Как скроиха на отец Боян Саръев лилаво расо
Източник: Всеки ден
Нали знаете легендата за овена със златното руно. Той спасил царските деца Фрикс и Хела от тяхната мащеха Ино, която искала да ги погуби. Хела паднала в морето между Сегея и Херсон, а Фрикс, озовал се в безопасност в Колхида, принесъл този овен в жертва на Зевс. Върховният бог поставил овена на небето, а златното руно превърнал в залог за благополучие и могъщество. Залог, който съществува и до ден днешен…
Традиционно на всеки парламентарен или местен вот фокусът на вниманието е съсредоточен в една определена точка. Южна точка, гореща точка. Град Кърджали. Незнайно защо, всяка предизборна кампания центрира усилията си именно в този родопски град. А той неизменно и все по-неизменно се владее от политическата партия ДПС. Кърджали вече е добил статут на толкова мощна ябълка на раздора, че е в състояние да предизвика даже и сърдечен срив. Или да доведе до неистов триумф.
Последната юлска работна седмица в Народното събрание премина инфарктно. И докато навън слънцето спряно и сърдито печеше, то в пленарна зала падаха гръм и мълнии. Върху авторите на изборния закон. Около две седмици народните ни избраници водеха люта битка за параграфите на спорния законопроект. От ДПС бранеха със зъби и нокти правото на избор по постоянен адрес, получили мощно рамо от коалиционния си партньор БСП, опозицията пък напираше в почти безсмислен щурм.
Почти, докато на помощ не им се притекоха и управляващите от НДСВ. След многобройните редакции и корекции на закона дори настъпи момент, в който никой не знаеше какво точно гласува и в чия полза отива неговият вот. В крайна сметка обаче в окончателния текст депутатите записаха, че на 28 октомври 2007 г. всеки гражданин на страната може да гласува за кмет на постоянния си адрес. И победата за пореден път бе за ДПС.
Но едва разсеял се димът от това изтощително сражение, стартира нова битка. И то пак за вота в Кърджали. Преди около седмица покръстителят на Родопите отец Боян Саръев сензационно обяви, че е готов да се кандидатира за кмет на Кърджали. Подкрепен от ГЕРБ, “Атака” и ВМРО. Този сюрприз обаче сякаш наистина стресна уверените в успеха си там политически монополисти от ДПС. Защото подобна номинация притежава силата да разклати монотонния етнически вот в града и да освежи партийния цвят в региона. Да боядиса в цвят, различен от лилав. В типичен стил от ДПС не казаха и дума за кандидатурата на Саръев, мълчание по темата запази и мюфтийството.
Червените в Кърджали обаче възкликнаха: “Сакън, само не той”, и побързаха да се разграничат от отеца, като категорично заявиха, че кандидатурата му е неприемлива. Саръев не получи благословия дори и от Пловдивския митрополит Николай, което бе решаващо и той се отказа от борбата. Всичко това породи съмнения, че въпреки мълчанието от ДПС май са потърсили коалиционна помощ от столетницата. Чуха се и твърдения, че БСП се меси във въпросите на българската църква и така тя е била превърната в орган, който откровено играе в полза на Доган…Параметрите на такава сделка все още са неизвестни. Не е известно и защо ГЕРБ и “Атака” така се прегърнаха за Кърджали. Нито пък каква е тактиката на Борисов, който хем застана зад Саръев, хем си имал и друг резервен кандидат.
Важното е, че от доста години насам политическият шампионат у нас все се печели от ДПС. Чак да му доскучае на човек. На опонентите им обаче хич не им е скучно в тази напрегната гонка за разковничето на успеха. Какво ли не би дала политическата маса в България, за да се докопа до златното руно на благополучието. Засега обаче то има само един притежател. Златното руно е на гърба на лилав овен.
А колкото до “сталинградската” битка в Кърджали – нито за ветераните, нито за прохождащите в политиката би било полезно архаичното превъплъщение в Язон. Защото изборите ще се решат не от няколко автобуса от Турция, а от няколко милиона пасивни избиратели. Обърнете се към тях, господа политици.
