Ислям и християнство – сблъсъкът на културите?

Неотдавна касичката в параклиса на един санаториум, където болните се молят и за Божията помощ, бе разбита и парите за изписване на свети икони взети. Това светотатство ме кара да се съглася поне сега с покрилия се с печална слава полемичен автор на "Сблъсъкът на цивилизациите" – Самюел Хънтингтън, който в интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" през септември миналата година каза, че Европа е езическо-християнско общество. Добро обяснение защо тези езичници християни, стъпващи в църква само на Великден, не реагират бурно и с възмущение, когато тяхната вяра се осмива с всички средства и по всички медии и още по-лошо – сами оскверняват храмовете си.

Хуленето на образа на святото не е ново за християнството. Още през 727 г. сл.Хр. византийският император Лъв ІІІ се обявява против изобразяването на Иисус Христос в човешка форма. Неговият наследник Константин V Копроним свиква иконоборчески църковен събор в Константинопол. Съборът анатемосва изографисването, правенето и почитането на икони като действие противно на Божиите заповеди. През следващите сто и повече години почитателите на иконите се преследват строго. Св. Патриарх Герман е свален от константинополската катедра, затворен и изпратен на заточение. Гонят монаси от манастирите, изтезават ги и ги убиват. Бог ще съди справедливо гонителите.

Св. Иоан Дамаскин, творейки на сигурност в ислямските земи близо до Иерусалим, мобилизирва иконопочитателите. Да, пише той, Старият Завет забранява правенето на всякакво подобие на Бога, но тъй като Бог стана човек в лицето на Христа, човешкият лик доби нова специална святост. Затова сега е разрешено на християните да правят и почитат светите икони.

Както първи при гроба на Христа отиват жените, така и тогава две жени – императриците Ирина и Теодора, които Църквата почита като светици, спират преследването на иконопочитателите.

Тази свобода да се изобразява свещеното е обогатила много нашата духовна и естетическа култура – влезте в Боянската църква, във византийските църкви на Истанбул и Равена, вижте в Москва иконите на Андрей Рубльов.

Но свободата да се изписват добри икони дава възможност да се изписват и лоши. С други думи, свещеното може да се изобрази както с благоговение, така и с неуважение. Богохулството започва първо в сферата на литературата през така наречената Епоха на просвещението. Волтер осмива със саркастичното си перо християнството и исляма. Така той отваря кутията на Пандора. Когато през миналия век сюрреалистът Макс Ернст рисува портрет на света Богородица, биеща Божествения си Син, всякакво приличие вече е изоставено.

Европа не приема вече закони, основаващи се на християнската етика. Християнската култура на нашия континент е подкопана от връхлитащите една след друга вълни на рационализма, марксизма, социализма и позитивизма с тяхната нетърпимост към вярата. Резултатът е едно езическо християнство, както го нарича професорът от "Харвард", общество, където хората влизат в църква на Великден да запалят свещ, а не да се молят на Бога. Това безбожие се изразява и в липсата на закони срещу светотатството. Сега се радваме на свобода свещеното да бъде нападано, окарикатурявано и осмивано от който пожелае.

Целият текст във в. Дневник
Виж също: Християнство и ислям: велкото предизвикателство