Отец Федерико Ломбарди: Църквата не се страхува от истината
.jpg)
"Истината ще ви направи свободни, казва Христос. Църквата не се страхува от истината и за да бъде вярна на своя Господ, нейните членове трябва да умеят да признават собствените си грешки”. Така Генералният директор на Радио Ватикана, отец Федерико Ломбарди, е коментирал събитията около оставката на Архиепископа на Варшава, монсеньор Станислав Виелгюс.
Днес Папа Бенедикт ХVІ е приел пастирската оставка на архиепископ Виелгюс и назначил на неговото място кардинал Йозеф Глем, примас на Полша и апостолически администратор на архиепархията на Варшава, до нови разпореждания. Тази сутрин, кардинал Глемб е отслужил литургия в катедралата Св. Йоан Кръстител и в проповедта си е критикувал начина на предявяване на обвиненията срещу монсеньор Виелгюс.
Генералният директор на Радио Ватикана, отец Федерико Ломбарди, е казал още, че поведението на монсеньор Виелгюс по време на комунистическия режим в Полша сериозно компрометира неговия авторитет пред вярващите. „Затова, въпреки неговата смирена и вълнуваща молба за прошка, отказа от архиепископското седалище във Варшава и готовността на Светия Отец да го приеме, оставката изглежда най-подходящото решение в създалата се объркана ситуация в страната.”
Отец Ломбарди счита, че атаката срещу монсеньор Виелгюс е част от една по-широка кампания срещу Католическата църква в Полша. Кампания, която имат достатъчно ресурси да водят бивши и настоящи врагове на църквата. Според него случаят не е първият и вероятно няма да бъде последният, в който бива атакуван представител на Църквата на базата на документи на тайните служби от миналото. "Става въпрос за огромен материал и в търсенето на оценки и достоверни заключения не трябва да се забравя, че той е продукт на апаратчици на един подтискащ и изнудвачески режим."
”Нека пожелаем на църквата в Полша да съумее да преодолее смело и съзнателно този труден период, за да продължава да дава своя ценен и изключителен принос за вярата и евангелския устрем на църквата в Европа и по целия свят”, завършва коментарът на отец Фредерико Ломбарди, цитиран от Радио Ватикана.
Проблемът не е в това, че някои „бивши и настоящи врагове на църквата“ уж подемали „кампания срещу Католическата църква в Полша“. Те нямаше да има какво да атакуват, ако не бяха снабдявани с „огромен материал“ за атаки – именно от самата католическа църква. ТОВА не трябва да се забравя; а пък че съществували „апаратчици на един подтискащ и изнудвачески режим“, които събирали този материал (ами вършели си работата хората) – си е чисто и просто оправдание.
Впрочем, не виждам с какво сътрудничеството с тайните масонски структури е по-добро от това с „тайните комунистически служби в миналото“. Но някой да е чул католически епископ да си е подал оставката заради масонство? Или там такива „просто няма“?
Ако „Църквата не се страхува от истината“, то защо не я признае? И дали това важи само за „истината“, но не и за „Истината“? Защото много има още да признават, но явно нямат опит, та не им се удава… „Нейните членове трябва да умеят да признават собствените си грешки“. Вярно! И от всички нейни членове, на първо място – папите. И преди всичко – догматическите грешки и другите престъпления против Христа. На Когото уж църквата им трябвало да бъде „вярна“.
като се отворят досиетата на българските владици…
Те няма патетично да се самосъжаляват. И оставки няма да подадат.
имам предвид безочието и безчувствеността на нашите – в противоположност на патетичното самосъжаляване и подаване на оставки на католиците? аз не мога да те разбера. дано поне ти се разбираш.
сигурно е много важно за православието да се мразят католиците… но при положение че ги имаме същите и по-тежки политически проблеми в нашата църква, да се злорадства чак толкоз ми се вижда грозно.
Но се радвам, че на нас поне догматиката ни е наред – така, че не се налага да се срамуваме, когато говорим за „Истината, която ще ни направи свободни“. А където основата на една църква – самото и учение е гнило, пълно с полуистини, глупости и даже с лъжи, там всички останало – и грехове, и беззакония и т.н., изглежда някак си естествено, закономерно. Човек просто не открива за какво да ги подкрепи тези хора. Освен да ги съжалява? Но те и това го правят (поне за мен) много трудно. Защото винаги се опитват да хвърлят вината върху някой друг – даже и когато уж се „разкайват“. И винаги са все изключително полезни за Европа и света, независимо от всичко.
Не мразя католиците нито като цяло, нито поотделно. Но ако църквата им ме дразни – кой ще ме упрекне? И защо веднага трябва да даваме контрапримери с нашата Църква? Това са (все още) две съвсем различни неща и аз не мога да ги приравнявам.
и също смятам, че са далече от истината по много въпроси. което според мен личи в църковното им поведение. и е много по-дълбоко, отколкото при нас…
но подаването на оставка в случая не виждам защо се критикува. освен може би, че цялото мрънкане и покаяние е започнало СЛЕД безспорните разкрития, че човекът е бил „ченге“…
това обаче не значи, че не трябва да се подават оставки и да се поеме отговорност, а трябва да се пусне пердето, както са го пуснали нашите и няма да го мръднат вероятно – и по твоите думи.
не можеш да служиш на двама господари – и в пряк и в преносен смисъл.
Просто сложих акцента там, както и ти казваш – „цялото мрънкане и покаяние е започнало СЛЕД безспорните разкрития, че човекът е бил „ченге“…“ А и чудно ми е доколко това е покаяние, след като пак се хвърля вината главно върху лошите комунисти. Да се подават оставки е добре и правилно. Доколкото съм чувал и в Румъния е имало подобен случай. Но даже и оставките могат да се подават с чест и… без – напр. с театрална демогогия. (За другото не споря.)