Отец Федерико Ломбарди: Църквата не се страхува от истината



БЛИЗКИ ТЕМИ:

7 коментара

  1. Владислав каза:

    Проблемът не е в това, че някои „бивши и настоящи врагове на църквата“ уж подемали „кампания срещу Католическата църква в Полша“. Те нямаше да има какво да атакуват, ако не бяха снабдявани с „огромен материал“ за атаки – именно от самата католическа църква. ТОВА не трябва да се забравя; а пък че съществували „апаратчици на един подтискащ и изнудвачески режим“, които събирали този материал (ами вършели си работата хората) – си е чисто и просто оправдание.
    Впрочем, не виждам с какво сътрудничеството с тайните масонски структури е по-добро от това с „тайните комунистически служби в миналото“. Но някой да е чул католически епископ да си е подал оставката заради масонство? Или там такива „просто няма“?
    Ако „Църквата не се страхува от истината“, то защо не я признае? И дали това важи само за „истината“, но не и за „Истината“? Защото много има още да признават, но явно нямат опит, та не им се удава… „Нейните членове трябва да умеят да признават собствените си грешки“. Вярно! И от всички нейни членове, на първо място – папите. И преди всичко – догматическите грешки и другите престъпления против Христа. На Когото уж църквата им трябвало да бъде „вярна“.

  2. saluti каза:

    като се отворят досиетата на българските владици…

  3. Владислав каза:

    Те няма патетично да се самосъжаляват. И оставки няма да подадат.

  4. saluti каза:

    имам предвид безочието и безчувствеността на нашите – в противоположност на патетичното самосъжаляване и подаване на оставки на католиците? аз не мога да те разбера. дано поне ти се разбираш.

    сигурно е много важно за православието да се мразят католиците… но при положение че ги имаме същите и по-тежки политически проблеми в нашата църква, да се злорадства чак толкоз ми се вижда грозно.

  5. Владислав каза:

    Но се радвам, че на нас поне догматиката ни е наред – така, че не се налага да се срамуваме, когато говорим за „Истината, която ще ни направи свободни“. А където основата на една църква – самото и учение е гнило, пълно с полуистини, глупости и даже с лъжи, там всички останало – и грехове, и беззакония и т.н., изглежда някак си естествено, закономерно. Човек просто не открива за какво да ги подкрепи тези хора. Освен да ги съжалява? Но те и това го правят (поне за мен) много трудно. Защото винаги се опитват да хвърлят вината върху някой друг – даже и когато уж се „разкайват“. И винаги са все изключително полезни за Европа и света, независимо от всичко.

    Не мразя католиците нито като цяло, нито поотделно. Но ако църквата им ме дразни – кой ще ме упрекне? И защо веднага трябва да даваме контрапримери с нашата Църква? Това са (все още) две съвсем различни неща и аз не мога да ги приравнявам.

  6. saluti каза:

    и също смятам, че са далече от истината по много въпроси. което според мен личи в църковното им поведение. и е много по-дълбоко, отколкото при нас…

    но подаването на оставка в случая не виждам защо се критикува. освен може би, че цялото мрънкане и покаяние е започнало СЛЕД безспорните разкрития, че човекът е бил „ченге“…

    това обаче не значи, че не трябва да се подават оставки и да се поеме отговорност, а трябва да се пусне пердето, както са го пуснали нашите и няма да го мръднат вероятно – и по твоите думи.

    не можеш да служиш на двама господари – и в пряк и в преносен смисъл.

  7. Владислав каза:

    Просто сложих акцента там, както и ти казваш – „цялото мрънкане и покаяние е започнало СЛЕД безспорните разкрития, че човекът е бил „ченге“…“ А и чудно ми е доколко това е покаяние, след като пак се хвърля вината главно върху лошите комунисти. Да се подават оставки е добре и правилно. Доколкото съм чувал и в Румъния е имало подобен случай. Но даже и оставките могат да се подават с чест и… без – напр. с театрална демогогия. (За другото не споря.)

Споделете в социалните мрежи