Балашов.
”Юлианският календар е скъп на нашия църковен народ и се явява като една от културните особености на нашия живот”, – е пояснил той. Освен това отец Николай е напомнил, че понастоящем по стария (юлиански) стил живеят Руската, Грузинската, Йерусалимската, Сръбската православни църкви и атонските манастири. Всички останали 11 Православни църкви празнуват Рождество Христово както католиците, в нощта на 24 срещу 25 декември. „Но те ползват не „католическия”, григориански календар, а така наречения новоюлиански. Засега той съвпада с григорианския. Разминаването между тези календари с един ден ще се натрупа към 2800 година”, – е подчертал протойерей Николай Балашов.
Календарната реформа, заменила юлианския стил с григорианския, е предприета през ХVІ век при римския папа Григорий ХІІІ, по чието име е получил названието си новият календар. Целта на реформата се състояла в това да се поправи нарастващата разлика между астрономическата година и календарната. Със същата цел през 1923 година, по инициатива на Константинополския патриарх, се състояло съвещание на Православните църкви, на което било взето решение за поправяне на юлианския календар. Поради историческите обстоятелства Руската православна църква не могла да вземе участие в това съвещание. Като научил за съвещанието в Константинопол, Светейшият патриарх Тихон все пак издал постановление за преминаването към „новоюлианския” календар. Но това предизвикало протести сред църковния народ. Затова след по-малко от месец светителят взел мъдрото решение да отмени постановлението.
Разминаването с един ден на юлианския календар с астрономическата година се натрупва за 128 години, на григорианския с 3333 години, а на „новоюлианския” – с 40 хиляди години.
